Зоя Паунова: Добрият мениджър трябва да бъде едновременно и балансьор, и лидер

Зоя Паунова: Добрият мениджър трябва да бъде едновременно и балансьор, и лидер

Зоя Паунова: Добрият мениджър трябва да бъде едновременно и балансьор, и лидер

Ако трябва да обясните на начинаещи мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

Житейската ми философия както в личните, така и в професионалните дела е, че във всяко подето начинание трябва да се влага страст, любов, хъс, всеотдайност, сериозни познания, да се изповядват християнските добродетели. Началото е свързано със сформирането на силен и мотивиран екип, изграждането на стратегия, обвързана с ясна визия и цели, конкурентоспособност и осъзната отговорност пред собствениците на бизнеса и обществото като цяло. Уилям Дюран, основоположникът на „Дженерал моторс“, казва: „Вземете сградите, машините и съоръженията. Оставете ми хората и аз отново ще изградя цялата си империя“. Вярата ми в интелектуалния потенциал и морала на хората е голяма. Обичам и една мисъл на Хенри Форд: „Препятствията са онези страховити неща, които виждаш, щом отклониш поглед от целта си!“ Винаги съм насърчавала целеустремеността. Вярвам в духа „Аз мога!“ Добрият мениджър трябва да бъде отговорен и трудолюбив, да има развито чувство за самоконтрол и самодисциплина, да бъде едновременно и балансьор, и лидер. Мениджърите днес са изправени пред две основни предизвикателства – анализ на огромно количество значима информация и притискащи срокове. Ето защо се изисква добро управление на времето и съдържанието на работния ден. За да се справя успешно, мениджърът трябва да има гъвкав дневен ред и богата мрежа от контакти и взаимоотношения. Неразделна част от философията на успешния мениджър е способността да създава енергизираща работна среда, да мотивира хората, с които работи, да вярва в успеха, да умее да сплотява и мобилизира екипа си.

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

Трудностите ме амбицират. Екипът ни ежедневно се доказва и името на компанията се налага на един изключително рисков и високо конкурентен пазар, съпътстван нерядко от прояви на нелоялност и несигурност. Във фармацевтичната индустрия турбуленциите и ударите под пояса понякога са доста силни. За нас в „АстраЗенека” са важни доверието, откритият диалог, консенсусните решения, прозрачността, като търсим винаги работещото win-win решение.

Има ли граница в бизнеса, която никога не престъпвате?

Ангажиментът на екипа ни за конкурентноспособност и мотивация за най-добро представяне върви ръка за ръка с основополагащите ценности на компанията ни - интегритет и високи етични стандарти, уважение към личността, многообразие, откритост, честност, доверие и взаимно подпомагане, лидерство чрез личен пример на всички нива. В отношенията си със своите партньори следваме високи етични стандарти, в съответствие с корпоративните ценности и философия на „АстраЗенека”. Мисля, че моралът и бизнесът не се противопоставят, а са органично свързани и работата ни всеки ден би трябвало да го доказва. Участвахме активно в инициирането и създаването на Етичния кодекс на чуждестранните научно-изследователски фармацевтични компании в България, който прилагаме в своите бизнес практики. Също и в създаването на Стандарт за бизнес етика на Българския форум на бизнес лидерите, основан на десет принципа.

Как мотивирате хората, с които работите?

Вярвам, че добрият мениджмънт изгражда позитивна творческа среда и система от стимули, които да мотивират хората да дават най-доброто от себе си. Трябва да се предоставят равни възможности за изява на лидерските заложби на всички нива. В нашия екип ценим ентусиазма и насърчаваме проактивния подход. Периодично обявяваме конкурс за иновативни бизнес идеи, в който служителите ни имат възможност да разгърнат предприемаческите си виждания и решения за успешен бизнес. Конструктивната обратна връзка, признанието за успех, делегирането на отговорности са само част от мотивационните инструменти, които използваме за постигане на високи резултати. Мотивацията на служителите значително може да се повиши, ако се управляват и очакванията им. Личният контакт "мениджър-служители" е изключително важен. Заедно градим среда на доверие, която предоставя възможности за професионално израстване, за обучение и квалификация. Финансовите стимули и емоционалното възнаграждение вървят ръка за ръка и са важен мотивационен фактор. Признание за целенасочените ни усилия за повишаване на мотивацията и ангажираността на служителите е завоюването в две поредни години на приза „Най-добър работодател” в категорията малки и Средни компании и специалната награда за „Работодател с най-добри социални практики”, както и това, че компанията ни е сред водещите пет най-добри работодатели в Централна и Източна Европа за 2009/2010.

Откъде се учите на мениджмънт?

Най-добрият учител е ежедневната динамична практика. Благодарна съм , че имам уникалната възможност да работя в компания - световен лидер в създаване на иновативни терапевтични решения за редица заболявания, а също и в създаването и развитието на мениджъри-лидери от висока класа. Много съм научила и продължавам да се уча от тях. Визитата на главния изпълнителен директор на компанията Дейвид Бренън наскоро в България, освен че бе значимо преживяване за екипа и партньорите ни, бе и незабравим „открит урок” по мениджмънт. Уча се и от специализирана литература и издания. Списание „Мениджър” се наложи през последните години като авторитетно и емблематично бизнес издание и се превърна в своеобразен ‘best share practice’ форум за хората, които носят отговорностите в бизнеса.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Вярвам, че мениджмънтът в България се развива добре. Присъствието в страната на мултинационални компании като „АстраЗенека” е мост към въвеждането на добрите европейски и световни практики. Уверена съм, че мениджърите в нашата страна ще допринасят за изграждането на България, която по пътя на новото, демократично развитие предоставя възможности, идеи и капитали за успешната реализация на способните българи.

Как ще изглежда мениджърът през 2020 година?

Личност с интегритет, със силна доза интелектуално любопитство, с познания и умения, за да може да ръководи екип от способни и талантливи хора в твърде динамичен и комплексен свят. Ще трябва да притежава сериозни умения за работа, управление и анализ на огромното количество информация, бърза обработка на данни, решителен, със съвършено добра техническа подготовка. Важно е да бъде способен да прогнозира бъдещето. Успешният мениджър ще трябва да притежава съвкупност от умения, които да му помагат да се развива и да насочва служителите в развитието им, за да постигат заедно успехи.

Какво научихте от кризата?

Имаме амбицията да сме на върха и непрекъснато да усъвършенстваме и доразвиваме политиките и практиките на компанията. В кризата видяхме възможност за развитие на бизнеса и разрастване на екипа. Фокусирахме се върху привличане на нови колеги - ориентирани към резултатите, с аналитично и стратагическо мислене, инициативност, споделящи ценностите на компанията. Кризата бе проверка на жизнеспособността и конкурентната устойчивост на бизнеса. Оцеляха креативните, решителните, компаниите с най-добрите екипи и с най-адаптивните и гъвкави политики.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

Икономиката сред кризата ще е много по-изискваща от бизнеса – с очакване за по-високо ниво на корпоративна отговорност, с увеличени изисквания от потребителите, с натиск за максимална прозрачност, иновативност и гъвкавост, с желания за бизнес стратегии, които залагат на реалистично планиране, с нужда от екипност, лоялни служители и партньорство. Тенденциите, които очаквам, са свързани с ново разбиране за отговорностите, правата и задълженията на бизнеса като част от обществения живот, с много по-активен диалог и участие на крайния потребител във формирането на фирмените политики, с навлизане на нови технологии и много повече капацитет и знание, впрегнати в процеса на работа. Затова за България ще бъде ключово да развива онези икономически сектори, за които има ресурс и потенциал, ще бъде ключово дългосрочното планиране на бизнес дейностите, както и инвестицията в образование и подготовката на конкурентен човешки капитал. Това е шансът на българския бизнес да продължи интеграцията си в световните процеси. И другото, от което бизнесът ще има сериозна нужда, е държавна политика, която полага развитието на приоритетните бизнес сектори в дългосрочна перспектива.

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

Сериозен проблем е задлъжнялостта, която реално спира потока на свежи пари. Така бизнесът буксува и вместо да планира дългосрочно, се бори на ежедневно ниво за оцеляването си. Печелившият бизнес е онзи, които има стратегия и буфери за добри и лоши времена, който има механизми да се самосъхранява, без да губи посоката, нито способността си да се развива. За това, разбира се, е нужна и подходяща законова среда, синхрон между интересите на бизнеса и държавата, механизми за запазване на икономическата активност, мерки за отстраняване на най-належащите проблеми и др. Ако поне част от тези неща се случат в максимално кратък период, ефектът за бизнеса ще се почувства бързо. Необходимо е да бъдат предприети мерки за привличане на повече чужди инвеститори, нови стратегически партньори, които да реализират капитали в България. И, не на последно място, да се насърчава участието на бизнеса в процеса на активното усвояване на европейските фондове.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

България има ресурс да развива определени икономически сектори и ако усилията бъдат насочени правилно, този потенциал ще се реализира. Не бива да допускаме сегашните трудни времена да пречат на реалистичното очакване за възможните бъдещи успехи. Бизнесът беше свикнал в последните години да се радва на постоянен ръст и си давам сметка, че сега картината е различна. Но това не означава, че няма място за положителни очаквания. Вече има сигнали за възстановяване, има сектори в българската икономика, които излизат от кризата. Затова аз съм оптимист и смятам, че новите предизвикателства са възможност да покажем най-добрите страни на бизнеса, в който работим.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

Трябва да имаме повече вяра в себе си, да прогоним комплексите, нихилизма и търсенето на причините за неуспех извън нас. По-скоро необходимо е да обединим усилия и с увереност да докажем на Европа и света, че сме способен народ, който има силите да поеме тежестта на прехода в името на изграждане на по-добрата България. Моят призив е: Вярвайте в доброто, влагайте сърцето си във всичко, което правите, и ще се убедите, че със страст, с труд и нестихваща градивна енергия всичко се постига.

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Щастлива съм, че съм част от добре сработен и динамичен екип от професионалисти, които взаимно се допълват. В AstraZeneca възпитаваме умението да преследваме мечтите си, обединени от целите на организацията. Участието в конкурса „Мениджър на годината” и класирането ми в челната десетка е признание за дългогодишните ни усилия и стремежи и за реализираните сериозни постижения на екипа.

Защо трябва вие да спечелите?

Всеки един от финалистите в конкурса „Мениджър на годината” е достоен да спечели първото място. За мен е важно, че дори в условията на изпитания продължаваме да бъдем една от най-бързо растящите компании. Ако спечеля тази награда, ще я посветя на екипа. Не защото така трябва, а защото знам, че „no man is an island” и защото съм благодарна на всеки от тях, че допринася за осъществяването на стремежите ни.

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлива?

Любовта на най-близките - тя е основата в живота, а домашното огнище - най-голямата необходимост, за да бъдем щастливи. Нямаше да съм това, което съм, ако не беше моето семейство, екипът ни и приятелите. За мен семейството е водещо, в съчетание с професионалните стремежи. Времето, прекарано с моя съпруг и децата, е свещено за мен. Малкото свободно време, с което разполагам, посвещавам на своето семейство. Любител съм на изкуството. Често посещавам изложби, харесва ми да бъда сред креативни и артистични хора. Обичам да пътувам, харесвам хубавата музика, книги на любими автори, опитвам се да спортувам редовно.

Зоя Паунова е магистър по фармация от Медицинската академия в София, със специализация “Организация и оптимизация на фармацевтичното дело”. Завършила е и бизнес образование в INSEAD, Франция, специализирала е във Великобритания,Швеция и САЩ. Кариерата си започва във „Фармация” в Дупница (днес част от „Актавис”), после работи във „Фармахим”. През 1992 г. се присъединява към ICI, предшественик на британската Zeneca. При сливането на шведската Astra и британската Zeneca през 2000 г. е назначена за изпълнителен директор на компанията за България. Омъжена е, има син и дъщеря.

AstraZeneca е сред водещите научно-изследователски фармацевтични компании в света с високоефективни лекарства. Всеки работен ден инвестира над 20 млн. долара в разработването и проучването на нови медикаменти. Част от научните й открития са удостоени с Нобелови награди. В България AstraZeneca присъства повече от 40 години и е първата мултинационална компания, създала собствен научен отдел в страната. Компанията има социалноотговорни инициативи, насочени към подобряване здравето и качеството на живот, разгръщане потенциала на младите хора и подкрепа на българската култура и спорт.

Интервюто взе Димитрана Александрова

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ