Лидерството като религия

Трябва ли топ мениджърът да е божество за своите подчинени? Смисълът на въпроса е прост – на какво се основава правото на едни хора да ръководят други? Ако да, какви привилегии и задължения дава това право на този, който го има?

Има две школи – че идеята за подчинение в бизнеса е остаряла и че лидерство без подчинение е невъзможно.

Удивително е, че повечето хора възприемат доминиращата роля на лидера във всяка социална система като естествено явление. Това е религиозна догма, вкоренена в традициите и културата. Представата за шефа-божество обаче е опасна за компанията.

Шефът знае всичко?

Разбира се, че не. Повечето мениджъри си признават, че често им се налага да се борят със съмнения и със свито сърце да посочват пътя, защото това е тяхно задължение. Истинските лидери не скриват това и без притеснение търсят съвети от колегите. В крайна сметка шефът взема решението, но колегите знаят, че това не е „откровение свише”, а резултат от аргументирано обсъждане и обмисляне.

Съвет: понякога е полезно да се показва незнание, за да се учат служителите да определят проблемите и да търсят пътища за решението им. Това помага за професионалното им израстване и укрепва корпоративния дух.

Шефът – представител на върховна власт?

В определен смисъл е така, но лидерът не е длъжен да прилича на свещенослужител, който играе посредник между някаква „висша сила” и нейните последователи. В компанията няма висша сила, а цели, изпълнението на които е делегирано на мениджъра. За да осъществява своите пълномощия, той се нуждае от помощта на останалите служители. Всичко останало е ролева игра.

Символите на властта, демонстрацията на превъзходство, използването на заплахи, злоупотребата с доверие – това са признаци на желанието на началника да укрепи властовите си позиции и да удовлетвори самолюбието си. Този подход се отразява отрицателно върху работата, защото намалява продуктивността на колективните усилия за постигане на успех.

Шефът в ролята на всевластен бог?

Има ли право мениджърът на морализаторски тон? Разбира се, че не. Но някои имат навика да насаждат чувство за вина и така самите те да изпитват чувство за превъзходство. Това е неприемливо.

Мениджърът е длъжен да оценява ефективността на работата на колектива - това му влиза в задълженията. Оценката, направена открито и конструктивно, няма нищо общо с моразиторстването. Тя трябва да е базирана на категориите „качествено” и „некачествено”.

Съвет: винаги когато оценявате работата на служителите, трябва да преизвикате обективен обмен на мнения като двама партньори, заинтересовани от повишението на ефективността на работата. Това е двустранен процес, общо дело.

Съпротива на шефа е недопустима?

Мениджърът не е светец, обгърнат от чудотворен ореол, който го защитава от критика. Ако иска към себе си такова „уважение”, всъщност – покорност, това може да свърши зле. Лидер, който се поставя над критиката, губи способността да оценява реалистично своята работа. Хората се боят да изказват мнението си. Мениджърът се лишава от обратна връзка и ответна реакция, комуникацията се нарушава.

В същото време критиката и откровеният диалог не дават право на неуважение. Може да се изказва категорично несъгласие, възможни са бурни дискусии, но лични оскърбления са недопустими.

Съвет: съществуват убедителни доказателства, че съпротивата на традициите и стандартите са полезни за развитието на всяка компания. Противоречията и сблъсъкът на мнения създават условия за иновативни решения.

Хората са длъжни да вярват в шефа си?

Вярата е противопоставяне на реалните доказателства. Понятието вяра се отнася към трансцедентната същност и непознаваемото. И никак не подхожда в бизнеса.

Служителите не бива да вярват сляпо на шефа и безкритично да му се подчиняват. В най-добрия случай трябва да имат доверие. Доверието се основава на потвърдени предположения. То всекидневно се подлага на проверка в делата и го има дотогава, докато оправдава очакванията.

Опасно е, когато мениджърът очаква от своите сътрудници безусловна вяра и подчинение. Или обратното - когато самите служители, изоставили здравия разум, го следват заради едната вяра.

Съвет: добрите лидери са зантересовини от критика. Някои даже молят колегите си да поставят под съмнение правилността на най-важните им идеи и решения. Това не е трудно, ако следваме съвета на Бил Гейтс : „Вземайте на работа тези, които са по-добри от вас самите”.

Шефът трябва да се обича?

Мениджърите не могат да искат любов – даже само заради това, че да се обича по заповед е невъзможно. Човек обича или не обича в зависимост от това дали другият способства за неговото щастие и благоденствие. По правило за такива чувства няма място в компанията. Любовта в най-добрия случай е заменена с лоялност. Ако лидерът заслужава, не пречи да имаме добро отношение към него. Но това не е задължение или някаква форма на любов, за каквато се говори в божите заповеди.

Бой се от гнева на своя шеф?

Страхът е полезна емоционална реакция на човека, защото сигнализира за опасност и позволява свеовременно да се вземат защитни мерки. Но да се опасяваш не означава да си уплашен от ответна реакция от шефа. Опасението трябва да се разбира като доброволно приет стимул да се работи по-добре, за да се избегне критика от мениджъра.

Ролята не лидера не е да налага наказания за направени грешки и да плаши хората. Лидерът трябва да помага на служителите да повишават увереността в собствените си сили, а не да понижава тяхната самооценка. Мениджърът е длъжен да осигурява конструктивна обратна връзка, помагаща да се разбере защо нужният резултат не е постигнат и как да се повиши ефективността на работата.

Съвет: с обвинения не се помага. Находчивият лидер е способен спокойно да посреща грешките, да определя причините за тях и да извлича полза.

Заключение: Божието – Богу, кесаревото - кесарю

Историята е пълна с лидери, които са се взели за богове.  На всички е известно как свършва това.

Компанията става толкова по-силна и ефективна, колкото повече работата в нея е основана на взаимно уважение и сътрудничество. Ако нещо може да бъде признато за свещено, това не е лидерът, а целта. Но и тя може да бъде преразгледана, ако престане да съответства на бързо променящите се условия в бизнеса.

Така че свещено е човешкото достойнство, което лидерът трябва да уважава и в себе си, и в колегите. Живот по такива принципи изисква мъжество и честност – две качества, на които трябва да са способни добрите мениджъри. (По едноименната статия на Пиер Кас в руското издание на сп. „Форбс”)