Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Жулиета Серафимова

започва професионалното си развитие в туризма преди 30 години като екскурзовод. Завършила е Института по международен туризъм в Бургас, притежава магистърска степен по туризъм от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира General Management in the British industry във Великобритания, има защитен сертификат за Strategic Hospitality Management, успешно завършва и програмата за генерални мениджъри на хотели в Cornell University, САЩ. Към богатата си професионална биография добавя и опита от специалната програма по корпоративен мениджмънт за генерални мениджъри на хотели в Ecole Hoteliere Lausanne, Швейцария, както и обучението по стратегическо бизнес управление в INSEAD, Франция. Преди постъпването си на работа в Grand Hotel Sofia е била част от търговските отдели на Bulgaria Air Tour (БГА „Балкан“) и Balkan Holidays International, заемала е позицията мениджър маркетинг и продажби в други два хотела в София. Понастоящем Жулиета Серафимова е председател на BAHE (Bulgarian Association of Hospitality Executives), член е на международното жури, представител от България на International Hospitality Awards в Украйна, член е и на академичния съвет и гост-лектор, програма „Туризъм“, в НБУ.

Жулиета Серафимова е генерален директор на Sofia Hotels Management от 2006 г. Присъединява се към екипа на Grand Hotel Sofia през 2003 г., заемайки първоначално позицията директор маркетинг и продажби. „За толкова години на висока позиция се преминава през всичко, но винаги съм знаела, че човек трябва да избира битките си и да участва само в тези, които са насочени към успеха на фирмата, но за това трябва да е добре подготвен. Има ли резултат, усилията не са от значение. Важното е, че винаги съм била част от промяната, не от последствията. Признавам, имала съм моменти на слабост, но тогава съм получавала подкрепата и на собствениците, и на колегите“, споделя Жулиета Серафимова.

Sofia Hotels Management управлява трите бизнес хотела на НИКМИ АД в София – 5-звездния Grand Hotel Sofia, 4-звездния Suite Hotel Sofia и новия 5-звезден Grand Hotel Millennium Sofia с предстоящо откриване в началото на 2020 г.

„Сама по себе си работата на хотелиер е неописуемо интересна, бих казала провокираща – казва Жулиета Серафимова. – Тя изисква познания в много направления: фасилити мениджмънт, ивент мениджмънт, спа мениджмънт, сомелиерство и кулинария, икономика и финанси, право и бизнес администрация, история и културознание, управление на хора и управление на процеси, изисква се и висока технологична култура. Няма нещо, към което бих останала безучастна, имам активно отношение към стратегическата, към търговската и маркетингова дейност, към управлението на разходите и финансовите резултати, към комуникацията с хора и тяхното обучение и развитие, към оперативната работа не на последно място. Креативен човек съм, затова може би твърде много административна работа би ми натежала, но намирам смисъл и мотивация във всичко, което правя. Затова резултатите ни са видими“, допълва тя.

Бизнес визия и предизвикателства пред новото поколение жени мениджъри

„Работя за голяма фирма с много опит и традиции. Това ми дава увереността, че и през следващите години ще продължим да сме сред лидерите в най-високия сегмент хотелиерство, в добро професионално здраве, с отличен екип, с наложени уникални концепции, вече преборили всичките си страхове. Аз съм заобиколена от много млади хора, в хотелите ни работят колеги от три поколения. Всеки ден ми се налага да се доверявам на голяма част от тях. Уважавам опита на едните, който идва с годините, енергията и ентусиазма на другите, те са присъщи на младостта. Късметлийка съм, защото през всички тези години срещнах невероятно свестни и умни хора, тяхното бъдеще ме кара да вървя напред. Новото поколение жени в бизнеса, което вече навлиза на мениджърски позиции, ще срещне различни от нашите предизвикателства, защото бизнес средата е все по-непредсказуема, конкуренцията се увеличава, ще са изправени пред избора да балансират между управление на технологии и на хора. Трудно се намират мениджъри, които са еднакво добри и в двете. От новите жени мениджъри ще се очаква да демонстрират елегантен и изтънчен стил на управление, същевременно да проявяват решителност, защото от техните решения и грешки ще зависят много хора и процеси. Да не подценяваме и ежедневната битка за доказване, включително в един мъжки свят, която ще продължава“, споделя Жулиета Серафимова.

Мениджърски подход, философия и цели

„Мениджърските ми цели и нагласи никога не са били лимитирани във времето, превърнала съм ги в дълготраен актив, защото са лично проверени, а това са: правилна концепция и стратегия, добра организация на процесите, умения за делегиране и екипна работа, бързина на промените и гъвкавост, иновативност, но и спазване на добрите съществуващи практики и задължително – припознаване принципите на бизнес етиката от всички. В момента за мен най-важно е изграждането на максимално добра работеща структура, одит и прецизиране на бюджетите, изпълняване стратегията ни за релокация на основен мениджърски екип от съществуващите в новия ни хотел, изпълняване програмата по наследяване на моята и други мениджърски позиции (succession planning) и, разбира се, целенасочена политика, насочена към сформиране на голям екип от нови колеги с професионални умения, отговарящи на високия стандарт, който сме заложили, и с ценности, съответстващи на нашата култура. Работим прецизно, в наложено темпо, за да постигнем като резултат група от три добре работещи хотела заедно и поотделно, всеки правилно позициониран, със своята специфика и приоритети.“

Въпроси&отговори

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Кои са трите качества, без които един мениджър не може?

– Търпение в този бърз свят, за да взима правилни решения или за да изчака подходящ момент за действие; интуиция, за да разпознава тези моменти; решителност, за да взема бързи решения и води само в една посока – напред.

– Какъв съвет бихте дали на следващото поколение лидери?

– Да отделят повече време и внимание на работещите хора, които реално създават стойност, а не на деструктивните; да не престават да се борят за една по-устойчива и етична бизнес среда – заобикалянето на правилата може да е привлекателно, но е краткотрайно; никога да не спират да се учат, да го правят всеки ден, от всеки човек, от всяка ситуация, като ползват целия ресурс, който съществува в днешно време; да бъдат селективни, защото многото информация и възможности водят до изкушения, припряност и грешни решения; да разберат в какво са добри и станат най-добрите в това, за останалото да се обградят с подходящите хора; да запазят човешкото си отношение, защото няма цел, за която си струва да се жертват стойностни неща и хора, но за това се иска голям характер и малко его; да се научат как да съхранят себе си след битките, които ще им се наложи да водят. Няма да им е по-лесно, светът ни предлага много възможности, но това не го прави по-дружелюбен.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте поставили на първо място – образованието или практиката?

– Само двете, в синхрон, водят до завършеност. По отношение на времето образованието има предимство, защото с него се започва, но то не приключва с университета, а трябва да продължи цял един живот, докато човек е активен. Много неща, разбира се, се научават от практиката, затова най-ценното е, когато знанието се изпита на практика, това доказва неговата приложимост. Обикновено в приемствеността между двете се явява пропукване. Това е една от причините хора като мен да бъдат канени пред студенти като гост-лектори от бизнеса.

– Какво бихте променили в българската бизнес среда, за да бъде по-привлекателна за предприемачи и инвеститори?

– Диалогът администрация – бизнес в различните му измерения определено трябва да бъде продължен, но на друго ниво, на което се говори за конкуренция и пазарна икономика, за създаване на благоприятна икономическа среда, за насърчаване на инвестициите. Като част от реалния бизнес се вглеждам и в ролята на образователната система – да предлага от ранни години възможност учениците да придобият финансова и икономическа култура, за да бъдат подготвени за живота и станат добри мениджъри или предприемачи, които създават стойност за обществото.

– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?

– Синът ми сам взе решение да остане в България, както и негови близки приятели. Той е от тези, които прекратиха образованието си в чужбина, и аз го подкрепих, защото ми даде основателни аргументи за това. Вярвам, че за младите хора е възможно да успеят в България, но трябва да бъдат подкрепени чрез предоставяне на равни и реални възможности, защото началото не е лесно. Има търсене на талантливи хора, има и търсещи, но често двата свята не могат да се срещнат. Случва се младите да се натъкнат и на остарели или пък твърде агресивни бизнес модели, които не желаят да приемат. Те искат да научават нови неща, да следват самоизградили се и доказали се бизнес лидери, толерантността към посредствеността не им е присъща, и с право.

ТИМ КУРТ: Работите ли на добра воля по различни инициативи като начин да се „отплащате“ на обществото?

– Социалната отговорност има различни измерения отвъд благотворителната дейност и зелените инициативи. Приноса си като главен мениджър намирам в създаването на здравословна и етична работна среда, личният ми ангажимент е придържането към коректен и прозрачен съвременен бизнес модел, който създава стойност и работни места. С радост като гост-лектор водя и семинари със студенти, за да им предам не само познания и опит, но и да им дам достатъчно добри причини да изберат България и станат успешни тук. Истинското удовлетворение идва от това – да дадем своя принос и оставим следа след себе си.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Ако ви кажат, че сте стигнали дотук само заради големия си късмет, какво ще отговорите?

– Едва ли съм жертва на благоприятно стечение на обстоятелствата, но както знаем, изисква се интуиция и много работа, за да стигнем и останем на гребена на вълната. Късметът и качествата в този живот никой на никого не може да отнеме.

ДАРИН МАДЖАРОВ: Кои са трите ваши постижения, с които най-много се гордеете?

– Успях да съхраня ценностната си система, себе си и отношението си към работата и хората.

Не загубих любопитството си към професията и живота и продължавам да се уча всеки ден.

Станах уважаван човек, създадох добро семейство и водя смислен живот. Това ми дава усещането за щастие и успех.

още от "Жената е"