Е-Ад на Земята: Kъде отиват западните технологии, когато умрат

Докато западният консуматор с нетърпение чака последния писък в света на потребителската електроника, тонове остарели устройства заливат и отравят земята и цяло поколение деца в Гана, пише Gizmodo.

Майкъл Сиало, репортер от Springs Gazette посещава най-голямото депо за преработване на електронни отпадъци в Гана и се връща със снимки, които най-малкото магат да ни накарат да се замислим действително ли имаме нужда от този нов iPhone.

Мястото се нарича Агбогблоши, нелегално застроена зона в покрайнините на столицата Акра. Близо четири акра и дом на стотици мигранти и бежанци,  мястото се е превърнало в едно от най-големите в света "бунища за дигитален боклук". То е основна дестинация за електронните отпадъци на развитите страни, където се обработват милиони тонове стара техника всяка година.

Повечето от т. нар. "обработване" се извършва от младежи и деца, които изгарят уредите, за да отделят медта, която съдържат, срещу жълти стотинки. Едно солидно количество може да изкарва на работниците по-малко от 4 долара на ден, докато изпуска купища отровни вещества в околната среда. Смъртоносният коктейл химикали отравя обкръжаващата земя, въздуха, водата и работниците.

Разбира се съществуват международни конвенции, които забраняват подобни практики - Базелската конвенция в частност. Но много страни, сред които и САЩ, отказват да я ратифицират, а много фирми от страните, подписали конвенцията, например Великобритания и Южна Корея, са намерили начин да я заобиколят.

В началото на 90-те западните страни започват да изнасят електроника втора употреба в Африка, като начин да се затвори "дигиталната пропаст" между по-бедните страни и развития свят, и това дава своя резултат. Хората в Гана и други страни успяват да се сдобият с персонални устройства за една десета от цената на новите. Но "даренията" бързо се превръщат в нелегално изхвърляне и експортни схеми, скрити под маската на помощи.

На безскрупулните компании за рециклиране на електронни отпадъци им излиза по-изгодно да закарат болкука към далечните африкански брегове, отколкото сами да преработят отпадъците. А западните потребители нямат контрол върху това, което се случва с тяхната стара техника, след като я дадат за рециклиране - нито пък проявяват някакъв интерес.

С взривната скорост, с която продукцията на електрони устройства достигна в началото на 21.век, износът на стара техника към страните от третия свят продължава да се увеличава. И докато правителството на Гана въведе през изминалото десетилетие някакви законови мерки за възстановяване на околната среда в местността, то реално не може да направи нищо за подобряване на кошмарните условия на живот на хората, живеещи в района - и ситуацията не изглежда така, сякаш скоро нещо може да се подобри.

Източник: Obekti.bg