Възходът и падението на най-голямата корпорация в историята

Най-голямата по размер корпорация в историята на света вече не съществува, но примерът й се помни не само, защото е била на пазара в продължение на 200 години, но и заради някои важни изводи от управлението й.

Става дума за The Vereenigde Oost-Indische Compagnie, наричана накратко VOC и назовавана също с името United East India Company. Тя не само е най-колосалният бизнес, създаван от хора, но и е първата мултинационална корпорация.

VOC е била основана още през 1602 г., когато холандските власти й предоставали 21-годишен монопол върху бизнес операциите на страната  в Азия, и продължила да съществува до 1796 г. По време на тези близо два века тя изпратила почти милион души на работа в Азия – повече от цялото население в  останалата част на Европа по това времео.

Компанията разполагала с 5000 кораба и реализирала на огромни печалби от търговията с подправки между Европа и Индия. По време на съществуването си, тя била по-голяма от някои държави. Освен това утвърдила Амстердам като финансов център на капитализма. VOC не само променила света, но и финансовите пазари.

Основите й били положени, като холандците хвърлили ръкавица на португалския монопол в Източна Азия след 1590 г. Преди създаването й отделни кораби били финансирани от търговци в рамките на временни търговски партньорства, които прекратявали дейността си, когато корабите се връщали от търговските си мисии. Търговците инвестирали в няколко кораба и ако корабите им не успявали да се върнат, те фалирали. Ако пък се върнели, им носели 400% печалба, която дори се считала за недостатъчна. Установяването на VOC позволило стотици кораби да бъдат финансирани едновременно от стотици инвеститори, което намалило риска.

Англичаните създали East India Company през 1600 г. и в отговор, холандците финансирали създаването на VOC две години по-късно като корпорация, която може да изгражда укрепления, да поддържа армии и да сключва договори с азиатските владетели. По първопроизход тя била учредена като военно-индустриален комплекс.

С появата си аа азиатския пазар VOC бързо се наложила и не само, че издигнала търговски център в Джакарта и останалата част от холандските владения на Индия, които сега са Индонезия, но и отворила  представителство близо до Япония, превръщайки се в единствената чуждестранна компания, на която било разрешено да търгува там и в Малабарския бряг на Индия. Така отстранила конкуренцията от Португалия в  Шри Ланка и нос Добра Надежда в Южна Африка, както и от останалата част от Азия.

Компанията била свръхуспешна до 1670 г., когато загубила присъствие в Тайван и се изправила пред конкуренцията на английски и други колониални фирми. Тя продължила да работи на печалба, но трябвало да търгува на по-ниски цени. Нивата на лихвите се понижили и се наложило да финансира повече търговия чрез кредити. Плащала високи дивиденти, понякога финансирани чрез заеми, и това намалило размера на капитала й за реинвестиране. Въпреки това, към 1780 тя останала огромна мултинационална корпорация, която се простира в Азия.

Финансовият й крах настъпил след четвъртата англо-холандска война между 1780 и 1784 г. Френската революция започнала през 1789 г., което довело до окупацията на Амстердам през 1795 г. VOC била национализирана на 1 март 1796 г. от новата Батавска република и уставът по създаването й изтекъл от давност на 31 декември 1799 г. По-голямата част от собствеността й в Азия била дадена на британците след края на Наполеоновите войни. Английската East India Company поела инфраструктурата й.

Въпреки че вече я няма, VOC успява да трансформира финансовия капитализъм завинаги по начини, които малцина разбират. Независимо, че акциите й били емитирани преди да бъде основана, тя въвела ограничената отговорност за акционерите си, което й позволило да финансира операции с голям мащаб. Ограничената отговорност била нужна, защото фалитът й щял да унищожи най-големия инвеститор в нея.

Този, революционен за времето си подход, променил капитализма завинаги. В други сфери обаче VOC не успяла да се промени с времето и това довело до изчезването й. Капиталът й си останал един и същ през 200-те години на съществуването й - около 6,4 млн. гулдена или към 2,3 милиона долара. Вместо да емитира нови акции, за да събира допълнителен капитал, тя разчитала на реинвестирането. Политиката й на дивиденти обаче оставила малко капитал за реинвестиране и това довело до задлъжняване. За първи път обявила дълг след 1630 г., в резултат на което се увеличило съотношението дълг/стойност на собствеността в нея до 2:1. Нивото на задлъжнялост останало такова до 1730 г., когато започнало да се повишава още и през 1760 г. достигнало 1:4, а след това се повишило драматично и след 1780 г. достигнало 1:18  Малко след това компанията фалирала и била национализирана.

През 17 и 18 век капиталът на холандците имал най-ниска цена в света заради новаторската им идея „изплащаш си заемите и твоите кредитори ще те възнаградят с по-ниска лихва”. Концепцията обаче се разминавали с финансовата философия относно кредитирането на  Испания, Франция и други кралства. Техните лихви оставали високи. В Холандия обаче не  - идеята работела максимално за облагодетелстването на търговците инвеститори. Заради тази своя финансова честност и висок морал холандските ценни книжа поевтинели от 20% през 1517 г. до 8,5% към 1600 г. и 4% през 1700 г. По това време холандците не само че имали най-ниските лихвени проценти за времето си, но и най-ниските лихвени проценти въобще в историята. Това ги принудило да инвестират в компании със съвместен капитал като VOC, както и в чуждестранен правителствен дълг. Последното пък помогнало за финансирането на американската индустриална революция.

Друг интересен аспект е политиката на раздаване на дивиденти на VOC. Някои от дивидентите, които корпорацията раздавала, били под формата на продукция, подправки, цветя или акции. Някои акционери отказвали да ги приемат – те искали пари, не стоки. По-късно три британски компании - Bank of England, East India Company и South Sea Company си извадили поуки от този опит и след 1700 г.  започнали да плащат на инвеститорите си само в пари.

Освен това VOC променила амстердамската фондова борса  чрез редица нововъведения сред които  договори и спекулативната инвестиционна стратегия bear raid, в която се разпространяват слухове за компании в трудни времена, за да се понижи цената на акциите им. Най-големият акционер във VOC бил Исак льо Мер. Същият Исак льо Мер бил първият инвеститор в историята, който използвал тази стратегия, за да забогатее. Той продал свои акции във VOC евтино, след като за нея бил разпространен слух, за да ги изкупи обратно на печалба, като купи наред с тях още, други акции.

Ако се замислим, вероятно е имало някои неща, които холандците са могли да предприемат, за да повишат шансовете на Амстердам да остане център на глобалната търговия след 1815 г. Въпреки това, в началото на 19 век едва ли е могло да се предвиди къде точно ще се измести този център, както и че ще отиде в Лондон.

От тази история самият Лондон също може да извлече своя важен урок – когато една държава разполага с център за глобална търговия, тя трябва да го развива, да въвежда в него иновации и да го поддържа възможно най-открит. В противен случай световните бизнес процеси съвсем естествено ще го преместят другаде.

От Business Insider