През последните години изостреното напрежение в геополитически план доведе до прогнози за недостиг на ключови храни и суровини. Очакванията бяха подхранвани от разгръщащата се криза в Украйна и войната в Ивицата Газа. Както е видимо, тези опасения не се материализираха. Към момента няма глобална криза, няма такава и на европейско ниво.

През последните 12 месеца дори се очертава тенденция за рязко понижаване на цените на пазара на зърнени култури. Струва си този спад да бъде проследен, тъй като той значително изпреварва темпа на забавяне на инфлацията и в Европа, и в САЩ. Причините за това ценово движение са много, основната сред тях е огромното производство в световен мащаб или внушително количество преходни запаси.

Пшеница

За изминалата година цената на пшеницата се понижи с около 20%. През април цената е около 220 долара за тон, докато година по-рано беше около 280 долара за тон. Движението е сходно както в САЩ, Франция и Германия, така и в България, Русия и Украйна.

Предположенията, че продуктите, произвеждани от пшеница ще поевтинеят, не са напълно основателни, защото са налице и много други фактори, които бутат цените в обратна посока. Такива са горивата и цената на труда.

Европейската комисия прогнозира, че производството на мека пшеница в Европейския съюз през 2024/2025 г. ще спадне с 4% в сравнение със сегашния сезон – до 120,75 млн. тона, най-ниския показател от четири години насам. Площта с пшеница в ЕС е редуцирана вследствие на обилните дъждове по време на сеитбата до 20,95 млн. ха в сравнение с 21,75 млн. ха през 2023/2024 г. Средният добив обаче ще остане на нивото от предишния сезон – 6 т/ха. ЕС прогнозира стопяване на преходните запаси в края на 2024/2025 г. до 12,1 млн. т в сравнение с рекордните наличности от 19,9 млн. т, очаквани в края на 2023/2024 г.

Най-оптимистичната прогноза на 20 март оповести Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове COCERAL. Тя очаква производството на мека пшеница в ЕС да намалее с 2,2% в сравнение с 2023 г. – от 125,98 млн. т до 123,23 млн. т – главно заради по-слабата френска реколта (от 34,98 млн. т през 2023 г. до 31,24 млн. т през 2024 г.). Забележително увеличение на производството обаче се очертава в Испания – от 3,22 млн. т през 2023 г. до 5,46 млн. т през тази година.

През периода 1 юли 2023 г. – април 2024 г. Украйна е натоварила за износ 35,42 млн. т зърнени култури (38,05 млн. т през същия период – 2022/2023 г.), според данните на Държавната митническа служба на страната. Рекордният темп на износ на пшеницата от Украйна за два последователни месеца през февруари и март ще намали експортния потенциал за периода от април и юни. Експертите прогнозират намаление на износа на пшеница от Украйна през предстоящия сезон предвид очертаващата се по-слаба реколта.

През втората половина на март в развитието на международните зърнени пазари настъпи прекъсване на стръмния низходящ ценови тренд, провокирано главно от изострянето на политическата ситуация в света и влошаването на макроикономическите фактори. Предпоставки за тази промяна се оказаха ескалацията на конфликта в Украйна и напрежението в Близкия изток на фона на влошените перспективи за новата житна реколта на някои места. На пазара явно надделя мнението, че цените на основните култури вече са достигнали дъното. Тези нагласи обаче не са съвсем оправдани, тъй като в голяма част от случаите анализаторите пропускат фактора преходни запаси. Дори добивът да е по-нисък, а числата не показват прогнозиран значителен спад, преходните запаси – т.е. пшеницата, с която разполагаме от минали сезони, остават на високи нива.

Царевица

Цената на царевицата също се понижава с между 24–30% в най-големите центрове за търговия с тази суровина – САЩ и Украйна. Това може да се определи като завръщане към реалността, тъй като в началото на войната в Украйна пазарите реагираха изключително остро. Световната икономика обаче е доста балансирана, най-вече на база производство и потребление. Въпреки слабата реколта в Украйна има рекорден добив в Китай, Индия, Канада, Русия.

През март имаше известни колебания на пазара на царевица. Негативни очаквания за реколтата в САЩ доведоха до покачване на цените на борсата в Чикаго, което обаче се оказа краткосрочно на фона на бързото разсейване на опасенията. Според европейските анализатори понижението на цените на царевицата в Чикаго вероятно ще намали напрежението на европейския пазар и в краткосрочен план котировките на царевицата в Париж ще коригират леко надолу, още повече че последните прогнози за новата реколта от царевица в САЩ са оптимистични. COCERAL залага на увеличение на производството на царевица в ЕС през 2024 г. с близо 2 млн. т в сравнение с 2023 г. – до 64,32 млн. т, като база за тази позитивна прогноза са очаквания за по-висок добив във Франция и Румъния.

Слънчоглед

При слънчогледа поевтиняването е в по-умерени граници – с около 10% на годишна база. През април цената му е около 440 долара за тон, като година по-рано се търгуваше около 470 долара за тон. Това доведе и до успокоение в цените и на олиото – до 970 долара за тон при 1100 долара за тон през април 2023 г. Може да се каже, че пазарът се успокои, въпреки че Украйна е най-големият производител на олио в света.

Петрол

Ситуацията при петрола е значително по-различна. През последните седмици цената му се покачва, и то доста осезаемо. Нарастващото напрежение в Близкия изток и кризата в Червено море през последните няколко месеца доведоха до цени от около и над 90 долара за барел за сорт „Брент“. Предстои и летният период, когато горивата традиционно поскъпват. Ако имаме и продължаваща геополитическа криза, вероятно цената ще продължи да расте.

Лихвена политика

Лихвената политика на централните банки също има своето отражение. В момента България е облагодетелствана от следния парадокс – лихвите у нас все още са много по-ниски, отколкото в Западна Европа – винаги е било обратното. Разбира се, лихвите оказват влияние върху цените на стоките и покупко-продажбите. В голямата си част производителите на стоки разчитат на кредити. Когато те са по-евтини, логично и себестойността на продукцията да е по-ниска.

Временен спад или дългосрочна тенденция

Като цяло очакванията са производството на зърнени култури през 2024 г. да е почти равно на миналогодишното. Реколтата ще остане далеч от рекордните нива от периода 2020–2021 г. Както вече стана ясно, ключова роля ще изиграят преходните запаси. В случая с пшеницата например очакванията са глобалното производство да е около 780 млн. тона – с 5 или 10 тона по-малко от миналата година. Преходните запаси обаче са над 200 млн. тона. Световното годишно потребление на пшеница е около 700 млн. тона, а общата продукция ще е около 1 млрд. тона, т.е. не само че не можем да говорим за опасения от недостиг, а тя дори не може да бъде реализирана. В България очакваме да се реализират 6,5 млн. тона през тази година, но страната има преходни запаси от над 500 хил. т. Това може да натисне сериозно цените надолу и тенденцията всъщност да се окаже доста продължителна.