10 масови заблуди за астрономията (4)

10 масови заблуди за астрономията (4)

10 масови заблуди за астрономията (4)

В днешната тема на поредицата ще ви разкажем любопитната история на слънчевите затъмнения и това какъв е шансът да станем свидетели на такъв вид явление. Ще ви разкрием и някои интересни факти за сезоните и по специално за така очакваната от всички пролет.

Приятно четене!

7. Необходимо ли е да чакаме 400 години, за да видим пълно слънчево затъмнение?

Не, освен ако не сте планували някое пътуване, например. На всеки 18 месеца някъде по земната повърхност може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Това прави почти по две затъмнения на всеки три години.

За съжаление, траекториите на слънчевите затъмнения имат този лош навик да се появяват над слабо населени райони или дори над океани. Освен това, въпреки че дирята на едно слънчево затъмнение може да „пробяга“ няколко хиляди мили или повече, широчината му едва достига стотина мили. Галерия със снимки може да намерите тук.

Така че, шансовете на всяко едно място на Земята да бъде свидетел на слънчево затъмнение са реални, но със сигурност ще трябва да почака доста дълго време – близо 400 години (или 375, за да бъдем точни). Не бива да забравяте обаче, че тези четири века само статистическа величина.

Всъщност пътищата на различните затъмнения ще се кръстосат над определено място, така че чакането не бива да е толкова дълго. Например, съвкупността на пътищата на предстоящите затъмнения през 21 август, 2017г. и 8 април, 2024г. ще се пресекат в една зона, която обхваща различни части от южен Илинойс, западната част на Кентъки и югоизточната част на Мисури. Така че, ако имате късмета да живеете в този регион ще имате шанса да наблюдавате две слънчеви затъмнения в рамките само на седем години.

В другата крайност можем да цитираме случаят на Бермудските острови, където последното слънчево затъмнение е било на 30 август, 1532г., а следващото се очаква да бъде на 16 февруари, 2352г.

8. Защо пролетното равноденствие вече не се появява на 21 март?

Това не ви изглежда редно, нали? Имам предвид, че когато повечето от нас са растяли, първият ден от пролетта известен още като пролетното равноденствие (в Северното полукълбо) е идвал на 21 март, а не на 20-ти. Нали? Сега изведнъж всяка пролет започна да идва на 20 март. Как се случи това?

През ХХ век на Гринуичкия меридиан, Англия, пролетното равноденствие е дошло на 21 март не по-малко от 58 пъти (39 пъту между 1901г. и 1951г.). За Северна Америка през целия ХХI век равноденствието ще дойде не по-късно от 20 март. През 2012г. за тези от вас, които живеят в планинските и тихоокеанските времеви зони, пролетта официално ще пристигне на 19 март. В действителност това ще бъде най-ранната пролет от 116 години насам.

Има няколко фактора, които отчитат смяната на датата включително и различията в Грегорианския календар; прецесията или „поклащането“ на оста на Земята и притеглянето на гравитацията от другите планети, които все така леко влияят на местоположението на Земята и нейната орбита. Интересен факт е, че в Северното полукълбо в момента пролетта намалява с около една минута на година, а зимата с почти минута и половина за същия период от време.

За сметка на това обаче лятото привлича към себе си тази изгубена от пролетта минута, а есента приема изоставането на зимния сезон. На практика зимата е най-краткия астрономически сезон като продължителността му продължава да намалява и се очаква да достигне минимална стойност от 88,71 дни до 3500 година.

Джо Рао за Space.com

Очаквайте продължение!!!

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ