Основните причини за уволнение

Причините за това един човек да бъде уволнен никога не са прости. Често хората са освобождавани, защото са счупили офис техника или не са се справили с важна задача, но всъщност това не е същинската причина за решението на мениджмънта да се освободи от тях, а само поводът.

Всеки професионален казус е индивидуален. Има обаче и някои често срещани причини за уволненията в различните браншове и нива на йерархията в компаниите.

Ето 10-те най-широко разпространени сред тях:

1. Постоянно в болнични. Непрекъснато и внезапно си взема отпуск по болест и се налага друг да върши работата му. Това създава липса и недоволство в екипа и едновременно дава повод на този, който замества, да изпъкне.

2. Назначеният разчита на богатото си CV. Всеки с добра автобиография се радва, че може да разчита на нея, преди да получи работата си. Мнозина обаче продължават да се уповават на качествата си на хартия твърде дълго след това.

3. Лъжа по време на интервюто за позицията. Да бъдем честни, често се случва хората да си приписват невъзможни умения и знания при опита си да покрият изключителните изисквания на все по-претенциозните работодатели. Има и случаи обаче, в които се прекалява с преувеличенията, отделът за Човешки ресурси не разбира това и после служителят не може да бъде обучен начално.

4. Външният вид. Да, той е важен за работното място. Не, не е абсолютно качество, недостатъците в него могат да бъдат заместени с добро изпълнение на работата, но има и хора, които изпадат в тежки емоционални, психологически кризи и внезапно изпускат вида си от контрол. Което на работното място може да продължи известно време, но не и вечно.

5. Анонимността. Мнозина в началото се притесняват, на срещите не обелват и дума. Ако това обаче продължи твърде дълго и те се държат сякаш ги няма, дават повод на ръководството да се замисли има ли смисъл изобщо да ги има?

6. Липсата на компромиси. Твърде силното его на работното място пречи неимоверно в работата с колегите.

7. Неблагодарността. Мнозина живеят с мисълта, че трябва да получат много повече за труда си и присъствието си в работното място и се смятат за недооценени, каквото и да им се даде. Това настроение прави силно лошо впечатление на шефовете, които рано или късно го долавят.

8. Неподчинението. Не става дума за казарма, но част от служителите често умишлено не изпълняват това, което им се казва.

9. Афинитетът към клюки и интриги.

10. Приписването на заслуги от чуждите идеи и работа. Тази практика също в един момент се разбира и при известна част от шефовете може да предизвика силно раздразнение.

По материали на Harvard Business Review