Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Димитринка Гринко

Димитринка Гринко е регионален мениджър на “АПС България“ ЕООД от ноември 2017 г. Компанията е част от чешкия „АПС Холдинг“, фокусиран в изкупуването и обслужването на просрочени вземания в Европа и Азия. Има бакалавърска степен по маркетинг от УНСС и е магистър по фирмен мениджмънт и контролинг от Стопанската академия „Д. А. Ценов“. Работи в областта на управлението на просрочени вземания и риск от 2002 г., когато започва работа като агент в колцентър на една от първите небанкови финансови институции. Впоследствие ръководи българския клон на „Сайкъл кредит“, част от гръцката „ИКАП Груп“, и „Алфа Кол България“, където е изпълнителен директор и член на съвета на директорите. 

„Чувството за удовлетвореност в бизнеса идва от добрия резултат, постигнатите цели, признанието, а най-интересната част от него винаги е била и ще бъде работата с хора“, казва Димитринка Гринко. „Щастлива съм, когато хората се развиват и израстват. В ръководените от мен компании има доста хора, започнали кариерата си от най-ниското стъпало и заемащи средни и дори по-високи ръководни позиции към днешна дата. Радвам се, когато ги виждам, радвам се, когато ми се обаждат за съвет или просто да чуят мнението ми по даден казус. Това означава, че всичко, което правя, има смисъл.“

Въпроси&отговори

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Коя е жената, която ви е повлияла най-силно?

– На пръв поглед лесен въпрос, но когато тръгнеш да отговаряш, има много аспекти. Ще избера да посоча една дама, емблема в българския бизнес, която наистина буди у мен уважение. Виолина Маринова. За мен тя олицетворява устойчивостта в развитието и постигането на желаното. Спомням си момента, в който се запознах с нея лично. Вълнувах се повече, отколкото ако бях се запознала с Джордж Клуни. Винаги с интерес чета нейни интервюта, опитвам се да приемам посланията, закодирани в тях, и да ги прилагам и в моята практика.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте поставили на първо място – образованието или практиката?

– Преди години щях да отговоря – практиката. Какво значение има какво си учил, щом впоследствие си се научил да правиш това, за което ти плащат. За съжаление, през последните години започваме да виждаме последствията от липсата на добро образование, което води до редица предизвикателства в нашата бизнес действителност. Образованието, годините, прекарани в университета, връзките, изградени там, са нещо, което ни помага цях живот, дава ни визия. Така че към днешна дата отговорът ми определено е образованието.

ТИМ КУРТ: Работите ли на добра воля по различни инициативи като начин да се „отплащате“ на обществото?

– Да, това е част от живота ми, която много обичам. Всяка година участвам в най-големия коледен благотворителен базар, организиран от Международния женски клуб (IWC). Едно събитие, което ме зарежда с много хубави емоции. Ще се радвам да видя още повече хора в първата неделя на декември както всяка година, за да разберете за какво говоря. Не го правя с цел да се „отплащам“, а за да споделя това, което мога и имам, с онези, които имат нужда от това. Вярвам, че всеки трябва да прави ежедневни малки и големи жестове на добро! Те в повечето случаи не са свързани с даряване на пари и вещи.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, ако за час загубите всичко постигнато?

– 5 минути ще плача, 5 минути ще се смея, за 10 минути ще помисля и анализирам къде съм сгрешила. След това ще имам всичките оставащи минути, за да го постигна отново. Животът има пикове и спадове и когато приемем това, ще ни е много по-лесно да го живеем с удоволствие.

ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия баща?

– Моят баща беше човек, заемащ висока ръководна позиция в работата си. Около него винаги имаше много хора, ангажименти и т.н. Това в детските ми очи изглеждаше впечатляващо. Бях на 15 години, когато той почина внезапно. В деня, когато го изпращахме, дойдоха над 300 човека и повечето казаха: „Той беше прекрасен човек!“. Години по-късно, отивайки на една бизнес среща с напълно непознат за мен човек, научих най-ценния урок от баща си. Когато на въпросната среща подадох визитката си и мъжът видя фамилното ми име, ме попита дали имам нещо общо с Иван Гринко. Когато казах, че съм му дъщеря, той стана и ме прегърна. Разказа ми, че когато бил на 20 години,  започнал работа при баща ми и той го научил на много неща, които му помагали и до ден днешен да работи и да успява в собствения си бизнес. Урокът, който тогава научих, е, че най-важно е как се отнасяш и какво даваш на хората, за да останеш в мислите и сърцата им.

 

още от "Жената е"