Класически либералната свобода в България

Вече е публикуван поредният Индекс на човешката свобода (ИЧС) https://www.cato.org/human-freedom-index , който е инициатива на институтите Катон (Вашингтон), Фрейзър (Ванкувър) и Фондация Фридрих Науман (Берлин). Той измерва личната, гражданската и стопанската свобода глобално в 159 страни, редактиран е от Таня Порчник и Ян Васкес и от методологическо гледище е полезен и обективен инструмент за сравнение.

Външният поглед на положението на отделния човек може да подпомогне разбирането на важните проблеми на България.

Индексът

ИЧС е особен с това, че допълва Индекса на стопанска свобода в света, разработван и издаван от 1996 г. насам от Института Фрейзър с партньори от цял свят и изчисляван от икономистите Робърт Лоусън и Джеймс Гуортни. Оттогава досега съиздател на този индекс е Института за пазарна икономика, аз участвам в разработването на методологията. Стопанската свобода се измерва като характеристика на отделната юрисдикция, човешката свобода е свързана с нея и дава приблизително същите параметри по отношение на индивида. ИЧС приписва еднакви тежести на измерителите на общата стопанска и индивидуалната свобода.

79 признака са разделени в две общи категории от по шест подкатегории. В „личната свобода“ попадат „сигурност и безопасност“, „свобода на движение“, „религиозна свобода“, „свобода на сдружаване и гражданското общество“, „свобода на изказа и информацията“ и „свобода на отъждествяванията и човешките отношения“. В категорията „стопанска свобода“ са измерителите по повод „върховенство на закона“ (което е част от индивидуалната свобода), „размерът на правителството“ (правителствените разходи като част от БВП), „правната система и правата на собственост“, „здравословната парична политика“, „свобода на търговията в международен мащаб“ и „регулирането на кредитите, труда и бизнеса“. Особеност на ИЧС е и това, че той измерва тези свободи с „натрупване“, в дадения случай от 2008 до 2015 г. (за която са последните достъпни данни).

ИЧС е единственият индекс, който измерва състоянието на индивидуалната свобода, определена в традициите на класическия европейски либерализъм от времето на Джон Лок и Исая Бърлин, като „липса на принуда“ или, по Лок, като положение, при което индивидът „не е обект на произволна воля на другите, а свободно следва собствената си воля“.

Къде е България

България е на 41 място, т.е. почти по средата, не e сред най свободните и много по-добре от най-несвободните.

Както може да се очаква високата степен на индивидуална свобода в горната четвъртина (България е във втората) свободни страни съвпада с равнище на доходи, като разликата между „вторите“ и „първите“ страни е почти три пъти.

Мястото на България е 41-во, преди Уругвай, макар там личната свобода да е на по-високо равнище и след Грузия, която води с по-голяма стопанска свобода. В групата от 10-то до 39-то място са повечето страни от ЕС плюс Тайван, Япония, Южна Корея, Чили, Коста Рика и Мавриций. След България са Хърватска, Унгария, Израел, Гърция и всички страни от Балканите.

От страните от Евразийския съюз (бившият СССР) най-добре стои Казахстан (76-то място), другите са от около 120-то място нататък. Рангът на Русия е 126 (представянето и е по-лошо от Таджикистан и Виетнам, но малко по-добро от Азербайджан и Украйна).

Индексът разделя света на осемнадесет географски региона, България, нормално, попада в Югоизточна Европа, където средният доход на човек (БВП, изчислен през паритет на покупателната сила) е приблизително 15 200 щ.д. В този регион България води с 18 200 щ.д. и по този показател тя е толкова богата, колкото ресурсната икономика на Азербайджан. Европейската част на бившия СССР, включително Русия, но без балтийските страни (те са на равнище от почти 27 000 щ.д.), са регион „Източна Европа“. В него средният доход на страните е 12.1 хиляди щ.д.

Слаби и силни страни

Както и друг път съм писал, причините за относително ниските доходи в България са в относително далечното минало на 1990-те и 1980-те. Може би днес е по-важно да се прецени сегашното състояние и неговите силни и слаби страни.

В областта на личната свобода най-лошите показатели на България, без изненада, са в рубриката „управление на закона“ (5.2 от 10 възможни точки) и при свободата на изказа и достъпа до информация точките са 5 в подпоказателя „достъп до чуждестранна информация“. 6.9 са точките в областта на „правни и регулаторни ограничения на религиозните предпочитания“.

Противоположно на текущите медийни тревоги по повод Истанбулската конвенция, при личните и сексуалните предпочитания, отъждествявания, правата на жените и разводите всички показатели на България са 10.

Но е добре да се подобрят и показателите в ИЧС (41-во място от 159 страни), в Индекса по Управление да достигнем поне Чехия, а в Индекса Отворени пазари да подобрим иначе достойното 38-мо (между Франция и Южна Корея). Почти съвършено е състоянието в свободата на сдружаване.

Както стана дума при сравнението с Грузия, България се представя по-зле по линия на стопанската свобода. Но и тук дяволията е в детайлите. При всички групи показатели положението е като при страните от „Централна Европа и Балтика“, с изключение на „правната система и правата на собственост“.

Коментарът може би е излишен, но все пак се вижда, че там, където има намеса на прокуратурата (права на собственост, изпълнение на договорите и пр.) и законодателите (инициативите за контрол над изпълнителния процес, правата на кредиторите и преразпределението на икономическо влияния), нещата не изглеждат добре. Въпросът е колко е зле.

По първите два показателя рейтингът на България е съвсем незначително по-добре от положение в Зимбабве. Русия е много по-добре от България, с изключение на индикаторите за полицията и военната намеса. От балканските страни само Македония (на 60-то място в индекса) прилича на България, но и там състоянието вървите два показателя от таблицата е по-добре. В другите страни положението е общо взето по-добро.

Интересна е и динамиката… Защото подобрение за периода от 2013 г. насам няма. В същото време общественото мнение е заето с други неща. Както гласи един виц от преди седмица: у нас хората се делят на противници или на третия пол, или на втория лифт в Банско.