Кошмарният кандидат за работа

Кошмарният кандидат за работа

Кошмарният кандидат за работа

Можете ли да разкажете историята на неуспешно интервю за работа, което сте провели? Аз мога. Имам няколко от този род. Веднъж интервюирах кандидатка за позиция в отдела по маркетинг и продажби в нашата компания. Ужасно мина с тази жена. Ето какво се случи:

Тя беше професионалист в областта на бизнес развитието. Беше шофирала от другия край на щата, за да дойде на нашето интервю. Кандидатстваше за длъжност, свързана с постоянен контакт с клиентите ни. Затова, по мое желание, понеже смятам, че е важно, аз, колегите ми и част от клиентите я заведохме на обяд.

Качествата и подготовката й за позицията на търговец изглеждаха много добре на хартия. Като цяло я харесвах и смятах, че е достатъчно квалифицирана за тази роля. Нейният потенциален мениджър имаше някакви съмнения в уменията й да продава, но беше съгласен с добрия й опит в областта на бизнес развитието. В позицията, която й предлагахме, щеше да й се наложи да се среща с клиенти на обяд всеки ден. Затова прецених за важно да се видим очи в очи в един ресторант.

Обядът ни започна добре, но внезапно, по средата беше прекъснат от извънредни сирени навън. Започнаха гръмотевици, светкавици, проливен дъжд заваля. Възможно беше да се появи торнадо. Бяхме принудени да се преместим от масата до прозореца на ресторанта в помещението на голям магазин за различни стоки на дребно, който се намираше наблизо и беше смятан за по-безопасен.

Следващите 15 мин. направиха кандидатката кошмар. В магазина изведнъж тя извади дамското си огледалце от чантата си и започна да оглежда зъбите си пред клиентите ми и мен. После ме информира, че искала да си купи няколко кафета за пътя на връщане и ще ги прибави към сметката (която ние плащаме). Когато се върна с кафетата забелязах, че си е взела и десерт за пътуването към вкъщи. Тези нейни действия в комбинация с това, че веднъж започна да говори преди да е сдъвкала по време на обяда твърдо ме убедиха, че не искам това да е публичното лице на нашата компания, независимо от CV-то й.

На следващата сутрин се обади да каже, че вече не е заинтересована от позицията. Като се върна назад, подозирам, че го беше решила още докато обядвахме. Но дори и да е така, би ли искала съзнателно нашето крайно впечатление от професионалното й присъствие да бъде толкова лошо, след като браншът ни в региона не е чак толкова голям. Каквото й да си мисля, тя влезе в списъка ми с кошмарните кандидати за работа в нашата компания и за пореден път ме убеди колко са важни интервютата.

Сюзан М. Хийтфилд в humanresources.about.com

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ