По света и у нас през март

Март, наричан още и "женския месец" e съпроводен от няколко много значими празника за България – 1 март - Баба Марта, 3 март – Национален празник – честване на годишнина от освобождението от турско робство и разбира се, 8 март – Ден на майката и жената. Тази дата се отбелязва в цял свят.

България:

1 март – Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Това е последният от трите месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братята с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту се разфучава, защото "братята са й изпили винцето". С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният от тях е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. Месецът е пълен с обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с прелетните птици. По традиция, мартеницата се носи докато се види щъркел. Тогава се връзва на цъфнало дръвче.

1 март - Чудомирови празници и Национален театрален фестивал. Културен празник, посветен на най-големия  казанлъшки хуморист – Чудомир.  Чудомировите празници са излезли от рамките на града и са се превърнали в повод да се покаже най-доброто от културата на страната. Празниците включват изложби, концерти на класическа музика, гостуващи театрални постановки от цялата страна.

3 март – Национален празник. Ще честваме 133 години от освобождението на България от Турско робство. На 3-ти март, 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага началото на утвърждаването на България като суверенна държава. От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Основно значение за Освобождението има Априлското въстание през 1876 г., което е удавено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно -  саможертвата им привлича вниманието на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя. За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. Според документа, България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България  (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

3 март - Тодоровден –  по традиция, преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е кушията (надбягване с коне). На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават отвън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното”. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В цялата страна се организират конни надбягвания.

8 март - Международен ден на жената и майката- това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.  в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.

9 - 18 март - XVI Международен фестивал „София Филм Фест”. За 16-та поредна година фестивалът ще събере филми, гости, звезди, журналисти и почитатели на доброто кино в София. СФФ се организира от Арт Фест под патронажа на Столичната община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмите МЕДИА и МЕДИА Mundus на Европейската комисия, ЮНЕСКО – Регионалното бюро за наука и култура в Европа, национални и чуждестранни културни институти и спонсори. Основен спонсор на 16-ото издание на фестивала е Jameson Irish Whiskey.

11 - 26 март -„Софийски театрален салон”. Софийската публиката ще има възможност да види, оцени и съпреживее най-добрите извънстолични постижения в областта на сценичните изкуства в България за изминалата година. За „Софийски театрален салон ” спектаклите от цялата страна са предварително селектирани от експертна комисия, съставена от утвърдени театроведи.

17- 21 март – „Кюстендилска пролет” е знаков за Кюстендил празник. Чества се от 1966 г. и на този ден се организират множество забави с участието на най-популярните състави и изпълнители, като се избира най-красива девойка. Това е и първият конкурс в България за най-красиво момиче.

17 - 31 март Международен фестивал „Мартенски музикални дни", гр. Русе - Всяка година през втората половина на месец март град Русе събира елитни български и чужди музиканти от различни точки на света като гости и участници в един от най-старите международни музикални фестивали в България – “Мартенски музикални дни”. Фестивалът е основан през 1961 г. като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество.

19 март - Пети национален конкурс за детска рисунка “Пролет върху листа”, гр. Кюстендил. Целта на конкурса е да представи произведения на изкуството от млади таланти, паралелно с традиционната художествена изложба “Кюстендилска пролет”.

25 март – Благовещение. Празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията, на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

27 март - Церемония по връчване на наградите „ИКАР”

По света:

17февруари – 4 март – карнавалът в Ница, Франция (Nice Carnival). Празникът се провежда всяка сряда и през уикендите в този период. Карнавалът се чества от около един век и има религиозен елемент. Датата на неговото провеждане се мени всяка година, но винаги е през февруари, преди началото на великите 40-дневни пости. Главната атракция на празника е шумният парад, характерен за всички карнавали по света, като този в Ница се отличава с невероятното присъствие на огромни количества цветя. Всяка година над 20 платформи, богато украсени с рози, карамфили, маргарити, ириси и разбира сеу мимоза, която е символ на пролетта в Ница, преминават по крайбрежния булевард Променад Де-з-Англе. Около платформите е пълно с танцьори, музиканти и актьори, облечени в карнавални костюми, а вечерта след шествието има зрелищни фойерверки.

1 - 14 март - Фестивалът Омизутори. Провежда се всяка година по едно и също време в Япония, в храмът Тодаи-джи в Нара. Това е будистка церемония на повече от 1200 години. В продължение на 14 дни монасите изповядват своите грехове и се молят за световен мир и богата реколта. Най-впечатляващата гледка по време на фестивала е когато монасите тичат и размахват огромни борови факли. Вярва се, че ако те поръсят искри от тях, ще бъдеш защитен от злото.

23 март - Ниепи - Денят на тишината. Провежда се ежегодно в деня на настъпване на новата година в Бали. Това е ден за равносметка, в който се забраняват светлините, телевизорите, радиата, секса,  разговорите и всички си стоят вкъщи. Дори и туристите биват предупреждавани да не излизат от хотелите, но не им се забранява гледането на телевизия, стига звука да е намален. Денят Ниепи е последван от серия пречистващи ритуали включващи измиване на всички фигури от храмовете в реките и изгонване на злите духове чрез изгаряне на карнавални кукли, символизиращи демоните.

14 - 19 март - Карнавалът във Валенсия. Eжегодният празник-фестивал Semana Fallera (Седмицата на Fallas) е eмблематичен не само за Валенсия, но и за цяла Испания. Той се свързва с древни езически ритуали, известни в средиземноморския свят и отнасяни към прехода от зимата към пролетта. Карнавалът е започнал да се провежда още от 15 век, когато на 19 март градските дърводелци чествали своя патрон – Сан Хосе (Sant Joset) и почиствали работилниците си за предстоящата пролет. Тогава те изхвърляли на улиците вехтории и отпадъци, като ги подпалвали с дървените свещници (parot), които използвали през зимата. Днес празникът включва шествия, конкурси, изложби и прочие.

16 - 19 март – Фестивалът Св. Патрик в Дъблин, Ирландия е уникално събитие, което обединява местните жители и посетители в празничната атмосфера на музика, танци и купони. По време на фестивала се провеждат множество улични театри, изпълнява се традиционна ирландска музика.