Не документирайте живота, живейте го!

Не документирайте живота, живейте го!

Не документирайте живота, живейте го!

Нещо немислимо се случи на сватбата на един приятел миналия месец. След като младоженецът беше помолен да потвърди желанието си да приеме булката за своя законна съпруга, той вдигна ръката си, сякаш искаше да каже "чакайте малко." Няколко дълбоки въздишки се чуха сред присъстващите, докато той се обърна  към тях и подсмихвайки се, извади своя iPhone, за да тутне своето заветно „да” на стотина последователи в микроблога.

На кафе вчера човекът, с който се срещнах беше прекалено зает с Google Docs, за да проведе разговор лице в лице с мен. На Нова година, докато хиляди хора на плажа в Сидни отброяваха от 10 до 1 погледнах към тях. Бях шокиран, че повечето от празнуващите снимаха фойерверките, вместо действително да ги гледат.

Документирането на важните моменти в живота ни е взело превес реалното изживяването на същите тези моменти. Един бърз преглед на социалната мрежа: Във Facebook днес ще бъдат качени около 200 милиона снимки. Ние също така ще използваме безброй други социални мрежи като Instagram (15 снимки качени в секунда) и Path (1,5 милиона елементи от съдържание на ден). И с увеличаването в потреблението на смартфони в САЩ и в останалата част от света тези платформи ще се вклинят още по-здраво в нашето ежедневие. Ние постоянно се опитваме да уловим мига, за да го покажем без действително да му обърнем истинско внимание, да го видим такъв какъвто е – жив, естествен.

Проблемът е, че трябва да избираме между улавянето на тези моменти или това интуитивно да ги изпитаме. Това, че не можем да направим и двете едновременно изглежда очевидно - ние не се радваме наистина на концерта, докато сме заети да правим снимки на групата. Наблюдаваме това, което е около нас, без да го преживяваме. Така че следващия път по-добре се запитайте 1) дали сте активен, изцяло ангажиран участник, или 2) трескаво драскате нещо на своя смартфон, игнорирайки динамиката, невербалните сигнали, нюансите.

Ето защо ние сме толкова обсебени от улавянето на моменти, вместо да им се наслаждаваме:

1. Трупаме съкровища. Психолозите отдавна са разбрали силата на психологическото презапасяване. Хората са конкурентни. Бихме искали да преброим нашите победи и най-вече обичаме да казваме, че сме били там, че сме направили това. Социалните медийни платформи ни дават точно тази възможност постоянно да споделяме постиженията си със света – малки или големи, което ни дава възможност да се чувстваме значими.

2. Жадуваме да се чувстваме приети. Ние не само трябва да създадем „съкровище” от нашия опит, а изпитваме силна нужда хората да забележат и да признаят това, което сме постигнали. След като ссме задоволили основните си човешки потребности (като храна и подслон) известният психолог Ейбрахам Маслоу казва, че нашата личност се нуждае от обществено признание, което става критично относно нашето възприятие на щастието. Какъв по-добър начин да се чувстваме щастливи от това да влезем във Facebook и да видим колко хора харесват новия ни статус или снимка. Над 700 милиона коментари и харесвания на ден се правят само във Facebook, което създава виртуален кошер от обратна връзка.

В днешния свят е лесно да мислим за ежедневния си личен и професионален опит като за необходимост за постигането на щастие в някакъв бъдещ момент. Но защо не позволяваме този бъдещ момент да бъде сега?

Даниел Гулати за Harvard Business Review

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ