Добрият/Лошият перфекционизъм

 Добрият/Лошият перфекционизъм

Добрият/Лошият перфекционизъм

"Абсолютно съвършенство" - това означава в превод от латински  думата „Perfectus”. Тя е прародител на съвременното понятие „перфекционизъм” – неприсъщият на всеки стремеж към съвършество, безупречност, висок личен стандарт, довеждане на резултатите от всяка дейност до нивата на най-висшия еталон. Психологът д-р Дейвид Бърнс допълва така определенията за „перфекционизъм”: мислене в категориите „Всичко или нищо”, при което се допускат само два варианта на изпълнение на всяка дейност – пълно съответствие на най-високите стандарти или тотален крах.

Обединени под този общ знаменател, перфекционистите все пак се различават. Например, по движещите ги подбуди.

Британският проф. Пол Фкасмън разграничава два вида перфекционисти:

1) . Оценъчно-загрижени, които непрестанно се безпокоят от мнението на другите за тях. Тази обратна връзка определя усещането им за собствена значимост. Този тип перфекционисти изпитват потребност да отговарят на очакванията на другите, макар и често въпросните очаквания да са просто плод не на действителността, а на собствените им представи. В професионален план вярват, че ще бъдат ценени, ако изпълнят идеално задълженията си.

2). Самофокусирани перфекционисти. Те сами формират стандартите, към които се приравняват и личните си цели, като при това, в повечето случаи – непосилно високи; постоянно се самооценяват и критикуват; безпощадни са към себе си и не могат да си простят грешки или несъвършенства.

Перфекционизмът в различни степени е присъщ на всеки. Но става проблем, когато се превърне в натрапчива идея, казва проф. Робърт Каплан от Харварската бизнес школа.

Това всъщност е разликата между полезния и патологичния/невротичния перфекционизъм, описана първо от психолога Доналд Хамачек.

Полезният перфекционизъм възприема всяка задача като призив, предизвикателство и предполага постигане  на високи цели и резултати. Присъщ е на хора с висока самооценка, които могат да са както лидери, така и служители на по-ниски нива. А невротичният пробужда страх от неуспех, който изцяло завладява съзнанието и поведението. Хората, на които е присъщ патологичният перфекционизъм вечно са недоволни от себе си, а в същото време винаги се захващат със задачи, надхвърлящи потенциала и възможностите им. По правило притежават ниска самооценка и постоянно се самоизтезават.

Да, стремежът към съвършенство е прекрасно качество, докато не се превърне в маниакалност. Тогава се превръща в бариера за всички, за цялата организация. Когато член на екипа отделя прекалено много внимание на малки, незначителни детайли във всяка задача, това в крайна сметка снижава производителността му. Ако пък е ръководител, то може да пострада производителността в цялата организация.

Неслучайно Волтер е казал „Най-доброто е враг на доброто!”

И още някои скрити опасности във вредния перфекционизъм: неговите жертви могат да стигнат дотам, че да укриват грешките си, за да не пострада собствената им представа за съвършенство. И докато живеят на принципа „Всичко или нищо”, останалите активно се движат напред. Още една проява на вреден перфекционизъм е прокрастинацията – постоянното отлагане на задачи и дела за после. Перфекционистът не може да започне нещо, докато не види в главата си идеала на изпълнение от начало докрай. А това, в реалния живот, може и никога да не се случи.

Какво да правите, ако ваш подчинен е перфекционист?

  • Показвайте му, че виждате и оценявате не просто работата му, но и качеството на изпълнението й. Помагайте му да превключва от процес на цел (не „какво правим””, а „за какво го правим”).
  • Периодично му напомняйте, че животът не е само работа.
  • Обръщайте му внимание на вече свършеното, напомняйте му, че част от заданието може да се отложи и за утре.
  • Залагайте на доброжелателен хумор в общуването, което ще му помогне да минимализира напрежението.

Ако началникът е перфекционист?

  • Значително по-сложна ситуация, защото това е човекът над вас, когото изобщо не го интересуват понятия като лично време, семейни задължения, грижа за здравето и т.н. Не се учудвайте как така не разбира защо си тръгвате от работа в определения час. Вежливо, но твърдо отстоявайте границите между работата и личния живот.
  • Ако обстоятелствата позволяват, градете дружески отношения с шефа перфекционист. Възможно е това да му помогне да „отслаби хватката”.

Общи препоръки за общуване с перфекциониста

  • Ако имате разногласия, не го критикувайте персонално, а обяснявайте гледната си точка така, че ясно да откроявате разликата между „работа” и „личност”.
  • Не подчертавайте значимостта на негова грешка или неуспех - и без това той самият го прави постоянно, и то много по-добре от вас. Акцентирайте вниманието му върху това, че неуспехът не е толкова страшен, а грешките могат да се поправят.
  • Помнете: перфекционистите не са чак толкова много и притежават достойнства, които другите нямат. Умейте да ги откривате и правилно да ги използвате.

Източник: Human Factor

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ