Особеностите на "зелените лидери"

Зеленото не винаги е цветът на неопитността, а червеното не винаги е цветът на агресията. Известният треньор по лидерство Томас Ериксън, автор на книгата "Всички шефове са гадняри, а подчинените - безделници", разпределя ръководителите и служителите по цветови категории. Например червените са фокусирани върху решаването на сложни проблеми, жълтите са гъвкави комуникатори, а сините уважават правилата и инструкциите. В една от главите подробно са описани "зелените" лидери и как да се взаимодейства с тях.

Зелените шефове имат определен модел на поведение. Зеленото поведение има общо по-скоро с други неща, отколкото с лидерските качества. [...] Представителите на "зелените" предпочитат да бъдат един от многото членове на екипа, вместо да изпъкват и да привличат вниманието към себе си. Възможно е да изпитват затруднения при вземането на решения и невинаги приветстват промените. Освен това зелените шефове, както и останалите зелени, не обичат конфликтите.

Но в същото време те са емоционално по-топли от червените шефове, а много хора търсят това качество в лидера. Зелените изглеждат по-човечни, грижовни и склонни да правят нещо за другите. Те помнят рождените дни на служителите, рождените дни на техните съпрузи. Веднъж имах шеф, който знаеше кога е рожденият ден на котката ми!

Много хора са впечатлени от този вид внимание към живота им и това е разбираемо.

Зелените се стремят към стабилност. Ако и вие сте зелени, ще имате сходно отношение към работата. В общи линии ще искате едни и същи неща. Тъй като зеленото поведение е най-стабилно, много хора биха искали шеф, който няма да обръща организацията с главата надолу на всеки шест месеца. Така че тук интересите на шефа и на подчинените са в унисон.

В някои видове организации и отрасли има добра почва за зелените лидери, а на други места те могат да имат проблеми още през първата седмица на работа.

Понякога хората ме питат защо "зелените" изобщо стават шефове с тези си качества. Да ръководиш означава да можеш да разрешаваш конфликти. И да правиш промени.

Отговорът е, че дори Зелените имат известна потребност от власт. Вътрешната индивидуалистична движеща сила съществува дори при зеленото поведение и такъв човек също иска да участва във вземането на решения.

През годините съм питал много "зелени шефове" защо са приели длъжностите си. Отговорите варираха, но обикновено ми казваха, че им е трудно да откажат, че им е било обещано, че по същество нищо няма да се промени - те все още ще бъдат членове на екипа, а в някои случаи са били привлечени от парите. Зелените са също толкова слаби пред изкушенията, колкото и всички останали.

Понякога си мисля, че зеленият шеф просто не е имал време да се крие, когато са му предложили да поеме ръководството отдела.

[...]

Ето моите предложения за това как можете да си сътрудничите с тях.

Гледайте човека, не длъжността

Подобно на жълтите шефове, зелените шефове са ориентирани към взаимоотношенията. Разликата е, че ако връзката ви не се получи, жълтият шеф просто ще отиде при някой друг, а зеленият ще се почувства зле, ако усети разрив между вас. Естествено, вие не сте отговорни за психологическото благополучие на шефа си, но вие самите ще се чувствате добре, ако шефът ви остане в състояние на баланс, нали?

Това означава, че трябва да се съсредоточите върху шефа си и като човек, и като шеф. Ако имате различно мнение за нещо, не му казвайте: "Ти си шефът, ти решаваш!" Зелените не искат да работят по този начин. Те искат да се гледа на тях като на член на екипа. Самите те никога не се стремят да бъдат над всички останали и няма да използват по-високата си позиция, ако имате различно мнение по даден въпрос. Ще искат да разрешат въпроса и в същото време няма да загубят отношенията си с вас. И винаги ще се интересуват от това как ще възприемете неговото решение. Те искат и вие да се съгласите с тях.

Отнасяйте се към зеления ръководител като към приятел. Попитайте го как се чувства, какво е настроението му, дали можете да му помогнете. Ако смятате, че той или тя има проблем вкъщи, трябва да го или я изслушате. Това ще помогне за изграждането на добри взаимоотношения и ще укрепи основите на сътрудничеството между вас.

Дръжте се спокойно

Когато разговаряте със зелен ръководител, трябва да се държите спокойно. Ако имате предложение как да промените или подобрите нещо, не се разпалвайте. Представяйте аргументите един по един и ги обяснявайте така, сякаш става въпрос за планиране на почивка. 

Наблюдавайте езика на тялото. Зелените често предпочитат да крият чувствата си, но тялото не може да бъде заблудено. Дори думите да звучат дружелюбно и мило, ще видите кръстосани на гърдите ръце, намръщено чело и други сигнали за недоволство.

Зеленият шеф се вслушва в чувствата. Той се вслушва във вътрешните си сигнали и се опитва да разчете настроението ви. Това може да отнеме известно време. Служебните въпроси може да останат на заден план, това е естествен процес за зеления тип поведение. Най-добре е да се нагодите към шефа си и да оставите общуването да тече неусетно толкова дълго, колкото е необходимо.

"Какво мислите?"

Може да звучи странно, но няма гаранция, че вашият ръководител ще ви представи своята гледна точка. Зелените ръководители могат да бъдат много предпазливи. Няма да узнаете веднага тяхното мнение. Има дълъг списък от причини за тази сдържаност и най-доброто, което можете да направите, е да задавате въпроси. По-добре е да изберете отворени въпроси, на които не може да се отговори с "да" или "не". Вместо да питате: "Можем ли да го направим така?" - което ще изисква от шефа ви да вземе някакво решение - трябва да попитате: "Какви предимства виждате в моето предложение?". Вместо да казвате: "Имам нужда от отговор веднага - можем ли да започнем?", трябва да попитате: "Как гледате на възможността да започнем тази седмица?".

Това е момент на пълна неутралност по отношение на вашата идея. Не отправяте никакви искания за решение или позиция. Това е спокойно обсъждане на различни възможности. Няма смисъл да се опитвате да оказвате натиск върху шефа да вземе решение възможно най-скоро. Освен ако не е решен да предприеме незабавни действия, той няма да изрази никакво решение. Ако започнете да се опитвате да настоявате за отговор, може да ви сметнат за скандалджия и тогава всичко ще приключи за вас.

Това съвсем не означава, че в предложението ви има нещо нередно, то е пълно с блестящи идеи. И не говорим за това как можете да накарате предложението ви да бъде прието; не казваме, че трябва да си седите и да чакате шефът да вземе решение. Говорим за това как да настроите зеления шеф в добра емоционална гама, така че да може сериозно да обмисли това, което казвате.

Червените шефове например обикновено въртят очи, когато им разказвам за това. Те нямат време. Това прекрасно илюстрира поведението на червените, но всъщност - няма значение дали имате време за внимателна комуникация или не. Това е единственият начин, по който можете да стигнете до зеления си шеф. В противен случай може да възникне проблем: няма да узнаете мнението на шефа си. А това не е добре. Зеленият ръководител може дори да се съгласи с вас по време на срещата, но в крайна сметка да не направи нищо. Защо? Защото не му е харесало това, което сте имали да кажете. Не сте успели да стигнете до него, не сте успели да го убедите.