Новата генерация и образът на България

Защо съм в България? Защо да остана или да се върна в нея? Ето ви един неочакван на пръв поглед отговор – защото България е страна на неограничените възможности и ако човек има някакви цели и идеи, това е мястото, където могат да бъдат реализирани. Това е искреният мотив на един преуспял българин да продължава да бъде в България - Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на „Домейн Бойар”, споделен от него по време на провелото се вчера следобед трето издание на националния форум „Образът на България по света”. 

Дебатът, организиран от сп. "Мениджър", се проведе в Националния археологически музей. Под надслов "До там. А обратно?" дискусията потръгна спонтанно от самото начало като жив и непринуден разговор между основните панелисти и с активното участие на гости от публиката в търсене на отговор как да задържим и си върнем от чужбина новата генерация, от която очакваме да се превърне в двигател на позитивната промяна в имиджа на страната ни пред света. Защото по начина, по който ни възприемат отвън зависи до голяма степен как ще завоюваме печеливши позиции.

Сега имиджът на България се свързва предимно с констатацията, че това е най-бедната държава в Европа. Това пречи на бизнеса ни, защото първичните нагласи по отношение на бедните нации е, че това, което произвеждат е евтино и с ниско качество, сподели Евгени Харамлийски. Ключовата дума в преобръщането на тези нагласи е „доверие” – трябва да започнем да градим доверие, за да може българските продукти да бъдат извадени от най-долните рафтове в чужбина, където обикновено най-често ще ги видите сега, добави той.

Индивидуалният опит до голяма степен е определящ за мнението, което светът има за България, подкрепи тезата му Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Чужденецът, дошъл у нас или пък имал досег с български стоки и услуги има една представа за образа на България. Чуждите медии, интересуващи се главно от скандали и политически тематики, налагат друг образ, но като че ли най-болезнената представа е на българите, емигрирали в чужбина, които имат крайно негативно отношение към политическата класа у нас, а оттам и към надеждата, че имаме шансове за промяна в положителна посока, добави тя.

Хейтърството като национална черта може би е една от причините светът да гледа на нас негативно, сподели известната писателка и сценарист Ваня Щерева. Сякаш не сме дорасли всеки един да започне да работи върху себе си, да си върши работата както трябва, но това, според нея е един от начините да променим представите на другите за нас.

Имаме абонамент да се оплакваме и спокойно можем да кандидатстваме мърморенето и окайването да бъде обявено за олимпийски спорт, смята и икономистът Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. Той сподели интересно свое наблюдение: по-старото поколение е изразител на вечното недоволство. Младите, тези които сега са на прага на живота, са по-здравомислещи и приземени. Те не смятат, че светът им дължи нещо. Те са по-глобални, по-мобилни – готови да поживеят известно време навън, за да трупат опит и по-склонни да си поставят цели и да ги преследват, посочи Ганев от опита си и на университетски преподавател.

Ярък пример в подкрепа на думите му се оказа друг от основните участници в дискусията – Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Ucha.se. Той завършва висшето си образование в Германия и започва да следва магистратура, но запален от идеята да създаде образователна платформа, търси финансиране и открива подкрепа от инвестиционен фонд в България. Това става причина да прекъсне обучението си и да се завърне трайно у нас, за да развива проекта си. „Гарантирам ви, че в момента в България има много възмжности за младите да се развиват, стига да ги потърсят”, сподели Маджаров. И още: „Имам много приятели в чужбина, готови да се завърнат – високообразовани, добре подготвени кадри. Просто им трябва малко стимул малко насърчаване, защо не и на ниво законодателни инициативи в тази посока”, препоръча още той.

Няма нищо лошо в това младите да излизат навън. Важното е да създадем условия, които да ги привличат обратно – тогава те ще си дойдат с полезно за страната и икономиката ни ноу-хау, добави Владимир Левчев.

Да се мисли не само как да върнем новата генерация от чужбина, но и задържим тези, които са у нас и са на прага на живота, посъветва Светла Костадинова. „Много от тях, които сега са в университетите, нямат готовност да поемат живота в ръцете си, да започнат някакъв бизнес, да се захванат с предприемачество”, отбеляза тя.

Лошото образование е може би причината новите поколения масово да гледат навън, да търсят ниво на обучение в чужбина. Но е малко преувеличено налаганото мнение за „изтичането на мозъци”, коментира Бойко Благоев, мениджър проекти на общността Тук-Там, която повече от четири години свързва българи с опит в чужбина. По наблюдения на организацията, в която работи, все повече младежи правят съзнателен избор да се върнат у нас след завършването на образованието си в чужбина. Думите му потвърдиха и гости от публиката, които представиха накратко своя опит от живота си извън България и решението да се завърнат. Сред аудиторията преобладаваха млади предприемачи, студенти, представители на общности за насърчаване на стартиращ бизнес и фондове за инвестиране в иновативни идеи и проекти.

Не бива повече да мислим в границите „вън-вътре”, защото така никога няма да можем да направим следващата стъпка към положителна промяна в образа на България, заяви един от тях. Никой, който е живял в чужбина и е взел решение да си дойде, не си идва със суперочаквания, сподели друг гост от публиката, завърнал се у нас със семейството си след осем години живот във Великобритания. Нека помогнем на тези, които тепърва ще го правят с повече публична и достъпна информация по въпроса какво трябва да знаем и какво да вземем със себе си, когато си тръгваме към България, препоръча той.

Всеки един от присъствалите на форума на сп. „Мениджър” имаше своето ясно и категорично обяснение защо е в България. Довършете за себе си изречението „Избирам България, защото...”