Ако журналистите бяха лекари

"Как може да съм такава позьорка“, мисли си Луси Мейтън, вместо да извади камерата. През 1988 г. прави документален филм за жените в Афганистан за BBC и среща лекар от Кабул, който й споделя, че не може да си върши работата, защото всичките му лекарства са остарели. „Рискува живота си, за да ми каже това, надявайки се аз да го кажа на света и нещо да се промени“, спомня си Луси. Тогава решава, че ако някога се върне във военна зона и работата й би имала значение, няма да е като журналист, а като лекар.

В средата на 70-те години британката с индийски корени започва телевизионна кариера и става първата азиатска репортерка на BBC. Работи към John Craven's Newsround – програмата за детски (но сериозни) новини на медията, на която е едно от знаковите лица. „Когато започнах работа, бях на 23 и си мислех, че мога да променя света. Но не успях да го направя като журналист“, казва наскоро Луси пред сайта на The Guardian.

На 36 години тя влиза в медицинското училище към Лондонския университет (St George Hospital Medical School), за да се преквалифицира в офталмолог. През 1996 г. пътува до североизточния щат Бихар в Индия и разбира за обречеността на хората с катаракта – очно заболяване, засягащо възрастни, но разпространено сред младите и децата в бедните индийски райони. Малко по-късно бившата журналистка основава благотворителната организация Second Sight (“Нов поглед” в свободен превод), чрез която на десетки хиляди души годишно в Бихар и Ориса се осигурява операция на очите.

Идеята й може да изглежда и проста: има хора, които изпитват нужда да правят добро. Но решението й все пак остава неразгадаемо в свят, който продава хиляди формули за личен успех, докато Луси сменя своя за алтруизъм. Тя обаче не проповядва избора си, описвайки го като драматично отшелничество, а като нещо смислено, на което се е доверило и семейството й. Получава подкрепа от партньора си Марк, който се ангажира с децата им – когато Луси постъпва в медицинското училище, дъщеря им Лейла започва детска градина, а синът им Калум се ражда през третата година на волунтуризма й. „Благодарна съм и за помощта на майка ми, на която нито за миг не й мина през ума, че съм луда, както смятаха много хора. Самата тя влезе в университет на 49 години, за да учи китайска литература, и може би част от решението ми се дължи на нея.“

С благотворителна цел Луси издава и книгата си „Козата беглец: Да излекуваш слепотата в забравена Индия“.

Отблизо

След повече от десет години работа в една игнорирана част от света Луси е филантроп, който инвестира интелект и емоции, напълно посвещавайки се на каузата си: „Ние не налагаме политика отдалече. Екипът ни включва над 50 очни специалисти и повече от 30 доброволци. И вярваме, че е необходимо офталмологично обучение на терен, в което да участват местните хора“. В началото е нямало жени, които работят в очната клиника, но сега благодарение на донорите на организацията 120 момичета се обучават за асистенти, чрез което Луси се надява да промени маргиналната им роля в селските райони на Бихар. 75% от момичетата напускат училище и се омъжват на 14-15-годишна възраст, раждат преди 18, по-голяма част от тях са анемични.

От друга страна, бебетата от женски пол са все по-нежелани във втората по брой на населението страна в света (с жена за президент), тъй като традицията изисква прекалено висока зестра, за да омъжиш дъщеря си. Заради това, че в Индия е по-изгодно да имаш син, месечно там има по 50 хил. аборта при заченати момичета, а за родените съществува реален риск да бъдат захвърлени или убити.

Когато порасна, ще стана футболистка

Контрапроектът на Луси, свързан с дискриминираните жени, е да ги изкара от селата и да ги направи титуляри на един типично мъжки терен. Програмата с тренировки по футбол към очната клиника Akhand Jyoti е създадена и със здравословни цели, но и за насърчаване на кариера в областта на спорта и легитимирането на правата на жените в индийското общество. В края на 2012 г. в Лондон бе излъчен документалният филм на Луси Мейтън Junction for Having Fun за младите футболистки, които сритват стереотипите и демонстрират жизнерадостна амбиция да живеят по-различно.

Спортната кауза се подкрепя от футболни звезди като играчите на „Челси“, които провокират дарителство от страна на феновете си. Един от тях купува подарения на Second Sight екип на тима с автографи от футболистите за 1000 паунда, а друг - два VIP билета за мач на отбора за 2000. Около 700 паунда е годишната сума, необходима за издръжката и образованието на едно момиче във футболната академия и очната клиника, което включва и курсове по английски език и ИT квалификация.

Настигни я, ако можеш

Средствата за Second Sight идват от индивидуални дарители или малки и средни британски благотворителни тръстове, а най-големите суми досега са събирани в рамките на Лондонския маратон. Луси сама участва и финишира в две от изданията му, а на 60-годишна възраст продължава да играе футбол. През 2012 г. получи наградата Karen Woo на името на британската лекарка, убита по време на хуманитарна мисия в Афганистан през 2010 г. Призът се връчва от медицинската организация BMJ Group на лекар, който дава ярък пример за алтруизъм и смелост.