Тъмната страна на самоконтрола

Способността да бъдат овладявани мигновени импулси, които противоречат на дългосрочни цели, е отличителен белег на успешните хора. Изследванията показват, че хората, които имат силен самоконтрол, са по-добре в здравословен, финансов, професионален и социален план. Освен това, те по-рядко имат проблеми с тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол или наркотици, отлагането и неетичното поведение. Те обикновено не са прахосници и могат да контролират хранителните си навици. Преодоляването на изкушението като че ли винаги е носи някакви ползи – хората с висок самоконтрол са по-доволни от живота си и го смятат за по-смислен.

Възможно ли е обаче въздържането да крие и негативи? Малка, но постоянно разрастваща се група от проучвания започва да хвърля светлина върху тъмната страна на самоконтрола и всички последици, които има тя за нашия живот. Ето няколко от тях:

Самоконтролът може да ограничи емоциите, които изпитвате

Една от причините хората с висок самоконтрол да се справят по-добре с пренебрегването на изкушенията е, че те просто не изпитват същата съблазън от тях като останалите. Това обаче може да означава и емоционалните им реакции към тях са по-слаби. Иначе казано, високият самоконтрол може да пречи на хората да се радват на позитивни събития в своя живот, като например получаване повишение в работата или научаването на новината, че ваш приятел ще става баща.

Самоконтролът може да доведе до дългосрочно съжаление за пропуснати възможности

Когато хората разсъждават върху отминалите години, те много често съжаляват за случаи, в които са упражнили твърде голям самоконтрол, като например даването на предимство на работата над забавлението и пренебрегването на редица житейски удоволствия. Това чувство на съжаление обаче се проявява на по-късен етап от живота. Вземете за пример един главен изпълнителен директор на успешна компания, който е направил много жертви в живота си, за да си проправи път към върха. Един ден той може да се събуди с чувството, че е похабил най-хубавите си години в преследването на цел, която днес не му носи удовлетворението, което е очаквал.

Самоконтролът може да доведе до увеличение на натоварването в работата

Ние обикновено считаме хората, които демонстрират самоконтрол, за по-отговорни и надеждни, което от своя страна ги превръща в перфектните „кандидати“ за нашите нужди. Именно те са първите хора, към които се обръщаме, когато имаме нужда от някаква помощ. По този начин служител, който е много добър в упражняването на самоконтрол, може да бъде натоварен от колегите си с изобилие от задачи и ангажименти, тъй като те са сигурни, че той няма да им откаже и че ще ги изпълни съвестно, дори и това да му струва скъпо.

Не е за всеки...

При някои хора упражняването на самоконтрол създава чувство за отчуждаване – сякаш те са принуждава да подтиснат истинската си същност. Това важи в пълна сила за хората, които разчитат повече на своята интуиция и чувства, отколкото на логиката и разума, когато взимат решения. За тези хора самоконтролът е нещо чуждо и неестествено. Например, служител, който разчита повече на своите чувства,  най-вероятно няма да бъде особено горд със себе си ако успее да се справи с някаква задача, упражнявайки самоконтрол. Дори и това да му донесе повишение, този човек постоянно ще се пита дали си е заслужавало да пренебрегне своите инстинкти и да жертва времето, което прекарва с приятели и роднини, за да се издигне професионално.

...и води до предразсъдъци и пристрастия

Законодателните органи често гледат на сложни социални проблеми (пушене, употреба на алкохол и наркотици, престъпност) като на въпрос на самоконтрол. Истината е, че поставянето на прекомерен акцент върху липсата на самоконтрол прикрива социалните, икономическите и политическите източници на тези проблеми. Например, епидемията с наднорменото тегло в САЩ се разглежда само и единствено през призмата на самоконтрола. Ние обаче знаем, че този проблем се корени в различни фактори, включително по-ниските цени на обработените храни, безалкохолните напитки, по-големите порции и все по-застоялия начин на живот, който водим. Този едностранен подход към проблема, е наричан от някои хора „пуритански предразсъдък“, тъй като той аналогичен на идеологията, която поставя вината изяло върху индивида и пренебрегва въздействието на широките обществени фактори. По този начин сериозни социални проблеми се представят под формата на въпроси на самоконтрол.

В крайна сметка, никой не може да отрече, че  самоконтролът е ефективен уред за постигане на целите, които си поставяме. Това обаче не означава, че трябва да гледаме на него като на единственият фактор, който определя нашето щастие и успех. Освен да упражняваме самоконтрол, ние трябва да се научим и да приемаме нашите слаби страни и ограничения. Психолозите наричат това „самосъчувствие“. Самосъчувствието не води до мързел и апатия. Истината е, че то помага на хората да опознаят себе си по-добре и да се научат да си поставят по-реалистични цели. Следователно, вместо винаги да бъдем строги със себе си и постоянно да опитваме да надскачаме границите си, понякога е добре да бъдем по-съпричастни със себе си и да гледаме на нещата по по-трезв начин.

 ................

Майкъл Д. Кокорис и Олга Ставрова за HarvardBusinessReview

Редактор: Георги Георгиев