Life & Art БРОЙ /// Мениджър 07/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Театър без граници

От студентската скамейка до горещото фестивално лято

Автор:

Елисавета Якимова

Снимки:

личен архив

Театър без граници

От студентската скамейка до горещото фестивално лято

Театър без граници
Доц. д-р Асен Терзиев - театровед и театрален критик
quotes

Доц. Терзиев, да започнем с парите, защото тече традиционната разпра на тема бюджет, а творческите гилдии отново се борят за поне 1% от БВП. Могат ли и как изкуството и културата да не бъдат най-лесната жертва в план-сметката на държавата?

Когато говорим за култура и изкуство, от една страна, и за пари и независимост, от друга, трябва да сме внимателни, защото винаги съществува опасността да се превърнем в циници. Сещам се за една от крилатите фрази на Оскар Уайлд: „Циник е онзи, който знае цената на всичко, но не познава ценността на нищо“. Културата и изкуството се отнасят до съхраняването и развиването на духовните ценности, на които държим като модерно общество, а на тях не е лесно да се постави етикет с цена, защото тя зависи от много фактори, които далеч не са само икономически.

За малка страна със слаба икономика като България грижата за изкуството и културата неотменно зависи от осъзнатата роля на държавата и обществото в изработването на стабилни и работещи културни политики и механизми за финансиране. В нито една европейска държава културата и изкуствата не са оставени да зависят изцяло от логиката на пазара. Отговорността за финансирането им е балансирано разпределена между държавните институции и самите културни центрове, които от своя страна са задължени и сами да подсигуряват процент от своите средства, което им гарантира свобода и независимост във вземането на художествените решения. Казано най-накратко, когато държавата се меси твърде много, изкуството се превръща в пропаганда (у нас това сме го виждали през соца), но ако държавата се отдръпне изцяло, изкуството неизбежно започва да се комерсиализира и от изразител на човешката душевност се превръща в задоволител на потребности. В театъра в България този баланс определено не е постигнат още, тъй като основен критерий при финансирането продължава да бъде продажбата на билети.

Как се вписваме в свободната световна театрална сцена – приближаваме ли се до нея, на каква скорост, или вече сме част от нея?

Като човек, който е гледал много театър на различни места по света, уверено мога да кажа, че българският театър може да има много добро самочувствие. Мисля, че най-голяма заслуга за това имат българските актьори – професионалната актьорска школа у нас е стабилна и добре развита. Занимавам се от години с Международния театрален фестивал „Варненско лято“ (http://viafest.org/) и всеки път ми е любопитно да чуя впечатленията на международните гости. Те почти винаги изтъкват високата си оценка за българските актьори. Тази година гост беше Савас Пацалидис, главен редактор на онлайн изданието Critical Stages на Международната асоциация на театралните критици, и той каза същото: „Много добри актьори!“. Заради езиковата бариера малцина са българските театрални актьори, които пробиват извън страната подобно на виртуозния Самуел Финци, но театрална култура, която има фигури като Владимир Пенев, Мариус Куркински, Деян Донков, Цветана Манева, Светлана Янчева, Захари Бахаров... мога да изброя поне още двайсетина имена... има защо да се гордее.

Каква е ролята на двата най-големи международни форума „Варненско лято“ и на платформата „Световен театър в София“ в този процес?

Попаднах в театралното „Варненско лято“ още като студент по театрознание в НАТФИЗ благодарение на своя учител театроведа проф. Николай Йорданов, който заедно с голямата българска актриса Цветана Манева бяха поели отговорността за организацията на фестивала. От самото начало тяхната амбиция беше този фестивал да стане международен – да доведе международния театър у нас и да промотира постиженията и иновативността на българската сцена пред света. Този стремеж не се е променил и до днес и със същата идея заедно през 2007 г. инициирахме платформата „Световен театър в София“, чиято главна цел е да показва в столицата интересните имена от световната сцена. Един от основните проблеми на театъра е, че като живо изкуство е трудно преносим и често остава затворен в локалния си контекст за разлика от другите изкуства, които много по-лесно минават границите. Това е трудност не само за театъра като изкуство, но и за неговата публика – помислете само какви биха били вашите разбирания и критерии за музиката или киното например, ако те се формираха единствено от българската музика и българското кино.

 „Театрознание и театрален мениджмънт“ – казвали са ми, че приемате като лична мисия задачата да развивате тази програма в НАТФИЗ. Защо?

Всъщност тя далеч не е нова, а е една от най-старите специалности в НАТФИЗ – създадена е през 1950 г. в самото начало на висшето образование по театър у нас. Театрознанието продължава старата традиция на театралната теория, която се оформя непосредствено след зараждането на трагедията в Древна Гърция през V в. пр.н.е. като основният представител тук е Аристотел с неговата „Поетика“. През Просвещението в Европа се развива и театралната критика, стимулирана от появата на първите печатни масмедии. Като самостоятелна академична дисциплина театрознанието се оформя в началото на ХХ в., а това вече е свързано с общите процеси в театъра, който след появата на киното започва трескаво да търси своята специфика и идентичността си – кое е уникалното в театъра, кое го прави различно от другите изкуства.

Новото в театрознанието днес е добавянето на мениджърския аспект. На първо място това е продиктувано от съвременния контекст, в който съществува театърът като част от културните индустрии и глобалния свят, а на второ място това разгръща още повече възможностите за професионална реализация в практиката. Съвременният театрален експерт трябва да може да бъде както теоретик и критик, така и мениджър и управител. Според мен двете неща вървят ръка за ръка – не може да управляваш добре театъра, ако не познаваш спецификата му. Влечението към театъра ме доведе в специалността „Театрознание и театрален мениджмънт“ и тя ми даде възможността да превърна това увлечение в професия, в която срещнах много вдъхновяващи хора, пътувах по света и изобщо не е спирало да ми бъде интересно вече над 20 години. Затова приемам развитието ѝ като лична мисия, радвам се на професионалните успехи на нашите студенти и се надявам, че още млади хора ще я изберат за свой път. Приемните изпити в НАТФИЗ са през септември, така че каня всички млади хора, изкушени от театъра и от това да се видят в ролята на театрален мениджър при нас (www.natfiz.bg).

Как привличате студенти? Не се ли вижда всеки на тази по-крехка възраст като бъдеща голяма звезда или режисьор на Голямата сцена?

Хубав въпрос – естествено, че почти всеки, влюбен в театъра, особено ако е екстровертен тип, се вижда първо на сцената. Най-желаната и търсена специалност в НАТФИЗ е актьорското майсторство и това е нормално. Ала като с много други неща и в театъра колкото повече го опознаваш, толкова повече ти се разкрива неговото разнообразие и сложност. Театърът зависи от различни хора с различни умения и е важно човек да съумее да прецени трезво в какво самият той може да бъде най-силен и най-полезен. Специалността е подходяща за хора, които обичат гледането, четенето и писането, които са рефлективни, аналитични и харесват критичното мислене, които обичат да работят в група и да бъдат съучастници в по-голям организационен процес.

Какво включва подготовката на един театрален мениджър? Как се съчетават финансовите и организационните умения и познания, които трябва да има един мениджър, с необходимостта и от богато културно-историческо и теоретично образование?

Идеалният театрален мениджър трябва да има представа за спецификата и историческото развитие на театъра, да се запознае с големите драматически автори и произведения, да тренира критическия си рефлекс и да развие усет към художествените проблеми на драмата и представлението. Той трябва също много активно и често да ходи на театър, както и да следи какво се случва в другите изкуства, за да бъде наясно със собствената си среда. Трябва и да овладее основните идеи и принципи в арт мениджмънта и техните приложения в театъра, да се научи да пише и да управлява проекти.

Доц. д-р Асен Терзиев е театровед и театрален критик. Двукратен носител на награда „ИКАР“ за най-добър критически текст. Съосновател и главен координатор на фондация „Виа Фест“, която реализира Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Ръководи катедра „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.