Откъде идват най-известните латински сентенции, оцелели и до днес

Откъде идват най-известните латински сентенции, оцелели и до днес

Откъде идват най-известните латински сентенции, оцелели и до днес

„Парите не миришат”, „Хляб и зрелища”, „Здрав дух в здраво тяло” – мъдрости от език, отдавна обявен за мъртъв, продължават да са живи в речта ни и днес. Всички ние използваме латински изрази, някои от които са на по двадесет века. Да видим какво означават и откъде идват 10 от най-известните от тях.

1. „Ab ovo”

Означава „От яйцето до ябълките” . Според Сатирите на Хораций този израз произлиза от римската традиция обедът да започва с яйце и да завършва с плод – най-често ябълка. Оттам и ab ovo означава от началото, като понякога се добавя значение на завършеност, цялост.

2. O tempora! O mores!

На 21 октомвро 63 г. пр. н.е. римският консул Цицерон произнася в Сената пламенна реча, която се оказва със съдбоносно значение за Древен Рим. Преди това той получава сведения за заговор за преврат и убийство на самия него, готвен от водача на плебса Луций Сергий Катилин. Цицерон огласява публично плановете и именно тогава произнася O tempora! O mores!, което означава „О, времена! О, нрави!” по адрес на заговорниците. Превратът бил осуетен, Луций прогонен и обявен за враг на държавата, а Цицерон бил провъзгласен за „Баща на отечесвото”.

3. Feci quod potui faciant meliora potentes

Тоест „Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече.”  Това е била формулировката, с която римските консули завършвали отчетите си при предаване на пълномощията на свой приемник.

4. Panem et circenses

Или „Хляб и зрелища”. Употребена е за първи път от древноримския поет-сатирик Ювенал  и буквално означава „хляб и циркови игри”. Така живелият през I в. от. н. е. Децим Юний Ювенал правдиво описал с едно изречение нравите в римското общество по онова време. Народът искал само храна и развлечения, а политиците с удоволствие развращавали плебса с кървавите гладиаторски игри и „купували” по този начин подкрепата му.

5. Pecunianonolet

Всички знаят, че парите не миришат, но на малцина е известно, кой първи е изрекъл тази знаменита фраза и какво общо има тук темата за миризмата. Впрочем този афоризъм е почти на 20 века. Според римския историк Гай Светоний Транквил, "Pecunia non olet" е отговор на римския император Веспасиан, управлявал през I в. н.е. на упрек на неговия син Тит, който го укорил, че е обложил с данък ползването на обществени тоалетни. Веспасиан поднесъл към носа на сина си парите, получени от този данък и го попитал миришат ли. Тит отвърнал отрицателно. „А са от урина”, констатирал Веспасиан и родил метафората, превърнала се в любимо оправдание на любителите на нечисти доходи.

6. Memento mori

Когато римски пълководец се връщал като победител в столицата от полесражение, бил посрещан от ликуваща тълпа. Триумфът би могъл да го главозамае, но римляните предвидливо включили в сценария на такива събития „държавен роб” с една-единствена реплика. Той стоял зад гърба на военачалника, държал златен венец над главата му и повтарял "Memento mori" - "Помни смъртта!". "Помни, че си смъртен, – заклевали завоевателя римляните – помни, че си човек, че и ти ще умреш някой ден. Славата е преходна, а животът не е вечен.”

7. Mens sana in corpore sano

Когато искаме да кажем, че само физически здравият човек е енергичен, ефективен и позитивен, често използваме израза „Здрав дух в здраво тяло”. Авторството отново се приписва на римския поет Децим Юний Ювенал и, както твърдят посветените, той съвсем не е имал предвид това, когато написал: Моли се умът да бъде здрав, в здраво тяло...Напротив, по-скоро е вярвал, че планината от мускули не гарантира здрав и бодър дух.

8. Homo sum, humani nihil a me alienum puto

Римският комедиограф Публий Теренций Афр дава живот на тази крилата фраза, изречена от устата на негов комедиен герой - старецът Хремет – упрекван от свой приятел, че постоянно се меси в чужди дела и прави интриги. На което Хремет отговаря: Homo sum, humani nihil a me alienum puto – „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо”. Повече от две хилядолетия доводът на Хремет продължава да е част от речта на човечеството и означава, че дори и най-интелигентният, най-смиреният, или пък най-гениалният носи в себе си слабостите на човешката природа.

9. Veni, vidi, vici

Или „Дойдох, видях победих” - това са думите, с които Гай Юлий Цезар уведомява в писмо приятеля си Гай Матий в Рим за бързата си победа в битката при Зела (2 август 47 г. пр. Хр.) срещу цар Фарнак II, сина на Митридат. Впрочем, фразата Veni, vidi, vici е изписана и на емблемата на тютюневата компания „Филип Морис“

10. In vino veritas

Смята се, че оригиналът принадлежи на Алкей (VII – VI в.пр.е.), изрекъл „Виното е по-мило от детето – то е истина.” Плиний Старший я перифразира в „Истината е във виното” в книгата си „Естествена история”. Имал е предвид, че виното развързва езика и всички тайни излизат наяве.

Всъщност, на латински пословицата е много по-дълга и означава нещо друго: „In vino veritas, in aqua sanitas” или, в свободен превод „Истината  може и  да е във виното, но здравето е във водата.”

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ