Драги "разширява границите" на Еврозоната

Президентът на Европейската централна банка, Марио Драги, стартира широкомащабна програма за количествени облекчения в размер общо на 1,1 трилиона евро. Въпреки че този ход е доста закъснял в сравнение с количественото облекчение на Федералния резерв на САЩ, коeто започна преди 6 години и приключи преди около 3 месеца, решението на ЕЦБ бележи критична точка в историята на европейската валута и единството, което тя олицетворява, коментира Bloomberg.

Намерението за широкомащабно изкупуване на държавни ценни книжа в борба срещу дефлацията не само подсили националните граници във вътрешността на европейската общност. При провал на най-противоречивия ход от страна на ЕЦБ, в комбинация с нежеланието на правителствата за извършване на икономически реформи, има опасност регионът да се спусне по спирала на неудовлетворение, в която безработицата и слабата икономика могат да подтикнат гласоподавателите да се доверят на партии с по-националистическа ориентация.

„Заложени на карта са единството и надеждността на монетарната политика в еврозоната”, казва Даниел Грос, директор на Центъра за Европейски политически науки в Брюксел. „И все пак това е много решителен ход и начинът, по който бъде изпълнен, би могъл да не просто да засили разединението в региона.”

Цената на еврото достигна рекордно ниска стойност заради спекулациите от предстоящото количествено облекчение.

Европа кипи от напрежение от началото на икономическата криза през 2009 година, която нанесе първите удари по единственото на региона след множество договори и десетилетия на евроинтеграция, чиято цел беше да заличат раните от войните.

С избледняването на  белезите от конфликта, решението на ЕЦБ да купува държавни дългове и предстоящите парламентарни избори в Гърция карат жителите на Атина да се чудят дали цената на единството ще си струва.

За първи път ЕЦБ предприе крачка по посока на количествените облекчения през 2010 година, когато купи акции на задлъжнели държави като Гърция. Този ход срещна неодобрението на президента на Германската централна банка, Алекс Вебер, което отвори пукнатина между ЕЦБ и Бундесбанката.

Цепнатината се превърна в пропаст. В последните седмици Йенс Вайдман, настоящият президент на ГЦБ, и бившата му заместничка, Забине Лаутеншлегер, която в момента е член на изпълнителния борд на ЕЦБ, са най-шумните противници на допълнителните количествени стимули. Техният аргумент: спадът в цените на петрола, които затрудняват инфлацията, ще закрепи икономиката, докато вече обявените мерки наберат скорост.

На това твърдение обаче противоречат очакванията за нивото на инфлацията, което през август спадна под 2-процентовата граница на стабилност, определена от ЕЦБ. Цените на стоките падат с всяка изминала година – процес, който може да продължи и през по-голямата част от 2015 година, според главният икономист на ЕЦБ Петер Прает.

„Нямам никакви съмнения, че Германската централна банка сама щеше да стартира програма на количествено облекчаване, ако немската инфлация беше паднала до 0 или по-ниско”, казва Гунтрам Волф, директор на Bruegel Research Group в Брюксел. „Проблемът е, че ЕЦБ ще купува облигации от 19 различни държави с 19 различни хазни. В даден момент, съществува риск от преразпределение на богатството, което не отговаря на философията за равенство на европейската общност.”

Докато правителствата се пазарят за политическата и бюджетната си суверенност, предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ, е да направи всеки свой ход полезен на цялата еврозона, без същевременно да предприема стъпки към допълнителна евроинтеграция, които страните не са подготвени да направят.

„Не съществува политически консенсус между страните-членки в еврозоната за емитиране на еврооблигации”, казва Андрю Бузъмуърт от Pacific Investment Management Co. „Критиците на ЕЦБ твърдят, че количественото облекчение е равносилно на издаването на еврооблигации през задната врата от неизбрани длъжностни лица – с други думи е неправилно.”

В сряда, бордът на изпълнителните директори на ЕЦБ предложи месечен бюджет от 50 милиарда евро за закупуване предимно на държавни облигации до края на 2016 година, което се равнява на 1,1 трилиона евро за целия период. Политици, сред които и италианският премиер Матео Ренци, подкрепиха количественото облекчаване.

Те търсят изгоди, като например допълнителното отслабване на еврото и доближаване на доходността на държавните облигации до тези на Германия – единствената страна освен Люксембург, която по време на кризата успя да запази върхов кредитен рейтинг според всички 3 компании. Това начинание е по-постижимо, ако рисковете бъдат споделени между всички държави от еврозоната, което е поредната ябълка на раздора.

Проблемът с това, кой ще е отговорен за рисковете от количественото облекчаване в случай на провал, подчертава разделението в еврозоната. Докато страните-членки обикновено си поделят печалбите и загубите според размера на стопанствата си, ЕЦБ предлага централните банки на всички страни да бъдат поставени под някаква отговорност за собствените си действия. Но това може и да не е достатъчно, за да излезе Европа от кризата.

„Напълно подкрепям количествените облекчения”, заяви бившия шеф на Федералния резерв, Лари Съмърс в Давос. „Рисковете от бездействието са много по-големи от рисковете да се прави твърде много. Въпреки това, не смятам, че количествените облекчения ще са панацея за Европа.”

Изочник: Bloomberg.com