Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

"Нашата" битка с интересите

142

Красен Станчев

Когато случайно попадам на новини, преса, радио и телевизионни предавания за данъци, субсидии, регулиране, правителствени и „европейски“ програми и проекти, винаги оставам с убеждението, че в тях има всичко друго, но не нормален възглед за предприемачеството и ролята му в обществото.

 

Много често прочетеното и чутото е обида за моята интелигентност. Продължителното внимание към такива изяви, струва ми се, изисква не малка доза мазохизъм. Странно е обаче, че наглед смислените и все пак далеч не редки опити да се говори по друг начин за икономика и бизнес не променят нещата и общото отношение.

Става дума за стандартно добри в представянето на предприемачеството, стопанската ситуация и бизнес средата в три месечни списания, няколко седмичника, поне четири портала в Интернет, една специализирана телевизия, шест нарочни предавания в относително популярни телевизии, около 1 000 книги на български - класически и съвременни обзори по история и теория на икономиката. Това е само за последните десетина години. Но от средата на XIX век в българската книжнина присъства задълбочено разбиране на предприемачеството. Но за това по-долу.

Обикновено, когато търсим причината за това вредно представяне на тези теми, ние се позоваваме на посланията на политически партии, народни представители, синдикати и журналисти. Но не обръщаме внимание на речта, с която те влияят върху средата (институциите, правилата на играта) за работа на предприемачеството.

Ще се опитам да обърна внимание на няколко речеви фигури и клишета.

„Ние“

Предприемачеството е откривателство в съчетаването на различни ресурси и създаването на нови. Политиките влияят на този процес по различни начини. Опасността от регулирането на средата, в която се извършва този процес идва не само от нарушаване на свободата на договаряне на начина , по който хората потребяват или спестяват, но преди всичко от това, че бива затруднявано предприемаческото откритие.

Речевата фигура, която може най много пречи на разбирането на предприемачеството е безотговорната употреба на „ние“, първо лице множествено число в притежателен смисъл и различни колективистки конотации на „българин“, „българско“, „наше“, „традиционно“ и пр.

„Ние“ е много често отправна точна в политическите послания.

Емпирично то е дадено на отделния човек чрез неговите близки, приятели и професионални и други общности, сред които се стихийно се формира някаква форма на доверие. Те се разбират „от една дума“, по подразбиране. При политиците положението е същото, но при тях „ние“ трябва да се определи от „те“ – такова е правилото на съревнованието между политическите партии в условията на представителна демокрация.

Макар „ние“ в политиката да има същата опитна даденост като при нормалните хора, тя изисква два типа размиване на смисъла на това местоимение.

Първото е чрез отграничаване и разграничаване. Моята „партия“, както следва от значението на думата е част от обществото. За да се бъде разпозната, тя трябва да се отблъсне от другите. В контекста на политическото съревнование „те“ са „врагове“ или поне неспособните, корумпираните, жадните и каквото още ви хрумне като определение, възникнало от злобата на деня.

Вторият тип объркване на смисъла на „ние“ изисква точно противоположния реторичен трик – партията като „част“ трябва да стане „ наша“ за много хора, в идеалния случай – обща за всички. Следователно: другите са частни, ние сме всеобщи.

От лекция на колегата Пенчо Д. Пенчев преди две години разбрах, че през 1867 г. Петко Р. Славейков бил написал следното: „Казва ли някой, че не мисли за себе си, че всичко върши за другите, за света, само за големите идеи и за други таквиз хубави работи – недей го верува, защото е против природата и не е естествено”.

Кое не би било противоестествено? Отъждествяването с „България“, „българина“, „българите“ изглежда напълно естествено. Някои неща в този смисъл са направо наши. Например „отборът ни по художествена гимнастика“, „нашите планински курорти“, „черноморското ни крайбрежие“, „българските полезни изкопаеми“.

още от Лица
14
Понеделник
Октомври