Бизнес БРОЙ /// Мениджър 09/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Уорън Бъфет – късмет, дълголетие, дисциплина

Хрониките на един борсов играч

Автор:

Николай Майстер, изпълнителен директор на „Интеркапитал Маркетс“

Снимки:

Личен архив

Уорън Бъфет – късмет, дълголетие, дисциплина

Хрониките на един борсов играч

Уорън Бъфет – късмет, дълголетие, дисциплина
Уорън Бъфет, инвеститор
quotes

Какво точно прави Уорън Бъфет толкова успешен и велик? На тази тема са се изписали и казали толкова много неща, че ще е трудно да бъда оригинален. Според някои просто фактът, че прави бизнес толкова дълго, обяснява до голяма степен неговия успех. Бъфет е на 93 години, все още жив и здрав и с всичкия си. Според други е имал късмет. Хванал е суперцикъл в развитието на американската икономика, който продължава от, да речем, началото на осемдесетте досега. Късметът е болезнена тема за много професионални инвеститори. Ние често сравняваме нашите постижения с тези на ези-тура стратегия. Какви биха били резултатите ни, ако вземахме решенията да купим или да продадем на база хвърлена монета. В момента целта на повечето колеги е не да са прави винаги 100%, а като добавяме знание, умения и старание към късмета да бъдем прави в поне 51% от случаите и така да сме по-добри от средното. Уорън Бъфет постига доходност от около 20% средногодишно в период от над 40 години, в който доходността на пазара е около 10%. Това няма как да е само късмет.

Първото писмо до акционерите на Berkshire Hathaway, достъпно на уеб страницата на фирмата (която, между другото, е олицетворение на принципа за върховенството на същността пред формата), е от 1977 г. Писмата до акционерите са станали нещо като институция в комуникацията с инвеститорите. В тях с около 3–4 хиляди думи са описани важните събития, случили се през годината. Говори се с голяма доза скромност и самокритика както за успешните инвестиции, така и за грешните преценки и решения.

В писмото от 1977 г. са споменати и основните принципи, водещи решенията и стратегията на най-великия инвеститор. „Ние избираме нашите търгуеми капиталови ценни книжа по същия начин, по който бихме оценили бизнеса за придобиване в неговата цялост. Искаме бизнесът да бъде (1) такъв, който можем да разберем, (2) с благоприятни дългосрочни перспективи, (3) управляван от честни и компетентни хора и (4) достъпен на много атрактивна цена.“

Аз бих искал тук да дам своето мнение за тези принципи, за това как аз ги разбирам, а не задължително за това колко добре са били прилагани от Berkshire Hathaway през годините. И ще започна отзад напред.

Достъпен на много атрактивна цена

Тезата на Бъфет е, че на борсите се случва акции да се търгуват на цена, различна от тяхната нормална стойност. Според него, когато се преговаря за покупката на целия бизнес, е много по-трудно да се постигне цена, която да е атрактивна за купувача. Затова пък при борсово търгуваните акции често има моменти, а понякога и относително дълги периоди, в които цените се различават от стойността. Мнението му е, че теорията за ефективните пазари не е вярна. Според тази теория цената на акциите винаги и във всеки един момент рефлектира цялата публично известна информация за тези акции. Аз лично съм „откърмен“ с тази теория. Още като студент съм чел всякакви автори и изследвания по темата. Когато започвах като анализатор и правех оценка на дадена акция (по всякакви научни методи) и ми излизаше цена, да речем, 10 долара, а на пазара цената беше 5 долара и покажех това на шефа си, отговорът му неизменно беше: най-вероятно пазарът е прав, а ти бъркаш, върни се и смятай още. И когато след няколко такива връщания стигнех до цена, да речем, 8 долара, тогава идваше въпросът – добре, ние смятаме, че струва 8, но пазарът я оценява на 5, дай да разберем защо пазарът мисли така и има ли шанс да промени мнението си в обозримо бъдеще. След повече от 20 години на тези пазари вече съм съгласен с Бъфет. Пазарите може да са ефективни в дългосрочен план – ако една компания фалира, цената на акциите ѝ на пазара няма да се качва вечно, а един ден ще стигне нула. Но за по-кратки периоди, които могат да продължат месеци или години, се случва пазарите да не оценяват правилно дадена компания. Може не всички да са си направили труда да прочетат и осмислят цялата налична информация. Може да не вярват на мениджмънта. Може да се случи широк кръг от инвеститори да имат необичайно ниска склонност да поемат рискове в определен период от време. Тези отклонения може да се дължат на нещо обективно, както и на напълно ирационални фактори. Дълбоко в човешката психика е залегнала тенденцията да екстраполираме до безкрайност. Да си мислим, че защото цената се е качвала през последните 10 години, то тя ще се качва вечно. Искат се много сила на волята и дисциплина, за да осъзнаем това изкривяване в мозъците си и да се накараме да действаме обратно на инстинктите си.

Управляван от честни и компетентни хора

Много пъти съм чувал мнението, че капиталовите пазари са чиста математика. Прилагаш едни формули и имаш отговор на всичко. Да, но икономиката е направена от хора. Компаниите се управляват от живи същества, които често са ирационални, имат своите страхове или пък демонстрират качества в дадени ситуации, които обаче не се повтарят в други. Накратко, всичко може да бъде моделирано във формули, но променливите в тях са именно това – променят се често. За мен психологията, правилното разбиране на хората и техните действия са много по-важни за успеха при инвестициите. Когато проучваме възможна инвестиция в дадена компания, ние често правим психологически профил на висшия ѝ мениджмънт. Това не е лесно, особено когато става въпрос за хора, които не сме виждали на живо никога в живота си. Слушаме техни публични изяви, проучваме историята им, къде са учили, в каква среда са израснали и т.н. Истината е, че ако е трудно да се опознае бизнесът на една компания, още по-трудно е да прецениш дали даден човек е честен и компетентен. Често срещана грешка е да си мислим, че всеки отделен член на дадена група хора ще има точно същите характеристики като средностатистическия член на групата. Или да приемаме, че всеки член на обществото ще действа рационално. Накрая, дори и да си мислим, че сме преценили правилно хората, оказва се, че да намериш такива, които едновременно са честни и компетентни, не се случва толкова често. Според мен това е сферата, в която най-много се налага да правим компромиси. Включително и защото много пъти нашата преценка за чужди хора отразява не точно какви са те, а много повече какви сме самите ние.

С благоприятни дългосрочни перспективи

Както на теория, така и на практика, ако капитализмът бъде оставен без контрол, се стига до ситуация на пълен монопол, дори и да сме тръгнали от идеална конкуренция. По-успешните играчи на пазара избутват по-слабите и накрая стигаме до това в даден сектор да има само един или двама големи доставчици. Повечето пазарни икономики и демократични общества са въвели антимонополни регулации – правила, които да не допускат достигането до такива състояния, а да способстват за запазването на приемливо ниво на конкуренция. Състоянието обаче не е бинарно – никога нямаме или пълна конкуренция, или пълен монопол – винаги има степени и нюанси. Според мен е най-вероятно да се намерят благоприятни дългосрочни перспективи в сектори, където развитието на конкурентните процеси е достигнало до етапа точно преди интервенцията на антимонополните органи. Пример за такава стратегия е подходът на KBC. До някакъв момент те навлизаха на всички пазари от Източна Европа, водени основно от географски съображения. След това решиха да излязат от пазар като Полша, а да инвестират усилено в пазар като България. Те го формулираха като желания да инвестират в държави, където могат да са лидер или да са сред най-големите трима играчи. В това индиректно прозира желание да са на пазари, където нивото на конкуренцията е по-ниско. Не казвам, че правят нещо нередно; напротив, от инвеститорска гледна точка стратегията да се развиваш на пазари, където ти си един от малкото играчи, би следвало да е печеливша; позволява по-лесно да прехвърляш към клиентите си по-високи свои разходи.

Бизнес, който можем да разберем

Безспорно е по-добре да инвестираме само в неща, които разбираме. В същото време, ако всички на капиталовите пазари прилагаха този подход, може би нямаше да може да се приложи принципът да купуваш само на атрактивна цена. Това да разбираш даден сектор или компания също не е бинарно (или разбираш, или не) – има много различни нива. Да не говорим, че повечето анализатори в инвестиционните среди (към които се числя и аз) си мислят, че разбират всичко и дори че знаят по-добре от мениджмънта как трябва да се управлява една компания. Възможен нежелан ефект от стриктното прилагане на този принцип е да се пропускат възможности, защото не ни се ще да положим усилията необходими, за да разберем бизнеса.