Капитализъм чрез будизъм

Капитализъм чрез будизъм

Капитализъм чрез будизъм

В книгата си „Протестантската етика и духът на капитализма” (1905) германският икономист и социолог Макс Вебер отдава възхода на капиталистическия модел на начина на мислене и живот на протестантите. В днешно време обаче изглежда, сякаш будистката етика е тази, която поддържа капитализма жив. Протестантите наблягат на рационалните сметки и самоограничението. Будистите пък смятат за най-важна „осъзнатостта” – да се отстраниш от хаоса на ежедневието, за да си починеш и медитираш. В съвременния корпоративен свят е по-вероятно да срещнете поддръжници на това убеждение, отколкото на протестантския аскетизъм.

Компанията Google предлага на служителите си курс, наречен „Потърсете в себе си”, който е толкова популярен, че организацията е въвела и допълнителни негови варианти като „Хакване на собствените нерви” и „Управление на енергиите”. Гигантът построи и лабиринт за медитация чрез разходка. EBay има в офисите си стаи за медитиране, оборудвани с възглавници и цветя. Twitter и Facebook правят всичко възможно, за да напреднат в съревнованието по осъзнатост. Един от основателите на Twitter, Еван Уилямс, въведе редовна медитация в новата си инвестиционна фирма Obvious Corporation.

Тази мода не е ограничена само в Силициевата долина – движението за осъзнатост може да бъде намерено във всяко ъгълче на корпоративния свят. Рупърт Мърдок има добре развит детектор за глупости. Но по-рано през тази година писа в Twitter за интереса си към трансцеденталната медитация (която според него „всички препоръчват”). Рей Далио от Bridgewater Associates и Бил Грос от PIMCO са две от най-големите имена във финансовия свят, които медитират редовно. Далио дори казва, че това влияе на успеха му повече от всичко друго.

Това, което задвижи тенденцията, бе контракултурата на 60-те, която инжектира струя бохемски дух в кръвоносната система на капитализма. Спомнете си въздигането на компании като Virgin, Ben&Jerry’s и Apple, чийто съосновател Стив Джобс е живял в Индия за кратко като младеж и който често разказваше как дзенбудизмът е повлиял на дизайна на продуктите му. Три неща обаче карат тази мода да се развива още по-бързо.

Най-очевидното е повсеместната свързаност. Постоянното пиукане на електронните устройства подлудява мнозина. Електрониката не просто претоварва сетивата ни и нахлува в спокойствието на почивката ни. Тя се самозахранва – колкото повече хора туитват, толкова повече последователи и ретуитвания има. Осъзнатостта е добро извинение да се изключим от контакта и да се отпуснем – или „да се изключим, за да се свържем”, както се изразяват привържениците на тази философия.

Втората причина е прекаленият фокус върху работата. Упоритото преследване на материален успех породи епидемия от корпоративни скандали и разпространи усещането за тревога и отмъстителност. Осъзнатостта поставя ударението върху идеята, че успехът е нещо повече от материален просперитет.

Третата причина е фактът, че продаването на осъзнатост се превърна само по себе си в успешен бизнес.

Движението разполага с растяща и невероятно еклектична армия от гурута. Чейд-Мен Тан от Google, който нарече ролята си във фирмата „един чудесен човек”, вдъхнови „търсенето в себе си”. Сьорен Гордхамер, инструктор по медитация и йога и Twitter ентусиаст, основа Мъдрост 2.0 – популярна серия конференции по осъзнатост. Бил Джордж, бившият шеф на Medtronic – компания за болнично оборудване, който е член на борда на директорите в Goldman Sachs, въвежда осъзнатостта като предмет в Харвардската бизнес школа в опит да развие лидери, които „осъзнават себе си и са състрадателни към себе си”.

Много други бизнес школи също възприеха осъзнатостта. Джереми Хънтър от школата за мениджмънт „Дръкър” например учи студентите си на концепцията. Същото прави и Бен Браянт в швейцарската IMD. Донди Плауман от бизнес школата „Небраска-Линкълн” дори се опита да изчисли осъзнатостта на самите училища по мениджмънт. Потокът на мъдростта не е еднопосочен – японският будистки монах Кейсуке Мацумото получи диплома от Индийската бизнес школа в Хайдарабад и сега използва наученото, за да съживи храмовете в родната си страна.

Колкото до превръщането на идеята в бизнес, Ариана Хъфингтън организира конференция по осъзнатост, създаде приложението „Джипиес за душата” и колонка по осъзнатост в Huffington Post. Чип Уилсън, лидерът на luluemon – фирма за луксозни йога продукти, направи уебсайт – whil.com, който поощрява хората да изключват мозъците си за 60 секунди, като визуализират една точка.

Има ли полза от всичко това? Съществуват доказателства, че някои от техниките за осъзнатост носят сериозни ползи за тялото и душата. Медицинската школа в университета „Дюк” проведе изследване, което показа, че час занимания с йога седмично намалява нивата на стреса у служителите с една трета и снижава разходите им за здравеопазване с 2000 долара годишно. Циниците може да кажат, че една разходка сред природата има същия ефект. Може да кажат също, че застрахователната компания „Етна”, която иска да продава йога и други техники за осъзнатост като част от здравните си пакети, спонсорира част от проучванията, които подкрепят практиката. Но не е неразумно да допуснем, че в един свят на постоянен стрес и разсейвания простото седене на спокойствие и почивката може да ни бъдат от полза.

Най-големият проблем с осъзнатостта е, че тя се превръща в част от движението за самопомощ и така става едно с болестта, която се опитва да излекува. Гурутата говорят за „конкурентното предимство на медитацията”. Учениците им гледат на идеята като на начин да напреднат в живота. И така смисълът на цялото упражнение се губи. Какво общо има парадирането със скъпи дрехи за йога с будистката етика за откъсване от материалните блага? И какво общо има между зяпането в една компютърно генерирана точка и древното изкуство на медитацията? Западният капитализъм прави повече, за да промени източните религии, отколкото източните практики правят, за да изменят западния капитализъм.

По материали от сп. The Economist. Заглавието е на редакцията. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ