Невидимата заплаха за демокрацията на 21 век

Откакто се появи, книгата на Томас Пикети* "Капиталът пре XXI век" не спира да предизвиква бурни дебати сред водещи икономисти в САЩ и в другите страни с развита икономика. В тях се включиха и редица сериозни финансови медии от цял свят, а Financial Times посвети специално разследване, в което се твърди, че данните, представени от Пикети са неверни. Шумотевицата около тезите на Пикети продължава и до днес.

Тази реакция всъщност е знак за нарастващото безпокойство от засилващото се социално неравенство, коментира лауретът на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц.

Книгата на Пикети е още едно доказателство в и без това пълната с факти действителност, че зашеметяващ дял от приходите се настанява в джобовете на и без това изключително богатото малцинство, пише Стиглиц в своя авторска статия.

Аргументите на Пикети принуждават отново да се преосмислят фундаментални въпроси, засягащи не само икономическите теории, но и бъдещето на капитализма. Според представените от него данни нивото на богатство расте с колосални темпове, въпреки че според стандартните икономически теории, това изменение би трябвало да ограничи доходността на капитала и да стимулира ръстове на работната заплата, посочва Стиглиц. Само че, както и сами виждаме, доходността на капитала не намалява, за сметка на това обаче нивата на заработените пари се съкращават. Например в САЩ работната заплата се е съкратила със 7% за последните 40 години, отбелязва той.

Най-логичното обяснение на това явление е несъотвествие в темповете на ръст на измерваното богатство и увеличаването на производствения капитал. И данните го потвърждават: богатството нараства за сметка на ръста в цените на недвижимостта. До финансовата криза през 2008 г. "балоните" на пазарите на имоти в много страна бяха очевидни, но и до днес цените не са  коригирани.

Доходи (в . ) на различните социални групи в САЩ и тяхното изменение в % за периода 2010-2013 г.

В същото време увеличаването на измеримото финансово благосъстояние не е нищо повече от "трансформиране" на неизмеряемо в измеримо богатство. Например, ако банките и другите финансови компании започнат да използват по-ефективни методи за получаване на печалба, а следователно и за експлоатация на потребителите, то приходите им многократно ще нараснат, което ще се отрази и на тяхната капитализация - естествено, нивото им на финансово състояние също ще се увеличи, коментира Стиглиц. Но когато това се случва, общото благосъстояние на обществото и икономическата ефективност спадат, дори и официалното измерение на благосъстоянието да расте. Чисто икономически, ние просто не забелязваме и не отчитаме съответното намаляване на стойността на човешкия капитал, т.е. богатството на работещите, казва носителят на Нобел за икономика.

Освен това, ако банките преуспяват  в използването на своето политическо влияние, за да сключват сделки за своите загуби и по този начин да съхраняват все повече приходи, измерваното богатство на финансовия сектор ще продължава да се увеличава - за сметка на намаляващото богатство на данъкоплатеца, което не се отчита. Аналогично, ако компаниите и корпорациите успяват да убеждават правителствата  да им напдплащат за произведената продукция или получават достъп до обществени ресурси по цени под пазарните, официалните показатели ще отчитат увеличение във финансовото благосъстония, нищо че намаляването на богатството на обикновените граждани свидетелства точно за обратното, посочва още Стиглиц.
 

Разпределение на богатството между социалните групи през 1989-2013 г.

Тов, на което ставаме свидетели - стагнация в нивата на трудовите възнаграждения и ръст на социалното неравенство дори когато съвкупното богатство се увеличава, не е плод на функционирането на една нормална пазарна икономика, а е това, което аз наричам "сурогатен капитализъм" , пише Стиглиц. Проблемът не е в това как работят пазарите и как трябва да работят. Проблемът е в основата на днешната политическа система, която не успя да осигури работа за конкурентоспособните пазари и създаде норми и правила, поддържащи изкривени пазари, на които едни експлоатират други.

Естествено, пазарите не съществуват във вакуум - трябва да има правила на играта и те се установяват с помощта на политически процеси. Високите нива на икономическо неравенство в страни като САЩ и все по-често в тези, последвали този икономически модел, доведоха в крайна сметка и до политическо неравенство. В такава система възможностите за икономическо развитие също стават неравнопоставени и способстват да се запази ниското равнище на социална мобилност.

В този смисъл прогнозата на Пикети, че неравенството в света ще продължава да се увеличава, не е отражение на законите, по които се развива нормалната икономика. Ситуацията може да се поправи с няколко много прости промени, а именно увеличаване на данъците за свръхпечалби и за наследства, увеличаване на социалните разходи, осигуряващи достъп до образование, строго прилагане на антимонополно законодателство, реформи в корпоративния сектор – регулиране на максимално възможните нива за възнаграждения на топ-мениджмънта и законодателни норми, ограничиващи възможностите на банките да експлоатират останалата част от обществото, посочва Стиглиц.

Ако обществото премине към нови, справедливи правила на играта, то бързите темпове на икономически ръст ще бъдат възстановени. Големият проблем днес пред нас не е за капитала през 21 век. Става дума за демокрацията в 21 век.

------------------------------------------

*Томас Пикети е фрeнски икономист, който на практика оборва в книгата си всичко, което се преподава в икономическите университети. В обемистия си труд от 700 страници той прави подробен преглед на икономическото развитие в интервала от последните 100 до 300 години назад и изчислява, че за този период средно е постиган по  1,6 процента ръст на година. Но: за това време капиталът на богатите се е увеличил с 5%, с което се е задълболича ножицата в социалната класация и средната класа е изостанала много по-надолу. Книгата на Пикети се превръща бързо в един от бестселърите на годината не само заради революционните си тези, но заради нетрадиционния подход на популяризирането на съдържанието й. Повечето от основните тези биват публикувани като постинги в Twitter от по 140 знака. Ето какво гласят част от тях.

1. Неравенството не е непременно лошо: Въпросът е дали е оправдано и дали са налице основания за това.

2. Без данъци обществото няма да има обща съдба и общите действия биха били невъзможни.

3. Инфлацията всъщност е данък за богатите безделници, или да го кажем по-точно, за богатство, което не е инвестирано.

4. Богатството генерира доход.

5. В страни с отрицателен естествен прираст, наследствата могат да играят безпрецедентна роля.

6. Днес, ние знаем, че в дългосрочен план, структурен растеж е възможен само ако се увеличава производителността.

7. През 20-ти век в Съединените щати не е направена голяма крачка по посока на социалната справедливост.

8. Ако се правят сравнения за периоди от по няколко години, разликата може да бъде значителна и това да засили гордостта или завистта на някои държави.

9. Ако се вземат средните стойности за един по дълъг период назад, става ясно, че всички богати страни, растат с почти еднаква скорост.

10. Европейският съюз е в екзистенциална криза и изборите за Европейския парламент скоро ще ни го напомнят болезнено.

11. Ако минималната работна заплата се удвои или утрои, би било изненадващо, ако негативните ефекти от това не надделеят като резултат.

12. Развитието на технологиите със сигурност е подобрило човешките способности и компетентност.