Културни кодове: Защо помним някои думи цял живот, а други не?

Защо някои думи са по-запомнящи се от други, отдавна е загадка. Много хора могат веднага да разпознаят марка, която са купували преди, или да си спомнят с кого са говорили в магазина, но трудно си спомнят някои от продуктите в списъка си с хранителни стоки.

Ада Ака, доцент по маркетинг в Станфордското висше бизнес училище, е запленена от този въпрос още от първия си бакалавърски курс по когнитивна психология. "Рекламни лозунги, цитати от филми, разговори - някои неща просто се запечатват в съзнанието ви", казва тя.

Повече от век психолозите се опитват да разберат какво точно прави думите запомнящи се. Възможно ли е някои звуци да остават в съзнанието? Или това, че думите се свързват с определени теми? Ака открива, че съществуващата литература не дава много отговори. Затова решава да опита други подходи.

Заедно с колегите си Судип Бхатия и Джон Маккой от Университета на Пенсилвания комбинира своите открития с модел за машинно обучение, за да проверят голям брой теории за запомнянето на думи.

Така те идентифицират няколко модела, показващи последователен, макар и сложен, психологически модел при думите, които се запомнят по-добре. "Има определени думи, които много хора в различни контексти запомнят. Има и други думи, които хората са склонни да забравят", обяснява Ака.

Като цяло Ака и колегите ѝ установяват, че запомнянето е свързано със семантични категории. Неформалните думи и ругатните като "хм" и "по дяволите" се запомнят по-добре. Както и думи, свързани със смъртта, като "убивам" и "погребвам", и думи, свързани с религията, като "олтар". От друга страна, хората били по-склонни да забравят думи, свързани с познавателни процеси и време. Също така негативните думи обикновено се запомняли по-добре от позитивните.

Тези констатации са валидни за десетки участници, участвали в проучването: " При хора в различни моменти от време и при различни списъци с отделни думи запомнянето е доста сходно.", казва Ака. Според нея общата селективна памет може да има еволюционен аспект: колкото по-тясно е свързана дадена дума с оцеляването, толкова по-вероятно е да я запомним.

Какво се запомня?

За разлика от предишни проучвания, които можеха да проверят само една или няколко теории едновременно, този проект използва компютърен модел за анализ на стотици променливи, които могат да повлияят на запомнянето. По този начин Ака и нейните съавтори успяват да получат по-дълбока и пълна картина на това кои думи е най-вероятно да запомним. По този начин те разкриват някои фундаментални сведения за паметта като цяло.

Ака подготвя основите на тази работа още като студент в Университета на Пенсилвания. Работейки заедно с наставници и колеги, тя помогнала да се състави уникално голяма база данни за запомняне на думи. Изследователите помолили доброволци да присъстват в лабораторията на няколко сесии от експеримент, при който те изучавали списъци със стотици думи. Когато стигали до края на всеки списък, били проверявани с тест дали могат да разпознаят видяните думи или да ги назоват по памет.

Ака прави аналогия между тези две когнитивни задачи - разпознаване и запомняне на думи -  със срещане на човек на улицата. Разпознаването на лице прилича на разпознаването на дума, която сте срещали преди. И обратното, припомнянето на името на познат е нещо подобно на това, когато трябва да си спомните дума: то изисква активно извличане на информация от паметта. В това изследване изследователите са проучили двата процеса на паметта едновременно. "Въпреки че повечето изследвания са се фокусирали върху една от тези задачи, липсваше цялостен подход, който да сравнява и разграничава уникалните аспекти на това, което прави всяка една от функциите на паметта", обяснява Ака.

За да извършат тестове с произволни списъци от един и същи набор от думи, участниците в експеримента е трябвало да се върнат при изследователите до 24 пъти. След това Ака и колегите ѝ комбинирали своя набор от данни с Word2Vec - езиков модел, който улавя семантичните връзки между думите. Въпреки различията между спомените на отделните хора, изграденият от тях модел успял да улови широки асоциации между запомнянето и стотици различни думи и категории. Ака и нейните съавтори установиха, че видовете думи, които си спомняме, са сходни с тези, които разпознаваме. "Оказва се, че семантичните детерминанти всъщност са доста последователни - казва Ака, - те са обединени от теми като неформална лексика и смърт.

Изследователите проверили точността на резултатите, като помолиха модела да използва данните, за да предвиди запомнянето на нов набор от думи. Моделът е бил значително по-точен от хората при предсказването на това кои думи хората ще запомнят. "Мисля, че това е свързано с ежедневния ни опит. Никой не си мисли, че ще забрави къде е сложил ключовете си", казва проф. Ака.

Дълбоко в паметта

Определянето на думите, които се запомнят по-добре, не е достатъчно, за да се обясни напълно какво и защо помним. В живота рядко се сблъскваме с отделна дума. Обикновено се сблъскваме с други речеви единици: цели изречения, фрази, повторения и рими. Изследванията обаче показват, че научаването и запомнянето на отделни думи е косвено доказателство за всички други процеси, когато запомняме нещо и причините за това. "Независимо дали запомняте списък с думи, или елементи от списък с хранителни стоки, процесът на запомняне е сходен в много отношения", казва Ака.

Това, което е наистина интересно, според нея, е, че в близко бъдеще този модел ще може да прави прогнози за думи, които не са сред 600-те, на които е бил обучен. Това означава, че изследователите ще могат да проверяват нови хипотези, като например, че думи, свързани с болка, се запомнят по-добре от думи, свързани с удоволствие. Наборите от данни на нейния екип са публично достояние, така че други изследователи могат да ги използват, за да проверяват своите теории.

Източник: Stanford Business