Технологичният сектор е под светлините на прожекторите през последните години заради ключовата му роля в модерната икономика. В България секторът отбеляза двуцифрен ръст от близо 17% до 4,9 млрд. евро през 2022 г., но очакванията към данните за 2023 г. са консервативни. Миналата година се оказа динамична за индустрията и след десетилетие на стабилен растеж тя се изправи пред редица предизвикателства.

Като начало международната геополитическа обстановка, белязана от множество военни конфликти, създава несигурност в инвеститорите. Ситуацията се усложнява още повече от предстоящите избори в редица държави по света през 2024 г. Отражението им върху геополитиката, световния бизнес и обществото ще бъде огромно, потенциално формирайки политиките и приоритетите на някои от най-големите и влиятелни икономики.

Няма как да не отчетем и ролята на забавения икономически растеж, който се усеща все повече на пазарите. Заедно с високите лихвени проценти той води до ограничаване на достъпа на бизнеса до „евтини пари“. Така се стига до по-малко инвестиции и по-консервативни бизнес начинания, което влияе върху развитието на стартъп екосистемата и фондовете за рисков капитал.

Конкуренцията за качествени кадри е налице не само у нас, но и по света като цяло. За най-добрите специалисти, които са позиционирани в България и региона, се състезават не само локалните компании, но и глобалните. Често обаче въпреки наличието на потенциални кандидати, при тях липсва необходимата квалификация за определени позиции.

Индустрията на знанието в България продължава да се развива, показва последният анализ на AIBEST, но по-бавно, отколкото през 2021 г. В проучването през 2022 г. са участвали 802 български компании в сферата на бизнес услугите и технологиите при следното разпределение:

• 360 компании се фокусират върху изнесени бизнес процеси (BPO);
• 416 компании са в сегмента на изнесените ИТ услуги (ITO);
• 26 компании са в сферата на разработките (R&D центрове).

Общият брой на служителите в тези компании е 104 690 на пълен работен ден. От тях:

• В BPO компаниите са заети 62 778 души;
• в ITO фирмите работят над 29 000 души;
• в R&D центровете работят още над 12 830 души.

Време за трансформации

През 2024 г. ще наблюдаваме още по-голяма трансформация на технологичния сектор в резултат на бързо развиващите се технологии, свързани с изкуствения интелект (AI). Приложенията, базирани на AI, ще стават по-мултимодални, включващи усвояване и генериране на различни видове данни – текст, изображения, видео, компютърен код и дизайн. Скоростното развитие и демократизацията на достъпа до свободни големи езикови модели (free and open source large language models) дава възможност за използване на технологии за милиарди долари, които до момента бяха на разположение само на големите технологични компании. Това създава условия за радикална иновация на разнородни бизнес процеси.

Налице са обаче редица етични въпроси, на които трябва да се дадат решения, когато става дума за използването на изкуствен интелект. Етиката в тези технологии е обект на сериозни дискусии, вече и на регулации – Европейски законодателен акт за изкуствен интелект (EU Artificial Intelligence Act), включително регулациите за защита на авторските права. Ползите от това са неоспорими, но също така стои рискът от прекомерна регулация, която може да доведе до невъзможност за свободно разработване на AI технологии конкретно в Европа. Това може да постави държавите в региона в неконкурентоспособна позиция спрямо останалите бързоразвиващи се пазари като Япония, Китай и САЩ. Неяснотата в момента поставя под въпрос доколко създаваните модели ще могат да бъдат приложими в действителност.

Ето някои от последните тенденции, които формират бъдещето:

1. Генеративен изкуствен интелект (gen-AI). От текстове до изображения и музика технологията открива нови възможности за създаване на съдържание в цифровата ера.
2. Изчислителна мощност. Развитието на технологиите, базирани на изкуствен интелект, поставя сектора пред предизвикателство, свързано с недостиг на хардуер, необходим за разработката на този тип решения.
3. Свързаност. Вече сме в епохата на 5G, но следващата стъпка е 6G. По-добрата свързаност ще подкрепи растежа на технологичния сектор.
4. Интернет на нещата (IoT). Свързването на устройства и обекти ще продължи да променя начина, по който живеем и работим.
5. Киберсигурност. Защитата на данни и системи става все по-важна, особено с увеличаващия се брой кибератаки. В контекста на международните военни конфликти нараства значението на когнитивната война, която се води в онлайн пространството и която оказва значително влияние върху общественото мнение.

Предизвикателства и възможности

Индустрията на знанието в България и региона може да изгради предимство пред останалите икономики заради възможността си за бърза трансформация. Големите пазари понякога не успяват да се адаптират бързо към променящите се условия, а през тази и следващите няколко години скоростта ще е от съществено значение. Благодарение на иновациите компаниите имат възможност да се трансформират от предлагащи услуги към такива, които разработват продукти с добавена стойност. Ключово е да се създадат гъвкави условия, чрез които дружествата да могат да запазят интелектуалната собственост в България. 

Пред индустрията стои и предизвикателството, свързано с образованието и трудовия пазар. Образователните системи в региона не са адаптирани към новата среда и имат нужда от модернизация. Този недостатък се отразява на бизнеса, който инвестира значителни ресурси в подготовка и допълнително обучение на кадрите си. Необходима е ясна стратегия за развитие на образователната сфера на държавно ниво, за да се мотивират и осигурят условия на хората да учат през целия си живот и да се адаптират към новата среда и технологичната революция, пред която сме изправени.

Спирачки пред инвестициите

Въпреки че България и регионът имат потенциал за привличане на големи чуждестранни инвеститори, интересът в този сектор е ограничен. Тук трябва да изтъкнем липсата на ясна стратегия за развитие на приоритетните сектори и промените в данъчната политика, които могат да отклонят инвеститорите. Пример за това е нововъведеното увеличение на максималния осигурителен доход. Политическата нестабилност, законовата уредба и образованието, което не успява да навакса, допълнително усложняват ситуацията. Това реално може да доведе до напускане на пазара от компании.

Ключът към успеха в технологичния сектор е в ефективното справяне с рисковете, контрола върху разходите и бързата адаптация към последните иновации.

Мнения

Талантите – сила и слабост

Христо Борисов, съосновател и главен изпълнителен директор на Payhawk

През последните десет години свикнахме технологичният сектор в България да расте устойчиво с 23–24% на годишна база. През 2023 г. очакванията са за растеж наполовина – до около 12,1%, според първоначална информация от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Глобалната икономика се забавя, което се отрази на сектора. Голям фактор тук е и лесният начин на работа от разстояние. Много български компании се ориентираха да работят основно с клиенти от чужбина и това доведе до още повече сътресения.

Силната страна на технологичния сектор у нас са висококвалифицираните кадри. Това обаче ще се превърне и в нашата най-слаба точка. Талантите се ценят изключително високо от международния пазар на труда, което оказва голям натиск върху заплащането. В момента има над 14 хил. нови работни места в сектора спрямо 72,5 хил. заети по информация на БАСКОМ. Продължаваме да имаме и много компании, които все още са изцяло ориентирани в аутсорсинга, който ще става все по-неатрактивен заради високата цена на работна ръка в България.

През 2024 г. очаквам по-бавен темп на растеж. Силна възможност за България е разработването на продукти с висока добавена стойност. Данъчната среда и наличието на вече над 19 фонда за дялово и рисково инвестиране насърчават изключително много предприемачеството у нас. Последните законодателни промени, като дружеството с променлив капитал, дават още повече възможности новосъздадените компании да предоставят опции на служителите си. Така те могат да балансират между по-ниско първоначално заплащане на вече доказани специалисти и възможността да осигурят по-голямо възнаграждение при успех на компанията, което е ключово за мотивацията им.

Стабилност и органичен растеж

Цветомир Досков, основател и изпълнителен директор на „Сирма Бизнес Кансълтинг“ АД (Sirma BC)

Секторът на услугите в България е стабилен и с най-голям относителен дял в общата брутна добавена стойност. Делът на ИТ заема 4,8–5,0% от БВП на България по прогнозни и предварителни данни. ИКТ дейностите са с най-голям относителен дял от услугите в национален мащаб и се очаква приходите в сектора да са над 12 млрд. лева за 2023 г. Броят на заетите лица и респективно делът на платените данъци расте с поредни 20% спрямо 2022 г.

Предизвикателствата пред сектора са няколко:

• Недостиг на квалифицирани специалисти: В България има талантливи ИТ специалисти, но недостигът на професионалисти ще се увеличава. Все повече области, като киберсигурност, машинно обучение, изкуствен интелект, анализ на големи количества данни, изискват специфични умения и знания, за които са необходими освен инвестиции и години опит. Добро качество на живот, стабилност, качествена работна среда и социални услуги са предпоставките за привличане и задържане на таланти, в това число и за работници от чужбина.
• Образование и обучение: Необходимо е постоянно осъвременяване на знанията на специалистите. Университетите и образователните институции трябва да подготвят студентите с умения, които да дават възможност за бърза реализация на младите кадри.
• Конкуренция от други държави: България се конкурира с други страни (Румъния и Гърция), които също развиват ИТ индустрията си, а демографските тенденции не са толкова песимистични. За да остане конкурентоспособна, страната трябва да продължи да привлича инвестиции и да подобрява средата за живот и жизнения стандарт.
• Бюрокрация и регулации: Бюрократичните процеси и сложните регулации забавят дигиталното развитие и не подпомагат в достатъчна степен ИТ сектора. Опростяване на административните процедури при възлагане на ИТ проекти са наложителни.
• Източници на финансиране: Все още има множество предизвикателства за стартъпите и малките компании при намиране на финансиране. Процесът е обърнат в намиране, а не в широко предлагане на финансиране в определени области на икономиката или частния сектор.

Очаквам през 2024 г. възходящата тенденция за сектора на услугите и в частност ИКТ, да се запази. Голяма част от увеличението в приходите за бизнеса ще се генерират от плановете и процесите за подготовка и приемане на еврото. Очаквам увеличаване на процента на външните инвестиции, броя на сделките за закупуване и сливане на местни компании и такива с международни стратегически инвеститори от ИТ индустрията. Накратко – стабилност и поетапен органичен растеж в ИКТ, но това донякъде е и поради липса на дългосрочност в политическото управление.