Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Жената е

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Тихата революция на Клаудия Голдин

Нобеловата награда за икономика беше присъдена „за изследване на ролята на жените на пазара на труда“ – защо?

Автор:

Елисавета Якимова

Тихата революция на Клаудия Голдин

Нобеловата награда за икономика беше присъдена „за изследване на ролята на жените на пазара на труда“ – защо?

Тихата революция на Клаудия Голдин
Клаудия Голдин, носител на Нобелова награда за икономика
quotes

Политкоректност? Не сте единствените, които се питат коя е Клаудия Дейл Голдин и дали след 93-мата мъже, носители на Нобел за икономика, Академията в Стокхолм просто не реши, че е крайно време да отличи жена.

Всъщност икономиката далеч не се изчерпва с финанси, фондови борси, централно банкерство, нито с мъжкия поглед към нея. Но в коя ли научна и житейска област дори към днешна дата има пълно разбиране за всичко това.

Голдин е 64-тата жена Нобелов лауреат изобщо (при 894 мъже и 27 организации в историята на наградите) и първата самостоятелна носителка на приза за икономически науки (преди нея признание печелят Елинор Остром през 2009 г. и Естер Дюфло през 2019 г., но с колективен принос в компанията на мъже).

Клаудия Голдин е родена в Ню Йорк през 1946-а. Започва да учи микробиология в „Корнел“, но открива нова страст и завършва икономика. През 1972 г. защитава докторат в Чикагския университет, посветен на индустрията на Юга преди Гражданската война в Щатите, което не е случайно. Точно в икономическата история тя открива разковничето на не една и две загадки, чиито парадигми се оказват универсални не само за икономиката на САЩ. След това преподава в Медисън – Уисконсин, в „Принстън“ и в Университета на Пенсилвания. Веднага след като издава книгата си Understanding the Gender Gap: An Economic History of American Women, през 1990 г. става първата жена, получила покана да се присъедини като титулярен професор към департамента по икономика на „Харвард“. „Тя е изключителен икономически историк и първокласен приложен икономист“, казва тогава професор Джефри Г. Уилямсън и добавя, че новата ѝ книга за джендър икономиката „изглежда, може да е класика“.

Защо жените са по-малко платени?

В автобиографичното си есе „Икономистът е като детектив“ Голдин пише за това как е забелязала липсата на информация за участието на жените в икономиката и започва стъпка по стъпка 50-годишно си разследване. То води до неочаквани заключения и разбива стереотипи.

Във вече споменатата книга на Голдин от 1990 г. тя публикува интересно заключение – участието на жените на пазара на труда и заплащането им през последните два века не се характеризират с постоянен напредък, а формират U-образна крива. В началото на XIX век, по време на индустриалната революция, прозорецът за жените се „стеснява“ и те отпадат от пазара на труда. После, в началото на ХХ век се „завръщат“ – първо, с нарастващото значение на деловодството и на услугите, а през 80-те години и с повишаване на нивото на образоваността. В книгата си от 2006 г. „Тихата революция, която преобрази заетостта, образованието и семейството на жените“ тя очертава три „еволюционни“ фази в трансформацията на ролята на жените (в икономиката на САЩ): - независимост на работещите жени до 1920 г.; облекчаване на ограниченията върху участието на омъжените жени в работната сила – от 1930 до 1950 г.; и „корените на революцията“ до 1970 г. Но въпреки напредъка, пише тя, жените през тези периоди са по-склонни да гледат на трудовите си дейности като на временна работа и средство за изхранване на семейството. Така те продължават да изпитват ограничения при избора на формата на своята заетост. Едва от края на 70-те години на миналия век за Голдин започва четвъртият етап на „тиха революция“ – време, в което омъжените жени все повече активно вземат решения за професионалния си живот, а професионалната кариера се превръща във важна част от женската идентичност. Голдин установява, че преходът към този ключов етап е причинен главно от по-големия достъп до контрацептиви и, второ… от увеличаването на процента на разводите.

„Тихата революция“ обаче не премахва разликите в заплащането

Дори към днешна дата жените получават 20% по-малко от мъжете за една и съща работа усреднено по света. В „Голямо сближаване на половете“ (2014 г.) Голдин определя премахването на тази разлика между мъжете и жените като едно от последните предизвикателства за постигане на равенство на работното място в Съединените щати и другите развити икономики. И тук идва най-любопитният момент. Клаудия Голдин твърди, че

разликите в доходите не са въпрос на дискриминация

и сексистки предразсъдъци срещу жените. От икономическа гледна точка, казва тя, разликата в заплатите отразява най-вече високите разходи за „гъвкавост на работното място“. Както обикновено в човешката история, прозренията са очевидни, но едва когато вече са направени. Голдин доказва, че жените са принудени да работят по-малко часове или сами да избират по-гъвкаво работно време поради най-очакваните и предвидими причини – а именно грижата за семейството. Ако в исторически план, голяма част от разликата в доходите между половете може да се обясни с разликите в образованието и избора на професия, то разликите днес, и в една и съща професия, доказва авторката – до голяма степен започват с раждането на първото дете.

Системно преструктуриране на работното място

След като адресира причините за разликите в нивата на заетост и на заплащане между мъжете и жените, Голдин посочва и възможното решение – гъвкави условия на заетост, свързани с намаляване на разходите както за мъжете, така и за жените. „Ако жените са единствените, които изискват компаниите да предоставят по-гъвкави условия на работа при по-ниски разходи, тогава тяхното заплащане няма да се промени много“, обяснява тя. Нито исканията на жените, нито равното образование, нито политическите решения без разбиране на причините, поради които съществуват различията в заетостта и заплащането на жените, ще повлияят за премахване на бариерите. Голдин разбива още един стереотип, като доказва, че решението за „стъпка назад“ в кариерата не е на жените. Тя вярва, че създаването на справедлива работна среда ще зависи преди всичко от предоставянето на гъвкаво работно време, за да се осигури равно заплащане за еднаква работа, като по този начин се елиминира „наказанието“ за майчинството и за работата на непълно работно време за майки с деца.

„Изучавам настоящето чрез миналото“

Приносът на Клаудия Голдин за разбирането на икономическите процеси се разпростира в широк спектър от теми. През 2006 г. заедно с икономиста Едуард Л. Глейзър издават книгата „Корупция и реформа: Уроци от икономическата история на Америка“. Двамата съавтори анализират причините за значителния спад на корупцията в правителството на САЩ от 1870 до 1920 г. и определят жизнената, независима и свободна преса като основна движеща сила зад този процес.

Заедно със съпруга си проф. Лорънс Кац изследват „Надпреварата между образованието и технологиите“ (2008). Двамата проучват икономическото неравенство и установяват, че колебанията в размера на доходите през целия ХХ век в САЩ отразяват пряко промените в търсенето и предлагането на човешки капитал с по-високо образование през конкретни периоди. Работят също върху определяне на стойността на средното и висшето образование за пазара на труда. Голдин изследва произхода на имиграционните ограничения и ред други въпроси.

Неслучайно Кралската шведска академия на науките аргументира тазгодишния си избор за Нобел в икономиката със способността на Голдин да разкрива „нови и често изненадващи факти“. В пророческото си есе от 2014 г. „Голямото сближаване на половете: Глава последна“ много преди Covid-19 тя пише, че гъвкавостта на работното място „не е само женски проблем“. Но както самата тя казва в свое интервю: „Аз не съм по-различен икономист от останалите. Просто наблягам повече на дългосрочната перспектива“. Другаде се шегува, че предсказва добре миналото. И към днешна дата 77-годишната Клаудия продължава да бъде активна в своята работа, а изследванията ѝ да влияят върху политиките и обществото в глобален мащаб.