Проектът на нов закон за независимия одит - какво е важно за един български стопански мениджър?

Проектът на нов закон за независимия одит - какво е важно за един български стопански мениджър?

Проектът на нов закон за независимия одит - какво е важно за един български стопански мениджър?

Интервю с двамата зам.-председатели на Института на дипломираните експерт-счетоводители – Валя Йорданова и Велин Филипов

- Как оценявате предложения проект за нов Закон за независимия финансов одит и какво е участието на професионалната организация в него?

- Предложеният проект на нов Закон за независимия одит е необходимост. Той е последица от протичащата одит реформа в Европейския съюз и издадените Европейска директива и Регламент за задължителния одит. Основната му цел трябва да бъде транспонирането на тези два документа в националното законодателство. Първоначално, в процеса на изготвяне на проекта участваше и избрана от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт – счетоводители (ИДЕС) работна група, заедно с работната група на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО). Първоначално двете групи стартираха работата добре и в синхрон, но в последствие, между тях възникнаха принципни различия по някои ключови въпроси и работната група на ИДЕС оттегли подкрепа си на проекта.

- Кои аспекти в подхода на изготвяне на новия закон преценявате като положителни и кои – като отрицателни?

- Законът е многопластов, с амбиция да покрие както общите правила на финансовия независим одит, така и спецификите на задължителния финансов одит по закон и на задължителния одит на предприятията от публичен интерес. Важни допълнителни секции са публичния надзор и ИДЕС. Положителното е законовото директно възприемане на текстове от директивата и регламента, една част от ограниченията и екстра-изискванията не са възприети, потърсени са решения на някои проблемни въпроси от одиторската практика през последните 15 години, утвърждаването на Международните одиторски стандарти и Етичния кодекс на Международната федерация на счетоводителите като национални нормативни разпоредби,. Последните два документа ние официално прилагаме в България повече от 10 г. и сме доста пред много други европейски държави. Това разглеждаме като положителни страни.

Отрицателните – те станаха причина за непостигане на съгласие между двете институции и прекратяване на съвместната им работа по закона. Те могат да се обобщят в следното: липсата на балансираност в разпределението на функциите и правомощията между двете институции по отношение на регулацията на одиторската професия; уклонът към свръх регулация и свръх права на надзорната комисия, прекалена намеса в бизнеса; ограничаване на правомощия на професионалната организация спрямо нейните членове; уклон към крайни санкции; пренебрегването на проблема за компетентността и капацитета на надзорната комисия в областта на финансовото отчитане и задължителния одит. Не ни допадна липсата на прозрачност относно мотивите за включване на определени текстове. Например, не бе взето предварително мнението на членовете на Работна група 27, подгрупа „Независим финансов одит“към МФ, а там участват представители на различни заинтересовани страни, нито бяха проведени предварителни съвместни обсъждания в рамките на тази група. За голяма част от отхвърлените предложения на ИДЕС не бяха представени аргументи.

Продължава на страница 2. 

- Кои последици от приемането на новия закон са важни за бизнеса?

- Не сме сигурни, че бизнесът е наясно какво точно трябва да очаква от надзорната комисия, а вярваме, че не е направено такова изследване за страната. Формално и държавата и бизнесът приема, че с този закон България трябва да изпълни своите задължения за транспониране на европейските документи по одит реформата и че ще се подобрят условията, гарантиращи по-качествен и надежден одит. Но едва ли повечето стопански мениджъри или държавни лица, дори и депутатите, са имали време да влязат в детайлите на този проектозакон. А тези детайли водят до свръх правомощия на КПНРО, извън това, което предлагат европейските документи. Тези правомощия обхващат не само регистрираните одитори, но и органи, които са в прерогативите на самия бизнес и неговите собственици – управляващи органи, одитни комитети. Например, одитните комитети стават поднадзорни на комисията, управляващите органи на предприятията от обществен интерес (ПОИ) могат да бъдат санкционирани по предложение на комисията, а тя самата би получила почти неограничен достъп не само до вътрешна информация на одиторите, но и на одитираните предприятия и свързани с тях лица. Да не забравяме, че комисията е държавен орган, който чрез този закон получава доста права над бизнеса и над одиторския бранш. Това е крайно обезпокоително, особено за условията в България, както от гледна точка на опазване на търговска тайна, така и за независимостта на одиторите, които имат достъп до цялата информация за търговските дела на предприятията, и за независимостта на самата комисия.

За бизнеса на ПОИ е важен проблемът с ротацията на одиторите, защото ефектът ще се получи от 2017 г., а за много предприятия това може да не е желана последица, особено ако работи добре с даден одитор. Още по-голям проблем ще се получи поради предложения срок за ротация от 7 години, защото той е в пълен несинхрон с избраните срокове от почти всички европейски страни – поне 10 години, а при повечето – с разрешени опции за удължаване. Без сериозни аргументи и проучвания, от надзорната комисия, а и от други лица и от депутати, се обяснява този срок с предположението, че така ще се гарантира независимостта на одиторите. Нима в другите страни този въпрос не стои със същата сила? Нима те нямат далеч по-големи бизнес групи със значим ефект и за националните им икономики, а и в международен план, но въпреки всичко те са избрали 10 години и опции за удължаване. Допълнителен проблем ще се появи за икономическите групи, които имат български дъщерни дружества, защото те ще трябва да намерят работещо и ненатоварващо решение на разминаването на сроковете на ротация на одиторите в страна на компанията-майка и в България. И така все още не е ясно дали ползите са повече, или негативите и разходите за бизнеса. А когато се говори за независимостта на одиторите, всички забравят, че има и други ефикасни мерки – браншовия регулатор, КПНРО, вътрешните системи за контрол на самите одиторски практики, и разбира се, професионалната организация - ИДЕС, ако не и отнемат правомощията чрез закона, както е в момента.

- Кои последици от приемането на новия закон са важни за одиторската професия?

С две думи може да се обобщи – от една страна, много изисквания по закон, разширяване на отговорностите и изискванията за докладване, публичност, прозрачност, повече и завишени санкции, допълнителни изисквания и отговорности, произтичащи и от други закони, а всичко това ще доведе до повече разходи, усилия и инвестиции от страна на одиторите и техните одиторски практики, най-вече по отношение на задължителните одити на ПОИ, а от друга – поставяне на одиторите и професионалната организация в пълна зависимост от надзорната комисия, вкл. лишаването й от възможност да има поне равностойни, успоредни правомощия по отношения на своите членове, особено в случаи на сериозни проблеми с извършени от тях одити по закон. Ние не искаме са се повтори ситуацията с КТБ и колегите от КПМГ, когато професионалната организация се оказа в положение да не може да извърши собствено професионално разследване и да формира собствена, официална позиция по отношение на работата на своите членове, респ. да я представи публично на обществото и да вземе необходимите мерки. А ние не сме удовлетворени от начина, по който надзорната комисия подходи по този случай.

Затова, ограничаването в проектозакона на правата на професионалната организация по отношение на нейните членове, е един от ключовите въпроси, по който сме на диаметрални позиции с комисията. Това е продиктувано от разбирането ни, че ИДЕС трябва да е коректив и подкрепа на комисията, а не напълно зависим изпълнител на нейни инструкции и виждания. Най-вече защото вярваме, че за 25 години институтът е натрупал достатъчно експертиза във финансовия одит, много повече от самата комисия, и едно разумно и балансирано обединяване на усилията е по-доброто решение от това, на противопоставянето.

Нашата професионална организация има целенасочено работи за подобряване на одиторската дейност. И всяко ограничаване на функциите и правомощията й ще й попречи да изпълнява истинските ѝ цели и мисия.

- Какво е пропуснато?

Пропуснати са решения, които ще създадат по-добри условия за развитието на одиторската професия в правилна посока, а от там – за гарантиране на по-качествени одити и оттам – на финансова отчетност, към която стопанското общество, а и държавните институции, могат да се отнесат с повече доверие. А едно от най-важните условия е ясното разпределение на отговорностите във веригата на финансовата отчетност. Те не са изяснени и обществото ни няма ясна представа кой за какво носи отговорност. Най-малкото трябва да стане ясно, че отговорността не е са само на одиторите (безспорно те носят по отношение на тяхната професионална работа и ангажименти). И ако това законодателно не са реши – продължава да съществува риск от нов случай като „КТБ”. Също така е важно да се промени отношението на обществото към одиторите и одиторската работа – единственият важен критерий продължава да е „най-ниската цена” при очакване и изискване „за най-високо качество”, неразбирането на същността на одиторската проверка и одиторския доклад, пренебрежението и приемането на одита като законово бреме, липса на осъзната потребност и изискване от страна на ръководствата и акционерите към качеството на одита и финансовите отчети; ограниченото използване на резултатите от одита от регулатори, банки и държавни институции, неизяснени отговорности и ниските нормативни изисквания към съставителите на финансови отчети – това са все фактори, които се предпоставка за ниското качество на одита. Одиторите, без да ги оправдаваме, не могат да надскочат средата. А тези въпроси продължават да нямат адекватно, по-близо до добрите практики на развитите страни, решение - 25 години след възстановяването на одиторската професия в България.

- Как повлия случаят „КТБ” върху процеса на проектозакона?

Пагубно. Защото всяко крайно решение се оправдава с този случай. Но се спира само до тук. Без да се обсъжда дали това са мерките, които ще решат проблема. Без да се разгледат въпросите от позицията на стандартните случаи, не на екстремалните. Просто ще успокоим обществото, че са взети мерки, държавата се е намесила. А какво ще се получи занапред, по-късно ще се обсъжда, дали надзорната комисия има капацитет да реализира тези мерки, се подминава, а следващият случай може пак да бъде обяснен само с „лошия одитор”. И отново нещо важно ще се пропусне да се обясни на засегнатите лица. Това е, че винаги има верига от отговорни лица и само когато има пропуски при повечето, а не в едно от „брънките” от тази верига, могат да се случват скандали като „КТБ”. А одиторите са само една от „брънките” на веригата. Но в нея участват вътрешни органи на одитираните предприятия, управляващи органи, вътрешен одит, одитен комитет, и външни държавни институции - браншови регулатори, регулатори на одитора, други специализирани държавни институции. И всички те имат своите функции и отговорности. Така, че недопускането на друг подобен случай предполага обществото да е по-взискателно и към отговорностите на всички участници във веригата, безспорно в тази връзка и към одиторите.

- Каква е позицията на професионалната организация за бъдещето на одиторската професия?

Одиторската професия има своите глобални предизвикателства, свързани с новите технологии, глобализирането на бизнеса, комплексността и усложняването на бизнес процесите; отлива на младите таланти от професията. Допълнително, в България тя има своите специфични, местни предизвикателства – неразвитата стопанска среда, значителния дисбаланс между изискванията към професията и одита, които са привнесени директно от развитите страни спрямо нивото на развитие на бизнеса и средата, вкл. отношението на държавата към одита и финансовата отчетност. И сега идва този проектозакон, довел до противоположни позиции на надзорната комисия и ИДЕС по някои ключови въпроси. Бъдещето зависи дали двете страни ще успеят да намерят разумен консенсус и работят заедно за доброто на професията ни.  

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ