20 години от геноцида в Руанда

20 години от геноцида в Руанда

20 години от геноцида в Руанда

От днес Руанда е в едноседмичен траур. Страната почита паметта на жертвите на геноцида, започнал точно преди 20 години – на 6 април 1994 г. На официална церемония президентът Пол Кагаме ще запали факла, която ще гори 100 дни, колкото е продължило масовото клане. Факлата пропътува страната през последните 3 месеца, преминавайки 30 области и десетки населени места.

Геноцидът в Руанда е смятан за едно от най-зверските престъпления, основани на етническа омраза, в света през 20. век. В него две екстремистки бойни групи на хуту - един от трите местни народа в Руанда, избиват над 900 000 души с произход тутси или умерени хуту. Групите се наричат Интерахамве и Импузамугамби. Те са подкрепяни от тогавашното руандийско правителство въоръжени формации. С мачетета, брадви, копия и сопи извършват масови кланета и пребиват до смърт, подбирайки жертвите си на етническа основа.

Решението на лидерите хуту да решат окончателно "проблема тутси" е взето в началото на 90-те години. Клането е грижливо подготвено с пропагандна кампания, в която тутси са наричани в предавания по радиото "хлебарки и червеи". Изготвени са черни списъци с имената на представители на тутси и хуту, които са против правителството и трябва да бъдат избити. Сигнал за започване на клането става свалянето с ракета на самолета, в който летят президентът Жувенал Хабиаримана и бурундийският му колега Сиприен Нтариамира на 6 април 1994 г. Убийствата продължават до юли, когато Патриотичният фронт на Руанда постепенно установява контрол над страната.

За отбелязване на 20-ата годишнина от днес до края на седмицата в Руанда са планирани прояви в Мемориалния център в Кигали, на националния стадион, както и в черкви и училища. За една седмица няма да се празнуват сватби, нощните клубове в страната ще останат затворени, всички останали публични събирания ще бъдат отложени.

Световни лидери сред които бившият британски премиер Тони Блеър, бившият президент на Южна Африка Табо Мбеки и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун ще участват в церемонията по запалването на факлата. Френският посланик в Руанда Мишел Флеш обаче не е допусната до събитието заради дипломатически спор, предава агенция АФП. Вчера президентът на Руанда Пол Кагаме обвини повторно Франция, че е участвала в геноцида, отбелязва БТА. Кагаме осъжда "пряката роля на Белгия и Франция в политическата подготовка за геноцида" и обвинява френските войници, участвали във военната хуманитарна мисия в южната част на страната. Той заяви, че те са били съучастници и "активни действащи лица" в кървавата баня.

Бившият френски външен министър Бернар Кушнер, който помогна за затоплянето на отношенията между Париж и Кигали през 2010 г., отрече днес каквото и да е пряко участие на Франция в геноцида. Той окачестви изявлението на Кагаме като неподходящо, ден преди началото на честването на 20-тата годишнина от трагедията."Франция може много да бъде обвинявана за допуснатите политически грешки и със сигурност за начина, по който нещата се развиха, но "пряко участие" - това не вярвам", подчерта Кушнер, който бе министър на външните работи по време на управлението на Никола Саркози - първият и засега единствен френски президент, посетил Руанда след геноцида.

Саркози призна, без да се извинява, "тежки грешки в преценката" и "форма на заслепение" на Франция. През 1994 г. страната беше съюзник на екстремисткия режим на етническата група хуту, стоящ зад геноцида сред тутситеи много умерено настроени хуту. От своя страна Пол Килес, бивш председател на френската парламентарна мисия за геноцида в Руанда, нарече обвиненията на Кагаме "позорни".

За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който западните страни реагират, или по-точно не реагират, на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните медии, показващо мащаба на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от т.нар. Първи свят отказват да се намесят.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ