Европейската агенция по околна среда (ЕЕА) публикува първата по рода си Оценка на риска от климата в Европа. Задълбоченият доклад показва, че ЕС не е подготвен за щетите, които вече нанася екстремното време, и изостава с прилагането на практически политики за климатична адаптация, което може да има огромни последствия. Докладът се появява точно преди формирането на следващия Европейски парламент и неговите приоритети.

Сп. „Мениджър“ разговаря с един от авторите на оценката, д-р Джули Беркманс

Д-р Беркманс, какви са най-неотложните опасности от климата, пред които е изправена Европа?

В Оценката на риска от климата в Европа установихме 36 различни климатични опасности пред ЕС. Всяка от тях е важна, но има 8, които са най-неотложни. Това са: производството на храни в Южна Европа, което е особено застрашено, рисковете за морските и крайбрежните екосистеми, опасностите за здравето от горещи вълни, заплахите, произтичащи от горски пожари за обществото и екосистемите, рисковете от наводнения във вътрешността на страните и опасността европейският механизъм за солидарност да не може се справи с увеличаващите се бедствия. Те вече засягат всеки аспект от живота ни. Само в последните 3 години икономическите щети от екстремното време в Европа донесоха 50 млрд. евро загуби на година.

Ще бъдат ли засегнати някои региони или общности по-сериозно?

Рисковете са анализирани въз основа на климатичните опасности (например повишената честота на горещите вълни), но също така се вземат предвид предразположението и уязвимостта на групи от населението, икономическите сектори и регионите към тези климатични опасности. Няколко региона се оказват по-засегнати от други, защото са податливи на множество климатични рискове: това са Южна Европа, ниско разположените крайбрежни региони (в източната част на България също има такъв), както и най-откъснатите географски райони на ЕС.

Различни социално-икономически фактори също са взети предвид при определяне на сериозността на риска и следователно на спешността за действие. Заключихме, че застаряващото население и хората, живеещи в бедност в зони с висока безработица, са много по-застрашени от климатичните промени. Това важи най-вече за гъсто населените градски зони, които са много податливи на горещи вълни и особено ако са в комбинация с лоши жилищни условия. Затова е важно да се наблегне на изграждане на „зелена“ и „синя“ инфраструктура (повече зелени площи и изкуствени градски водни басейни, включително фонтани, бел. ред.), за да се справят жителите по-добре с увеличаващите се температури.

Готови ли са правителствата и обществата в Европа да посрещнат тези предизвикателства и да се адаптират към тях? 

Оценката на подготовката за адресиране на 32 от тези 36 рискови фактора е „средна“ по нашата класификация. Това означава, че политиките на ЕС предвиждат тези опасности, но не са достатъчно конкретни, за да гарантират устойчивост. Пример е критичната инфраструктура – например енергийната. Изграждането ѝ често не се извършва, вземайки предвид очакванията за промяната в климата, а се базира само на исторически данни. За да сме устойчиви, трябва и прогнозите за бъдещето да станат част от планирането.

Всички страни в ЕС имат стратегии и планове за адаптация към климата. Подготвеността на правителствата и обществата обаче все още е ниска, тъй като прилагането на тези политики на практика изостава значително. А то изостава, защото нарастването на рисковете се случва прекалено бързо.

Тоест ние сме в неизбежна ситуация и изборът ни е между неприятно и катастрофално бъдеще. Колко лошо може да стане всъщност?

Важно е действията за адаптиране към климатичните промени да се засилят в Европа и да вървят ръка за ръка с тези за смекчаването им. Последните (като например намаляването на емисиите от парникови газове) могат да поддържат общите климатични рискове управляеми. В нашия доклад сме оценили два различни бъдещи сценария – съответно на по-ограничено и по-сериозно затопляне. Повечето климатични рискове, оценени в доклада, показват по-тежки последствия при сценария с по-високо покачване на температурите.

В краткосрочен план единствената стратегия за намаляване на климатичните рискове е адаптацията. Установихме, че действията, които трябва да предприемем в краткосрочен план за адаптация, са едни и същи, независимо от дългосрочния сценарий.

Какви действия трябва да предприемем?

Докладът идентифицира основните рискове за Европа и предоставя анализ на политиките на ЕС, които влияят на всеки от тях. Стигнахме до заключението, че за много от тези рискове има политики и стратегии, но те са прекалено неопределени, недостатъчно специфични. Липсват ясни цели, а действията са неясно дефинирани и липсват конкретни предложения.

Пример е Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП). Изменението на климата оказва ключово влияние върху производството на храни и ОСП би трябвало да цели да направи земеделието по-устойчиво на климатичните промени. Политиката обаче не адресира тези опасности – например да подкрепя фермери, които селектират по-устойчиви култури. Доклад на ЕК показва, че по-малко от 2% от разходите за ОСП са разпределени за инструменти за управление на риска.

Какво биха могли да направят местните лидери в момента? Дали да изискваме общи действия на европейско ниво, или да се опитваме по-бързо да въвеждаме локални решения?

Нямам точен отговор на този въпрос. Видяхме бурята „Даниел“, която засегна Гърция, Турция и България през 2023 г. Не можем да избегнем климатичните промени, можем да се опитаме да ги смекчим и да се адаптираме. За тази цел първо трябва да работим по определянето на слабите места и за подобряването им, така че хората и екосистемите да са по-устойчиви. Системният характер на рисковете може да доведе до комбинирани въздействия и верижни ефекти. Това означава, че най-ефективните политически решения за управление на климатичния риск могат да бъдат извън областта, която е най-силно засегната от него. Такъв е например случаят с общественото здраве, където контролът за намаляване на свързаните с климата здравни рискове е извън класическите здравни политики. Недостигът на вода пък може да причини щети едновременно на земеделието, туризма, енергетиката. Затова едно от най-важните послания е, че има нужда от интегриран, холистичен поход, който да проследява ефектите от политиките през различните сектори и институции.

Д-р Джули Беркманс е експерт по климатична адаптация в Европейската агенция по околна среда и един от авторите на първата по рода си Оценка на риска от климата за Европа, публикувана през март 2024 г. Преди това тя е работила в Кралския метеорологичен институт на Белгия и в Copernicus Climate Change на ЕС.