„Дийпфейк“ – новата опасност за бранда 

„Дийпфейк“ – новата опасност за бранда 

„Дийпфейк“ – новата опасност за бранда 

Вероятно вече сте чули за „дийпфейк“ (deepfake) технологията, която се превръща в заплаха за много сфери на публичния живот, включително и за бизнеса. Най-просто казано, тя представлява компютърна обработка на много реалистична снимка или видео, в което лицето на даден човек може да бъде използвано, за да се покаже на място, на което никога не е бил, или да съобщи нещо, което в действителност никога не е казвал.

Този метод първоначално е използван единствено в порнографията, за да бъдат поставени лицата на известни личности върху голи тела, но се развива много бързо, с което и „дийпфейк“ съдържанието става все по-трудно за разпознаване с просто око. А това, от своя страна, го превръща в още по-голям проблем за брандовете и техните представители.

Как може да повлияе на бизнеса?

Представете си един бизнес да започне да използва „дийпфейк“, за да саботира конкурентите си, слагайки думи в устата на хора от висшия мениджмънт, например. Coca-Cola вероятно не би постъпила така с Pepsi, но един малък стартъп, който отчаяно опитва да изплува, обикновено няма нищо за губене.

Неетичният предприемач може да е достатъчно луд, за да извърши подобни действия, а най-лошото е, че дори може да няма никакви последствия за това.

Всички сме виждали начина, по който потребителите и пазарите реагират на противоречивите съобщения. Когато шефовете кажат нещо грешно, обикновено марките, зад които те стоят, поемат удара. Малки неща, като неправилно обмислена забележка или туит, могат да повлияят на финансовата стабилност на една мултинационална корпорация.

Основателят на марката за йога облекло Lululemon веднъж споменал, че проблемите с един от продуктите на компанията възникват в резултат на „някои женски тела“. Анализаторите на „Уолстрийт“ веднага понижиха акциите ѝ, а действието разгневи потребителите в Twitter.

Майк Джефрис, главен изпълнителен директор на Abercrombie & Fitch, направи подобен гаф, когато беше цитиран, че брандът му единствено е искал да се продава на готини и добре изглежащи хора. Последва оставката му, а след нея акциите скочиха с 8 процента.

Медийното съдържание има голямо влияние върху компаниите. Представете си обаче някой ден тези примери да не са истински, а думите и образите на хората да са генерирани чрез програма.

„Дийпфейк“ престъпление ли е?

Генерирането на „дийпфейк“ съдържание все още не е криминализирано никъде по света. Адвокатите и технологични експерти Райън Блек и Пабло Ценг са създали бюлетин, в който са описали механизмите, които могат да се използват в борбата срещу причинителите на щети чрез тази технология. На тях е възможно да се повдигне обвинение за нарушаване на авторски права, клевета, нарушаване на човешките права, умишлено причиняване на психическо страдание и тормоз. Според Райън и Пабло обаче, в някои случаи е трудно да се открие извършителят, предвид анонимността, която много интернет сайтове предлагат.

Ще се справим ли с проблема?

Обикновено най-доброто решение за подобни технологични проблеми е създаването на още технологии. Инструментите, способни да засичат детайлите и да отличават „дийпфейк“ от истинското съдържание, също тепърва ще се развиват и ще стават все по-използвани.

По материал на DMNews.com

Редактор: Габриела Беличовска

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ