Със сигурност сте се сблъсквали с редица клишета по повод умното земеделие: селското стопанство е най-слабо дигитализираният сектор в Европейския съюз; новите технологии, като изкуствен интелект, интернет на нещата, дронове, роботи, 5G и пр., ще променят изцяло правилата на играта в агробизнеса; достъпът до технологии ще даде колосални предимства на земеделците, които ги използват, и ще изхвърли от пазара останалите; на фона на световните екологични кризи, като намаляването на водните ресурси, климатичните промени, глобалното затопляне и глада на африканския континент, технологиите са единствената панацея за опазване на храните на планетата.

Всичко това е абсолютно вярно.

И вече набира скорост, каквато никой не очакваше.

Умното земеделие дори и в държави, които се смятат за тежко консервативни в сферата като България, отдавна излезе от официалните документи на ЕС, от националните стратегии, от презентациите по форуми и вече е на полето – в откритите площи и в оранжериите. Нещо повече – всеки човек в България вече е консумирал земеделски продукт, произведен с помощта на прецизна технология – независимо дали става дума за доматите в салатата или за слънчогледа, от който се произвежда олиото.

Когато ползваме друго клише – „умното“ земеделие е бъдещето, – имаме предвид, че с помощта на технологиите земеделието неизбежно ще мине на друго ниво – от начин за препитание в миналото то се превръща в стратегически компонент. Колкото повече производството не е зависимо от неконтролируеми фактори, като качество на семената, болести, климатични аномалии, изчерпаеми ресурси, липса на работна ръка, човешки грешки и пр., толкова повече се увеличават количеството и качеството на произвежданата продукция. Смисълът на технологиите в земеделието е именно този – да оптимизира процесите, да прецизира използването на ресурси, да увеличава добивите, да намалява разходите, да подобрява печалбите и да повишава нивото на конкурентоспособност у фермерите. Разбира се, и да доставя устойчиво разнообразни земеделски продукти с по-добро качество.

Как се постига това и какво значи то за фермера

В момента на пазара се прилагат редица технологии, които показват многообещаващи резултати. Сред тях са: прецизно хранене на растенията и контрол на капково напояване; управление на микроклимата в оранжерии; прилагане на сензори – за почвата, водата, светлината, влагата, температурата; софтуерни платформи; технологии за позициониране – GPS, сателитни снимки; роботи; платформи за анализ и оптимизация. Всичко това са технологии за автоматизации, базирани на т.нар. интернет на нещата (IoT) – механизъм на взаимодействие, на свързване между сензорите и машините в една цялостна система за автоматизация, която управлява процесите в стопанството на базата на получени от сензорите данни.

Ако сте фермер, който отглежда световноизвестните български розови домати в слънчевия високопланински район на Петрич, вие вече може дистанционно от плажа в Гърция през приложение в телефона си да наблюдавате и контролирате процесите в стопанството и да вземате стратегически решения отдалечено, без да се налага да сте на място, на полето или в оранжерията си.

Ключът е в данните

Сензори, инсталирани на различни критични точки в оранжериите или в откритите площи, събират информация за почвата, въздуха и състоянието на вашите домати. Интелигентната софтуерна система анализира събраните данни и установява дали състоянието на растенията ви изисква да се направи корекция в програмата за храненето им. Ако мобилното ви приложение алармира, че на вашите розови домати им е твърде топло, с един клик в телефона вие отваряте проветрителите в оранжерията. Ако сте заложили във вашата система да има поливане няколко пъти на ден, може през мобилното си устройство да проследите дали те са полети навреме и с нужното количество вода. Същата проследяемост е възможна и с храненето на вашите домати.

Развитието на технологиите в това отношение отива дори още по-напред – вече са налични разработки, които с помощта на изкуствен интелект могат да се откриват превантивно недостатъци в микро- и макроелементи в растенията и като ги комбинират с наличните данни от сензорите, да генерират конкретни препоръки за фермера. Това му позволява, освен да намали използваните ресурси, да прибягва до по-евтини прости торове и да открива ранни проблеми, без да има видими признаци по растенията. Това на свой ред му спестява и разходите за специализирана агрономска грижа.

Прецизност и контрол. Това е основният резултат от умното земеделие. Но за да се гарантира, че то е достъпно за всички, е от ключово значение земеделците, технологичните лидери и създателите на политики да работят в синхрон. Насърчаването на фермерите да ползват умни решения в земеделието, подпомагането им (вкл. чрез достъп до финансиране) да ги внедряват в стопанствата си, както и постоянните им обучения – всичко това не е просто клише. Съвсем скоро ще бъде въпрос на оцеляване.