Ричард Брансън за страха

Да си предприемач се иска специален вид кураж. Трябва да се изправиш пред огромна несигурност, когато стартираш и започваш да развиваш бизнеса си. Способността да разпознаваш страховете си, да оценяваш каузите и да вземаш решения за това как ще продължиш, може да причини успеха, но и провала на компанията.

Всички знаем, че страхът може да бъде осакатяващ, особено фобиите. Да се научиш да преодоляваш фобиите си е много полезно в света на бизнеса. Всеки има своите демони. Експертите обаче се съгласяват, че има две най-големи фобии сред хората - страхът от летене и страхът от публично говорене. Аз съм късметлия! Летенето никога не ме е притеснявало. От друга страна, няколко от пътуванията ми с балон, пълен с горещ въздух обаче приключиха с някои ужасяващи приземявания, така че със сигурност мога да проявя разбиране.

В ранните дни на Virgin Atlantic много хора правиха коментари за авиокомпанията ни с начални думи от рода на „За човек, който е абсолютно ужасен от летенето, трябва да призная, че пътуването ми се стори добре...“. Една пътничка ми каза, че видеоклипчетата, пускани на седалката отпред по време на полет, са й помогнали да откъсне ума си от факта, че „седи вътре в метална тръба, която се носи сляпо в небето със скорост над 800 км/ч“.

Скоро открихме, че има още няколко неща, които могат да бъдат направени, за да се намалят страховете на хората. Някои пътници се разведриха доста след като им позволихме да седнат в пилотската кабина по време на излитането или кацането. Страховете им изчезнаха, когато наблюдаваха как пилотите следват огромният брой изисквани мерки за сигурност със спокоен подход. Освен това, да бъдат способни да гледат пред летателния апарат беше голямо облеченение за мнозина. След 11 септември беше въведена изрична забрана пътници да влизат в пилотската кабина. Затова се огледахме за други решения.

Има страхове, които могат да се преодолеят само с практиката. За мен това бе публичното говорене. То наистина силно ме смущаваше, но се преборих. Първо разбрах, че трябва да се изправя пред страха си, когато покойният сър Фреди Лейкър ме обучи как да бъда публичното лице на новите ни авиолинии. Спомням си, че си мислех „Лесно ви е да го кажете“, защото буквално беше ужасяващо.

Вероятно най-добрият съвет, който ми дадоха за появата по телевизията или публичното говорене беше „Просто опитай да си представиш, че си в един хол и си говориш с някого“. Този подход ми помогна изключително много.

Сега, винаги, когато е възможно опитвам да се записвам за участие в сесии пред публика, структурирани с повече време за въпроси и отговори. Предпочитам ги в сравнение с възможността да отправям традиционни, 25-минутни речи. Не само, че хабя по-малко нерви, но и откривам, че публиката получава много повече от една сесия, когато задава въпроси, отколкото когато седи и мисли „Искам ми се да беше говорил за X...."

Да помагаш на другите да преодоляват страховете си може да бъде много награждаващо и просвещаващо. Заедно със събеседника си така можеш да достигнеш до полезни идеи. Винаги съм се чувствал комфортно около вода и обичам да помагам на приятели, гости и служители на Некъс Айлънд да се чувстват добре и да победят една своя фобия, от която много възрастни се страхуват: страхът от плуването. Повечето хора, които имат тази фобия, не знаят как да плуват.

Франклин Д. Рузвелт е бил прав по отношение на човешките фобии, като е казал, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.

Ричард Брансън за американското сп. Entrepreneur