Това е секторът с втората най-висока пазар на концентрация (над 80%) след телекомуникациите. Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2022 г. отбеляза най-високото си ниво през последното десетилетие, достигайки 126,6 млн. т, с което затвърди тенденцията на растеж в сектора. Най-съществен принос за това имат въглищата заради енергийната криза, породена от войната на Русия в Украйна. Съответно растежът при въгледобива (лигнитни въглища) е 28% спрямо 2021 г., достигайки обем от 35,7 млн. т.

Добитата общо през миналата година продукция е за близо 4,2 млрд. лв. по предварителни изчисления, или с 13% повече спрямо предишната година. Принос за това имат и по-големите количества изкопана руда и въглища, но основната причина е поскъпването на неметалните материали и суровини. Традиционно рудодобивът е с най-висок дял в осигурените приходи на отрасъла – 61%. Следват го неметалните минерали и суровини с 18% и добивът на твърди горива със 17%.

Поглед към Топ 10 веднага регистрира смяна на лидерската позиция през 2022 г. Доскорошният лидер „Елаците-Мед“ АД с приходи от близо 819 млн. лв. отстъпва първото място на четвъртия в подреждането през 2021 г. „Мини Марица-изток“ ЕАД. „Асарел-Медет“ АД запазва третата си позиция (713,3 млн. лв.). Логично лидерът отчита и най-добро представяне по отношение на финансовите резултати. През 2022 г. компанията вече е на печалба (7,5 млн. лв.) за разлика от 2021 г., когато регистрира нетна загуба от 17 млн. лв. Разместването на върха се дължи, както вече отбелязахме, на кризата с високите цени на природния газ, което доведе до възобновяване на дейността на редица тецове в Европа и Балканския регион. Така за пръв път в 70-годишната си история държавните „Мини Марица-изток“ реализираха през 2022 г. износ на въглища в Сърбия през миналата година.

Компаниите от Топ 10 отчитат общо нарастване на приходите с близо 17% до 3,737 млрд. лв., като единствено при „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ има спад с 21,1%. Генерално погледнато, шест от Топ 10 компании отчитат свиване на положителния си финансов резултат на годишна база. А първенец по печалбата е „Гoрубсо – Мадан“ АД с растеж от 1600% до 10,9 млн. лв.).

Предизвикателствата продължават, рисковете се увеличават

Висши мениджъри на компании от Топ 10 на сектора споделят очакванията си за общия бизнес климат и перспективите за развитие на бранша през 2024 г. Публикуваме прогнозите на тези от тях, които приеха поканата ни за коментар.

Инж. Николай Пелтеков, изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ АД

Ако трябва в едно изречение да обобщя очакванията ни за 2024 г., смятам, че тя ще бъде година на предизвикателствата, към която гледаме с умерен оптимизъм.

Минералносуровинната индустрия е капиталоемка и при нея има дългосрочен хоризонт на планиране.

Следим тенденциите, които произтичат от европейската директива за суровините. Медта е сред определените като критични 34 суровини за зеления преход, възобновяемата енергия, дигиталните технологии, космическите проекти и отбраната, но също така е сред 17-те, които са обявени за стратегически по отношение на европейските цели. За страната ни има нови възможности в това направление, защото конкурентоспособността на икономиката и непрекъсваемостта на доставките все повече изискват развитие на модерна и устойчива минна индустрия. В този контекст за нас най-важна ще бъде работата ни по проекта за развитие на компанията до 2040 г. и всичките ни усилия ще са насочени в това направление. Вече сме планирали над 100 милиона лева по седемте ни фирмени програми за устойчиво развитие за 2024 г. Внедряваме иновативни решения и инвестираме в опазването на околната среда, безопасността на труда, развитието на хората, както и в енергийна ефективност, за да оптимизираме себестойността на производството.

На глобалния пазар на мед отражение ще дават редица фактори, които са повлияни от световната икономика или геополитическата нестабилност. От една страна, политиката на централните банки за ограничаване на инфлацията чрез повишение на основната лихва води до охлаждане на икономиките, което може да предизвика по-слабо търсене на метали. От друга страна, много вероятно е догодина да започне обратната политика за понижаване на основната лихва, за да се стимулират икономиките. Известно е, че цената на медта е един от барометрите за икономическа активност, като при нея има цикличност. Засега пазарът остава балансиран, въпреки че има по-слабо търсене от най-големия потребител в света – Китай. В глобален план ще има предизвикателства по отношение на запасите заради намаляващото съдържание на рудите и навлизането на мините в дълбочина, както и заради забавените инвестиции в развитието на нови геоложки и минни проекти.

Проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“ на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България

Вниманието към аспекти, свързани с ESG теми, става все по-ясно фокусирано и нарастващите очаквания поставят все по-сериозен натиск върху фирмите в сектор „Добив и преработка на полезни изкопаеми“. Съчетаването на фактори като постигане на бизнес цели, приоритети в сферата на околната, социалната среда и управлението, производство и конкурентоспособност ще определи кои компании ще бъдат успешни.

Предизвикателствата пред минните фирми ще продължават и през 2024 г., а към рисковете, свързани с климата, осигуряването на капитал и ESG, се добавя и киберсигурността. Дигитализацията на бизнеса, работата в свързани платформи и преносът на големи количества данни носят уязвимост, ако не са взети всички необходими мерки. За поредна година геополитическата обстановка продължава да представлява сериозна заплаха, а възстановяването на световните икономики и зоните на военен конфликт ще налагат все по-голямо търсене на суровини.

Сред основните теми на работодателите фокус ще продължава да има върху здравето на хората във физически и психически смисъл, като към това се добавят и ефектите от инфлацията, по-голямата несигурност и намаленото ниво на доверие.

Привличането на хора за индустрията е ключово за бизнеса, а смяната на поколенията в условия на трансформация налага инвестиции в обучение и съсредоточаване на средства в областта на човешкия капитал.

Комуникацията с все по-големия брой заинтересовани страни става ключов елемент за успеха на всяка компания от минната индустрия, тъй като трябва да утвърди не само базовата роля за осигуряване на зелената трансформация и благосъстоянието ни, но и да демонстрира ангажимента към обществото.