Университетите ни не са трудни за завършване. Това е проблем

Горбачов отива на посещение в завода ЛОМО (Ленинградское оптико-механическое обьединение), където директорът му заявява, че предприятието произвежда фотоапарати на световно ниво. Горбачов отговаря: "Така ли? Вие с какъв фотоапарат ме снимате днес? С японски? Когато отида в Япония и там ме снимат със съветски фотоапарат, тогава ще ми кажете, че сте на световно ниво".

Много български преподаватели и студенти биха искали да вярват, че нашите университети са на високо ниво. Даже някои искрено са учудени и разочаровани, че в поредната световна класация ни няма сред топ 500. В България има хиляди чуждестранни студенти, има достойни преподаватели, но това не е достатъчно. При наличието на 3000 американски университети и колежи и подобен брой европейски, да не говорим за другите континенти, получаването на голямо признание е трудна работа. Академичните ръководства, образователното министерство и самите студенти трябва да положат много усилия, за да изградят нова визия и нов имидж на системата на висшето образование у нас.

Какво ни липсва? Като човек, учил не в България, а в четири университета в чужбина, два от които частни, мога да изкажа само лично и неизчерпателно мнение. Някои от проблемите са свързани с факта, че университетите ни не са трудни за завършване. Медицината може да е по-трудна от други специалности, но като цяло в България да си студент е доста лесно. В САЩ се учи 5 пъти повече и нямаш никакво свободно време. У нас не е задължително да посещаваш лекции. В други държави на студентите и през ум не им минава да отсъстват. Системата е друга - присъствието и активното участие на всеки студент е задължително. Учебните програми са се развили след 1990 г., но дали достатъчно? Същите ли умения имат нашите абсолвенти като тези от топ 500?

Много от преподавателите ни са добри, но достатъчно ли? Къде са завършили, работили и преподавали? Какъв е броят на нобеловите лауреати, на световни лидери в съответните области? Колко от всичките студенти имат ежегодни сериозни професионални стажове? Гарантирам, стажът в инвестиционната банка Merrill Lynch в Ню Йорк или в адвокатската фирма White&Case във Вашингтон не е формалност и е много трудно да те приемат. На какво ниво е чуждоезиковото обучение в нашите университети? Много от българските студенти владеят езици, но не университетът има заслуга за това. Вярно ли е, че се купуват изпити? В чужбина никога не бях дори чул като легенда за подобно явление. А масовото преписване на изпити? Това е източноевропейско явление, в САЩ преписването е абсурд. Да не говорим за фалшиви дипломи. Каква е връзката на студентите с реалния живот? Често ли се срещат те с бизнес лидери, с политици, с учени или интелектуалци от съответните професии?

Има голямо разминаване между кадрите, които образователната система произвежда, и нуждите на пазара на труда. Този въпрос се коментира много в обществото, но на практика не се прави нищо по темата. Бих предложил няколко насоки на политики. Първо, държавата да не плаща за обучението на студенти по икономика, право, публична администрация и други, при които има излишък на кадри. Второ, да се увеличи приемът на инженери и ИТ специалисти, лекари, медицински сестри и други, където има недостиг на кадри. Трето, да се поддържа постоянен диалог с бизнеса, за да може държавата да реагира навреме с промени в държавните поръчки по отделните специалности.

Независимо от специалността обаче трябва да се имат предвид няколко важни за 21. век умения. Колкото повече чужди езици владеят студентите начело с английски, толкова по-добре. Колкото по-добре владеят съвременните информационни технологии, толкова по-конкурентни ще бъдат за десетилетие напред. Колкото повече са пътували, учили, работили по специалността в чужбина, толкова по-полезни ще бъдат, когато после се върнат да работят в България. Колкото повече стажове по специалността си са провели на престижни места, толкова по-подготвени ще бъдат за летящ старт в кариерата след завършване. Тук най-сериозна е ролята на университетите с програмите и възможностите, които предоставят, но и на бизнеса. Той може да наложи стандарти с по- високите си изисквания към пазара на труда.

Чуждите езици и информационните технологии ни правят "конвертируеми"

За щастие или за съжаление, вече никой няма да бъде добър в професията си, ако не може да прочете информация в своята област на чужд език, вкл. заради морето от източници в интернет. Кой друг, ако не гимназията и университетът трябва да кажат това на младите хора? В университета ми в Унгария никой не може да получи диплома, ако не владее не един, а два чужди езика. Резултатът? Всички днешни унгарски икономисти са езиково "конвертируеми".

В областта на информационните технологии българските ученици и студенти стоят доста добре. Важно е обаче да сме добри не само във Facebook и на компютърни игри, а да владеем програмни продукти, които ще са полезни за бъдещата професия.

Обменни програми за разширяване на кръгозора

Кой специалист е по-ценен? Който е изкарал 8 семестъра в Шумен или който си е направил труда да отиде за един семестър на обменна програма в Ротердам, където е учил на английски и е

прихванал някоя дума от местния холандски, а след това за още един семестър в Барселона, където е усъвършенствал и своя испански, а междувременно е обиколил голяма част от Европа като турист и е изкарал два стажа и една бригада през летата, вместо да си губи времето по баровете? И в Барселона има барове...

Това не е научна фантастика, в Европа обменните програми са масова практика. Повечето холандски, белгийски и швейцарски студенти владеят по 4 езика и са пропътували дузина държави. И после питаме кога ще ги стигнем западняците...

Професионалните стажове са важни за кариерата

По мои впечатления студентите по медицина прекарват достатъчно време в болниците. И слава богу, иначе как ще станат добри хирурзи. Студентите по право имат полуформални задължителни стажове по своята професия, където може би не научават достатъчно. Човек обаче може да завърши магистратура по банково дело или счетоводство, без да е прекарал един ден в банка или фирма. Това правилно ли е? Според мен - категорично не. Кой трябва да каже това на студентите? Всички. Трябва да го кажат ректорите, като променят изискванията за получаване на диплома. Ако не го знаят ректорите, трябва да им го наложи ресорното министерство. Ако и то мълчи, трябва да го изисква бизнесът.

Честа практика на Запад е да не можеш да завършиш 4-годишна бакалавърска програма по мениджмънт, ако не си прекарал 12 месеца в стажове, разбирай работа по специалността. И там сигурно има полуформални или изфабрикувани документи за изпълнен стаж, но това не е масовият случай.