Колко пари са необходими, за да преживяваме

559,95 лв. на човек или 2 240 лв. месечно за 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими, за да се храни едно лице и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да се ползват медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти. Това показват данни на КНСБ за издръжката на живот през второто тримесечие на 2014 г. През първото тримесечие издръжката на живот отчита намаление с 0,6% спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база намалението е с 0,7%.

Низходящата тенденция започна през второто полугодие на миналата година и вече 11 месец се поддържа дефлация измерена на годишна база. За устойчивото задържане на дефлацията съществено влияние оказват следните фактори:

• поетапното намаление на някои административно регулирани цени от началото на 2013 г. продължило и през 2014 г. Отчетеният кумулативен спад за изминалата година и половина при електроенергията е с (-13,6%), газообразни горива (-10,8%), топлоенергия (-7,5%);
• намалението на цените на суровините на основните зърнени култури на международните пазари (пшеница, царевица). Тези продукти имат съществено влияние за по-ниските цени на брашното и на фуражите, и съответно по веригата за по-ниските цени на хлебните и зърнени изделия, някои видове месо и месни продукти, яйца;
• продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. От месец октомври на миналата година инфлацията в еврозоната има стихващи темпове на нарастване, като от 1,3% през септември 2013 г. достига до 0,5% през юни 2014 г. (на годишна база);
• през цялата 2013 г. потреблението на домакинствата беше свито и достигна спад от 2,3%. След трайното и продължително „затягане на колоните”, от началото на 2014 г. крайното потребление на домакинствата бележи ръст от 3,9% на годишна база, който по скоро има догонваща функция след едногодишен период на спад.

Важно е да се отчете, че от началото на годината се наблюдават някои положителни сигнали за съживяване на икономиката, макар да са плахи и недостатъчно убедителни. За първите три месеца на настоящата годината икономиката на страната бележи ръст от 1.2% на годишна база. Броят на заетите (население над 15г.) през същия период се увеличава с 39 100 лица, като от тях повече от 2/3 са самостоятелно заети лица (27 100 лица). Безработните лица за едногодишен период намаляват с 23 400 души, като коефициентът на безработица (през първото тримесечие на 2014 г.) достига до 13%, докато през същия период на 2013 г. е 13.8%. Обаче, все още, продължават да нарастват т.нар. продължително безработни, т.е. лицата, които си търсят работа повече от 1 година. Броят им на годишна база се увеличава с нови 4000 души и достига до около 255 хиляди души, а това представляват 58,8% от всички безработни лица. В същия период, средната работната заплата, като основен източник на доход, отбелязва ръст едва с 2,3%,а в някои от икономическите дейности бележи спад с повече от 10%. Средната пенсия отчита по-висок ръст на годишна база (9,6%), но като се има в предвид нейният нисък размер, този ръст не е достатъчен за да стимулира вътрешното търсене.

При тази ситуация, от 1 юли т.г. влиза в сила решение за увеличение на цените на електро- и топлоенергията. Това, което буди тревога, са очакванията, че ще продължи поетапно увеличение на тока до края на годината, а освен това се очаква и повишение на цената на питейната вода и горивата. Това са основните фактори, които ще повлияят за поскъпването на живота, защото ценовата динамика през следващите месеци ще бъде диктувана основно от преките и вторичните ефекти на поскъпването на цените на тези стоки. Всичко това поражда притеснението, че административното увеличение на цените на жизнено важни стоки за бита на домакинствата ще доведе отново до задържане и свиване на потреблението. Освен това, наводненията в България засегнаха зърнената реколта, както и насажденията със зеленчуци и овошки. Земеделските производители предупредиха, че има вероятност за поскъпване на селско стопанските продукти. Всичко това буди тревога и напрежение за поскъпване на живота, което ако не бъде съпроводено с нарастване на доходите, достатъчно за да окаже чувствителен ефект върху вътрешното търсене на домакинствата, се очаква да доведе отново до обрат и ново забавяне на икономическия растеж.

Друг важен показател, който дава основание за притеснение е влошаването на бизнес климата през м. юни, след силния възход от началото на годината. Причината е правителствената криза, която поражда несигурна икономическа среда, застой в реформите, забавяне на административните процедури. Това, естествено, ще доведе до забавяне на развитието на бизнеса, а оттам и на икономиката като цяло.

Границата на бедност през второто тримесечие на 2014 г. (базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване) е 211,32 лв. и отчита тримесечно намаление с 1,1%, а на годишна база – с 1,2%.

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и общия доход на лице от домакинството (НСИ), са използвани данни за разпределението на домакинствата по подоходни групи за първото тримесечие на 2014 г. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

• под прага на бедност остават 23,2% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 211 лв.). В абсолютно изражение това са над 1,67 млн. лица, като в сравнение със същия период на 2013 г. броят на лицата под прага на бедност се увеличава с около 58 хил. лица;
• с общ доход на 1 лице от домакинство до 340 лв. са 58% от домакинствата в страната (около 4,184 млн. лица). Наблюдава се увеличение с 12,2% или с около 454 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г.;
• с общ доход на 1 лице от домакинство от 341 до 559,95 лв. са 21,3%, а това представлява над 1,536 млн. лица., при дял от 34% през същия период на м.г.;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (т.е. над 559,95 лв.) са 20,7%, увеличение със 7 процентни пункта на годишна база.

От изложените данни може да се обобщи, че се запазва тенденцията около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Делът на крайно бедните домакинства отчита нарастване, както на тримесечна, така и на годишна база. Разбира се, преодоляване на състоянието на бедност е изключително сложен процес на фона на високата безработица, унизително ниските доходи, не справедливото данъчното облагане, недостатъчните социални трансфери, посочват от КНСБ.