Как работят „розовите очила“ на мозъка

Склонни сме да възприемаме информацията, която стига до нас, избирателно. Когато чуем нещо хубаво за себе си, е по-вероятно да го запомним, отколкото когато чуем нещо лошо. Учените вече са наясно какво в мозъка играе ролята на пословичните „розови очила“.

Поправяме представата за себе си, когато ни кажат, че сме по-умни или по-красиви, отколкото сме си мислили. Когато ни кажат, че сме по-глупави и по-грозни, почти не я променяме. Така действат 80-90% от хората.

Изграждаме възгледите си въз основа на добрите новини и развиваме сравнително оптимистичен поглед към живота. Така възможността да ни се случат неприятни неща - болести, кражби и др. - по-малко ни тревожи.

Екип от Лондонския Юнивърсити Колидж установява, че когато временно се прекъсне функцията на определен център в мозъка, човек престава да игнорира лошите новини, пише Guardian.

Те събират 30 доброволци, всеки от които е десничар, и ги разделят в три групи. Използват транскраниална магнитна стимулация, за да блокират действието на левия долен фронтален гирус (ДФГ) при едните и десния при другите. При третата група не оказват въздействие.

На компютърен екран пред всеки от участниците се изписват събития, които никой не иска да му се случат - от това да се разболее от рак до това да изпусне полет - и той трябва да опита сам да определи каква е вероятността да ги преживее.

След това компютърът показва средният статистически риск за съответната възрастова и социална група. Известно време след като е получил тази информация, всеки от доброволците трябва отново да прецени риска за себе си.

Групата, при която няма намеса, и групата, при която е стимулиран десния ДФГ, показват обичайното изкривяване в полза на добрите новини: ако човек научи, че средностатистическият риск да развие рак или Алцхаймер е по-нисък, отколкото е смятал, коригира представите си. В обратния случай пази старите.

Прочетете пълният текст на страницата на Obekti.bg.