Димитър Илчев: Кризата е най-добрият учител за успешните мениджъри и недвусмислено показва кой колко струва

Ако трябва да обясните на начинаещите мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

На първо място, начинаещият мениджър трябва да знае какво иска да постигне в дългосрочен аспект още от самото начало, да има ясно поставена цел пред себе си. След това е необходимо да има точна визия за начина, по който ще постигне целта си, и да изгради стратегически бизнес план. Много важно е мениджърът да създаде екип и да се грижи за хората си. Той трябва да бъде лидер и силно да вярва в успеха на своето начинание. Задължително е да бъде последователен и упорит в работата си, да осигури спазването на законите, в никакъв случай да не прави компромиси с общоприетите морални и етични норми в бизнеса. Важно е винаги да бъде обърнат към пазара и да обръща внимание на това, което искат клиентите. За да успее в дългосрочен план, трябва да създава и управлява дългосрочни бизнес системи, а не само да прави отделни сделки или действия. Ако иска да развива бизнеса и компанията си, начинаещият мениджър трябва непрекъснато да развива и личностните си умения. Трябва да бъде отдаден на работата или каузата си безрезервно. Без това не може да бъде успешен. И да не забравим нещо много важно – всичко, казано дотук, трябва да бъде „поливано” с труд, труд и пак труд. 

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

Може би най-трудният урок за мен беше да се науча как да бъда успешен мениджър по време на криза. Защото когато конюнктурата е благоприятна, бизнесът върви от само себе си и успехът не зависи чак толкова от качествата на лидера. Т.е. лесно е да бъдеш успешен мениджър в спокойни и сигурни времена. Трудно е, когато настъпи криза и ресурсите са ограничени, пазарът спадне драстично, служителите са притеснени, а клиентите удължават сроковете на плащанията си. Тогава трябва да си изключително устойчив, решителен и с присъствие, за да успяваш. Смятам, че кризата е най-трудният урок, но и най-добрият учител за успешните мениджъри и недвусмислено показва кой колко струва.

Има ли граници в бизнеса, която никога не престъпвате?

Има не граници, а цяла рамка в бизнеса, която никога не преминавам. На първо място, това са законите. Второ, в „Евромаркет груп” правим бизнес, спазвайки моралните и етични човешки норми – коректност, отговорност, лоялност, честност, почтеност. Може да имаме спорове, но ако ситуацията е ясна, спазваме твърдо ангажиментите си. Гордея се с факта, че не дължим никому пари, никога не сме бавили заплатите на служителите си. Основна граница на „Евромаркет груп” е и да не се намесва в политиката. Ние сме общественоангажирана и социалноотговорна компания, но стоим встрани от света на политиците. Друга граница, която самият аз никога не преминавам, е егото на хората. Мога да бъда строг, остър, емоционален, твърд и взискателен, но не съм злоблив и никога не засягам личността на човека срещу мен. Поставям се на мястото на отсрещната страна и се опитвам да я разбера – такъв съм както с клиентите, така и със служителите си. Смятам за много ценно това мое личностно качество.

Как мотивирате хората, с които работите?

Първо, с ясно поставени цели и задачи, пълна подкрепа и справедлива оценка на свършеното. Ясното поставяне на целите и задачите, вместо механичното, помага на служителите по-лесно да ги изпълняват. А когато знаят техния стратегически или общокорпоративен смисъл, служителите са перфектни. В този случай се чувстват отговорни и обвързани с общофирмения резултат и за тях изпълнението на задачата има смисъл и на мисия. Много важно е служителят да има осигурени средства и максимална подкрепа за изпълнението на задачите, така е много по-уверен и ефективен в изпълнението. Даването на справедлива оценка е най-важният мотиватор за служителя, защото, в единия случай, може да бъде коректив и да му помага да подобрява резултатите си, а в другия случай, да го стимулира. Второ, прилагаме комплексно възнаграждение на служителите, като се стараем да е максимално справедливо, обвързано с резултатите и съобразено с конюнктурата на пазара на труда. Освен това предоставяме на служителите възможност за развитие и обучение за повишаване на квалификацията в страната и чужбина.

Откъде се учите на мениджмънт?

Работя с широко отворени очи и се уча на мениджмънт и от самия живот, от самия бизнес. Изключително наясно съм с естеството на работата си и наблюдавам, мисля, анализирам. Не оставям нещата на повърхността. Когато виждам добри управленчески практики, ги адаптирам към моята дейност. Инвестирам в себе си, като посещавам курсове по топ мениджмънт и лидерство. Комуникирам с най-добрите мениджъри и велики личности на XX век, четейки целенасочено автобиографиите, книгите и статиите им. Чета също бизнес списания и вестници. Ценя в. „Капитал”, не пропускам брой на сп. „Мениджър”, редовно посещавам специализирани бизнес сайтове. Това са моите „учители” по мениджмънт.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Имам реален опит от управлението на фирми зад граница. Член съм на управителния съвет на четири фирми в Украйна, три фирми в Сърбия, една фирма в Хърватско, една в Словения и една в Македония. Като човек с повече от 10-годишен управленчески опит в чужбина мога да кажа, че по-скоро няма национални особености в правенето на бизнес. Принципите на успеха навсякъде са еднакви. Има разлика единствено в бизнес средата. В този смисъл, ако има някакви национални особености, те са свързани със законите на държавата, с икономическите и политически реалности. Но навсякъде  принципите на успешен мениджмънт и формулата на успеха са еднакви. Доказателство за това са компаниите на „Евромаркет груп” в чужбина. Те са пример за успеха на българския мениджмънт, бизнес формули и идеи в чужбина, при това – в различни държави и най-разнообразна бизнес среда. Като пример ще дам, че през 2008 г. продажбите ни само в Украйна надхвърлика 100 милиона долара. Гордеем се, че  посяхме българско бизнес и управленческо „семе” в чужбина и то дава плодове вече десет години.

Как ще изглежа мениджърът през 2020 година?

Смятам, че мениджърът на 2020 г. ще бъде „кибер” мениджър, изключително IT образован, суперкомпетентен в посока човешки ресурси и комуникация, ще бъде глобално мислещ, ангажиран с опазването на околната среда, енергоспестяващите дейности и решения. Въпреки развитието на информационните технологии човешкият елемент в комуникацията между хората ще остане винаги изключително важен. Чувал съм например за „киберкебапчета” и „киберсекс”, но не съм ял първите, нито съм практикувал второто. Така че комуникацията между хората, отвъд кибербизнеса, ще се запази.

Какво научихте от кризата?

Когато човек има много, не мисли за криза и би могъл да се поддаде на съблазънта да харчи необмислено. В богати времена е много важно да се заделят провизии и резерви. В този смисъл, едно от нещата, които научихме по време на кризата, е колко важни са заделените резерви. Те ни помагат да бъдем изключително надеждни и устойчиви днес. Научихме колко важно е да няма отпускане и процесите винаги да бъдат ефективни, и то не само по време на криза. Научихме, че хората са по-раними и податливи, отколкото изглежда, разбрахме колко е важно да имаме ясни послания към тях и да ги подкрепяме. Научихме, че дори в най-богати времена не бива да се правят компромиси по отношение на човешките кадри от гледна точка на безрезервното прегръщане на ясната корпоративна принадлежност, на корпоративните ценности, визията и целите на компанията и вътрешнофирмените правила. Кризата ни показа, че трябват бързи решения и още по-бързи действия, че не трябва да се допуска паника, а да се действа хладнокръвно. Разбрахме, че посланията, които отправяме като компания към хората, трябва да са консолидирани и да нямат различия. В този смисъл, кризата е голям учител. Възприемам трудностите по мъжки и отговорно. С разбирането съм, че по време на буря капитанът задължително трябва да е на мостика и здраво да държи руля в ръцете си. В „Евромаркет груп” научихме, че всички изградени корпоративни стандарти като правилници, изисквания за дисциплина, ред и висока ефективност, законност, етика и морал и т.н., генерирани преди кризата, са безценни по време на трудния период и са опорните точки за стабилност. И тук е мястото да подчертая, че кризата за пореден път показа колко е хубаво да имаш добър бизнес партньор. Невероятен късметлия съм да имам до себе си прекрасен съдружник в лицето на Боряна Радева, с която работим заедно от много години и чиито помощ, знания и съвети, са безценни за мен и нашата компания. Кризата само показа какво безценно богатство е доброто съдружие.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

Смятам, че в следващото десетилетие основно въздействие върху икономиката ще оказват глобализацията, изчерпването на изкопаемите енергоизточници (газ, петрол, въглища), ръстът на населението в глобален мащаб, недостигът на вода и проблемите в околната среда (замърсяване, глобално затопляне и т.н.). Затова водещи тенденции през следващото десетилетие ще бъдат развитието на бизнеса в посока опазване на околната среда, подобряване на световната инфраструктура, развитие на IT технологиите и все повече web базиран бизнес, разпространение и внедряване на енергоспестяващи технологии, възобновяеми източници (ветроенергийни източници, водни централи, соларноенергийни системи) и т.н. България започна в някаква степен да се вписва в тези тенденции, но не достатъчно. Мисля, че ще се засили реализирането на най-разнообразни екопроекти в цялата страна (сметища, предприятия за преработка на битови отпадъци, сероочистващи инсталации и много, много други). Приоритетно ще се развиват инженерната и пътнотранспортна инфраструктури. Очаквам развитие в сферата на услугите и IT технологиите (call центрове, финансови услуги, софтуерни компании и др.), в сферата на транспорта и логистиката (пристанища, летища, интермодални контейнерни терминали и др.). Законодателството, респективно и бизнесът, ще се развиват в посока стимулиране и внедряване на енергоспестяващи технологии, както и налагане на еконорми във всички производства. Очаквам най-накрая България да има национална политика и законодателство за туризма и селското стопанство в частта му с по-висока добавена стойност, а именно еко-, спа- и културен туризъм и екоселско стопанство. Тъй като ние не можем да се конкурираме с количество, единствената посока е да се мерим с качество. Като цяло, не вярвам в България да се случи нещо по-различно от световните тенденции. Напротив, смятам, че ние също ще се развиваме в тези посоки, но с по-голяма скорост, отколкото модерноразвитите страни. 

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

Проблемите на българския бизнес са няколко. Първо, това е неговата все още голяма политическа обвързаност и оттам произтичащата корупция. Второ, законовите рамки не са достатъчно ясни или ако са изяснени, не се прилагат. Трето, правосъдието не е достатъчно бързо и ефективно. Четвърто, за съжаление, все още няма закони, които да решават специфични бизнес проблеми. Има например множество „кухи” фирми, които генерират измами и корупция в масов мащаб, а законодателството не дава решение. Новото правителство има добри инициативи в разрешаването на някои от горните проблеми, но засега липсват много закони, които да решават специфични бизнес проблеми - то може да стане чрез приемането на закони по всеки един от тях. Общата законова рамка е добра, но в България при сегашното правосъдие тя не действа. Трябва и добра воля от страна на правосъдието. Ако тези неща се случат, ще се решат много проблеми на българския бизнес. Има още един сериозен проблем – отношенията капитал – работна ръка в България не са правилни. Уважението към капитала и работодателя от страна на работника е много далеч от стандартите в развитите страни, където служителите, освен че са в пъти по-ефективни, имат много по-голям респект и лоялност към работодателя, работното място и фирмата си. Да, заплатите там са много по-високи от тези в България, но производителността е още по-висока - до 5-10 пъти.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

Да, оптимист съм като цяло. България върви бавно, но върви напред. Категорично подкрепям действията на правителството. Харесва ми решителността и волята му за разрешаване на проблемите. Това са хора, които поемат отговорност, които са решителни и „случват” нещата. Надявам се и вярвам, че бизнес интересите ще направят по-висока скоростта, с която България ще се впише в общите европейски и световни стандарти. И все пак, въпреки че Европа поставя стандартите, работата ще трябва да си я свършим ние. Посоката е ясна, но трябва да сме по-бързи и по-ефективни.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

Защо и как да харесват българите човек, за когото знаят, че е необразован, простак, забогатял чрез схема, криворазбрана приватизация или незаконно, а не чрез честен труд, предприемчивост и иновативност?! Богатият не трябва да бъде Бай Ганьо, скъпият автомобил и материалните блага не бива да бъдат цел в живота и с тях да се парадира. За да бъдат харесвани, забогателите хора трябва са успели по честен път. Богатият и успял човек трябва да бъде пример за морал, етика, честност и трудолюбие за обществото, да бъде социалноотговорен и меценат. Трябва да бъде интелигентен, високообразован и особено важно – да бъде културен. Когато тези неща се случат, българите, извън всякакво съмнение, ще започнат да харесват богатите и успели хора. 

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Въпреки че безусловно конкурсът „Мениджър на годината” е най-големият и най-престижният в България, участвам в него преди всичко заради служителите на  „Евромаркет” и заради самата компания. За мен участието не е самоцел, а е израз на работата на всички в „Евромаркет” и успехите, които имаме. Евентуалната моя победа би дала висока оценка на работата на всички наши служители. Те го заслужават, защото са едни от най-добрите в нашия бизнес. Ще перафразирам Левски и ще кажа, че ако спечеля, печелят всички служители, клиенти и партньори на компанията.

Защо трябва вие да спечелите?

От една страна, както отговорих на предишния въпрос, моят успех е успехът на моите хора. И ако аз спечеля, печелят всички мои служители. Това само по себе си е невероятен повод, за да спечеля. От друга страна, убеден съм, че съм един от топ мениджърите в страната. Защо? Защото съм лидер, защото създавам, защото искам и мога. Защото съм помогнал на безброй много хора да намерят себе си, да израстнат професионално и личностно, да изградят стойностна ценностна система. А и защото съм мъжкар и обичам да побеждавам в състезания.

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлив?

Щастлив съм, когато съм със семейството и сред приятелите си. Извънредно щастлив ме прави общуването с двамата ми сина. Обичам да виждам усмихнати и успели хора около себе си. Състезателна натура съм и винаги, когато има състезание в нещо, се чувствам добре. За мен спортът не е просто игра. Спортът ме прави щастлив и затова практикувам футбол, ски, сърф, тенис и голф. Щастлив съм, когато съм сред природата - дали е море, планина, гора, пустиня, винаги е приятно. Колкото по-малко е урбанизирано мястото, толкова по-добре. Природата дава това, което аз наричам „далечния фокус” – в ежедневието нещата се виждат в близък план, докато сред природата всичко е мащабно, изчистено и с хоризонт. Обичам да пътешествам. Привличат ме руската душа, култура, изкуство и храна. Харесвам Изтока и всичко от Близкия Изток до Япония ми допада. Имам желание и ако ми се отдаде възможност, ще науча китайски език. Харесвам музиката на Белослава, „Депеш Мод”, джаз и народна музика. Обичам да чета книги.

Димитър Илчев е главен мениджър и председател на надзорния съвет на „Евромаркет груп”, може да кара и багер. Роден е на 3 юли 1964 г. в София в семейство на строители. Завършил е строителен институт в Русия. Работил като експерт в строителната дирекция на „Контролно заваръчни устройства”. През 1992 г. заедно с Боряна Радева основават търговско-инженеринговата компания „Евромаркет груп”. Семеен, с двама сина. Любимите му бизнес сентенции са: ”Лесно е човек да бъде малък, далеч по-трудно е да бъдеш голям.” и „Най-правилното решение е взетото”.

„Евромаркет груп” е търговско-инженерингова компания за индустриално оборудване и строителна техника. Официален представител е Hyundai Construction, Ammann Compaction, Gardner Denver Compressors, Lincoln Electric, Toyota BT, Manitou, Gedore, Karcher, Bosch, Pferd и други. Създадена е през 1992 г. и е 100% българска. Холдингът има дъщерни дружества в Украйна, Сърбия, Хърватия и Словения. В него работят над 700 души. „Евромаркет груп” инвестира значителни средства в социални инициативи.

Интервюто взе Димитрана Александрова