Преди 20 години това нямаше да е новина. Но сега е. Защото след десетгодишна пауза на пазара във Франция се появи нов печатен вестник. Той се казва La Tribune Dimanche и се прави в редакция в северен Париж.

„С кризата от коронавирус хората преоткриха дългите статии и книги – те искат специален момент за четене през уикенда. И ние сме готови да им го осигурим“, казва Жан-Кристоф Тортора. Той е президентът на La Tribune Dimanche - вестникът, чийто първи брой излезе на 8 октомври.

Във вестника няма нищо нестандартно - новини, регионални репортажи, културно и лайфстайл съдържание. Но големият въпрос е какъв е смисълът. В цяла Европа продажбите на печатни издания намаляват. Освен това в самата Франция мрежата за разпространение на пресата постоянно се свива. Много новинарски будки са затворени в неделя и някои вестници се върнаха към това да използват продавачи, които поставят щандове в центровете на градовете.

Според мнозина новият вестник е част от политическа война. Единственият друг вестник, който излиза само в неделя - Le Journal du Dimanche, беше купен от консервативния католически милиардер Венсан Болоре и се превърна в рупор на крайнодесни идеи. 71-годишният бретонски индустриалец, който консолидира медийна империя от телевизия, радио и печат, беше описан от бившия министър на образованието Пап Ндиайе през лятото като „много близък до най-радикалната крайна десница“. Ндиайе твърди, че неговите медии вредят на демокрацията. Паскал Про, звезда от телевизионния канал на Болоре CNews и колумнист в Le Journal du Dimanche, твърди, че левите медии просто завиждат на успеха на медийната група.

Хаосът около Le Journal du Dimanche

През лятото Le Journal du Dimanche мина през най-дългата вестникарска стачка във Франция от 70-те години на миналия век - цели 40 дни. Причината - назначаването на крайнодесен редактор. Това доведе до оставки на 90% от всички служители, включително журналисти. И това не е учудващо - подкрепата за стачката и участието в нея през целия ѝ период не спадна под 94%.

Новият главен редактор - 34-годишният Жофроа Льожен, запази дизайна на вестника, но го премести от широко центристка позиция, близка до правителството, към позиция на радикална опозиция, съсредоточена върху политиката на идентичността, престъпността, имиграцията и ислям.

Данните за тиражите и продажбите на Le Journal du Dimanche са строго пазена тайна. Преди стачката, довела до загуба от около 1,5 милиона евро, се печатаха по 140 000 броя. Продажбите на първия брой при новия режим през август бяха отчетени от Le Figaro на около 61 000 броя. Според коментаторите това е висок тираж, генерериран и заради шума около вестника. Сатиричният седмичник Le Canard Enchaîné съобщи през октомври, че продажбите са намалели до около 49 000 броя, но тази информация не е потвърдена.

Жан-Кристоф Тортора

Целта пред La Tribune Dimanche

La Tribune Dimanche логично се цели в читателите, които не са доволни от радикалната трансформация на Journal du Dimanche. За тази цел се работи и по друга писта - чисто журналистическа. Редакционният директор на La Tribune Dimanche Бруно Жоди напусна седмичното списание Paris Match, друго скорошно попълнение в конгломерата на Болоре, след като оспори първа страница, посветена на ултрареакционния католически кардинал Робер Сара.

Целта пред новия неделен вестник е да излезе на печалба до две години. Според Le Monde бюджетът, който са получили Жоди и Тортора за тези две години, е 8 млн. евро. В него влизат всички разходи - печат, офис, заплати на журналисти, страньори и коректори. Първият отпечатан тираж е 120 000 броя - колкото Le Journal du Dimanche през миналата година, но доста по-малко от тиража на Le Parisien. Цената за един вестник е 2.40 евро, което означава, че 30 000 продадени броя избиват разходите. А освен това La Tribune има 20 000 дигитални абоната, които получават вестника в pdf-формат в неделя.

La Tribune е основан през 1985 г. като финансов всекидневник. После става седмичник, който излиза в петък, а през 2020 г. става изцяло дигитален.

„Открихме, че има търсене на вестник, чийто тон е спокоен и не предизвиква безпокойство, който не е документ с обществено мнение, който не ухажва избирателите, не си играе със страховете им и е искрен и независим. В неделя французите ядат със семейството и приятелите си, те не искат да разделяме нацията. Във Франция има недоверие към политическата класа и медиите. Ние ще защитим нашата професия“, казва Тортора пред Les Echo.

„Нашата цел е да произвеждаме журналистика в неделя.И то такава, че за нея все още да се говори в понеделник. Така ще определим дневния ред за седмицата“, добавя Соазиг Кеменер пред “Гардиън”. Тя работи за La Tribune Dimanche от 20 август и е част от екипа от 15 души, събран от Жоди. Кеменер е политически журналист, като почти всички, които бяха привлечени.

Войните на милиардерите и вестниците

Френските богати индустриалци имат дълга традиция да купуват вестници. През юли La Tribune спечели нов акционер в лицето на милиардера от Марсилия Родолф Сааде - един от най-богатите хора във Франция. Неговата глобална компания за контейнерни превози CMA CGM е основана от баща му в Марсилия с един кораб, след като той напуска Ливан по време на гражданската война. Сега това е третата по големина компания за пренос на контейнери в света. Тя е подсилена от свръхпечалбите на бума след края на блокираните вериги на доставки покрай пандемията. Сааде е най-богатият човек в Марсилия и навлезе в медиите, като придоби марсилския вестник La Provence и регионалния Corse Matin. Засега той е смятан за неинтервенционистка фигура и все още не е посетил офисите на La Tribune Dimanche в Париж.

Но присъствието на Сааде на пищния банкет на британския крал Чарлз във Версайския дворец миналия месец показа как притежаването на вестник е ключова част от статуса във Франция. Освен него на 60-метровата кралска маса бяха седнали и други милиардери: Бернар Арно, собственик на групата за луксозни стоки LVMH, който притежава финансовия всекидневник Les Echos, както и всекидневника Le Parisien -Aujourd'hui en France; телекомуникационния магнат Ксавие Ниел, акционер в групата Le Monde.

Разбира се, милиардерите не инвестират във френските вестници за пари - повечето работят на загуба. Но вестниците дават престиж и лост за влияние.

Неделните вестници във Франция

В страната има няколко неделни вестника. L'Equipe е спортният такъв. За Le Journal du Dimanche вече стана въпрос. Освен тях двата Le Parisien също има неделно издание. Има и силен конкурент в лицето на Ouest-France, който има около 30 регионални издания. Все пак неделната преса не е особено обещаващ сегменг - средният общ тираж през 2022 г. е 2.5 млн. броя. И това е в пъти по-малко от другите дни на седмицата.

Le Journal du Dimanche отговори на предизвикателството, като увеличи броя на страниците от 32 през август на 48 през октомври. Le Parisien също добави осем нови страници. Четири от тях ще са посветени на олимпийските игри в Париж догодина.