Българският текстилен бранш изживява турбулентен период, който е белязан от високите цени на суровините и намаленото потребление поради загуба на реална покупателна способност. Тревожността на хората, породена от войната в Украйна, кризата в Близкия изток, климатичните промени и инфлацията влияят сериозно на този пазар. Каква е общата динамика в индустрията, какви са основните трудности, с които заетите в нея се сблъскват, има ли лесни решения и какви са нагласите им за 2024 г. попитахме водещи експерти в България с голям опит.

Множество предизвикателства и предпазливи надежди

Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ)

Каква е общата динамика в текстилната индустрия?

Общата динамика в текстилната индустрия в България традиционно се определя от основните пазари на страната, които са държавите – членки на Европейския съюз, и в частност Франция, Германия, Италия, както и скандинавските страни.

Доста компании бяха сериозно разтърсени поради масовите фалити на важни клиенти в Германия и Франция. По официални данни през 2023 г. в Германия са обявили фалит над 150 големи компании, които определят конюнктурата на пазара. Ако към тях добавим и големия брой фирми, които затвориха бизнеса си, и сравним тази тенденция и с останалите ключови пазари като Франция и Италия, ще разберем тренда на намаление на произвежданите у нас текстилни изделия.

Спадът на индустриалното производство в сектор „Текстил“ от януари до октомври миналата година е близо 29%, а в сектор „Облекло“ – около 10%, по данни на НСИ.

Какви са основните предизвикателства пред индустрията?

През последните години

„болшинството от фирмите изпитват сериозен проблем със запълването на необходимата работна ръка и застаряването на персонала“.

Трудно се намират желаещи от по-младите поколения да се развиват в нашата индустрия, независимо от факта, че условията на труд са изцяло приведени с международните стандарти, а възнагражденията в бранша непрекъснато нарастват.

Броят на заетите в текстилната индустрия в България е приблизително 79–80 хил. души. От тях близо 11 хил. са заети в производството на текстил и 68 хил. – в производството на облекла. В общия случай българските фирми – производители на облекло, не развиват собствени марки на нашия пазар поради липсата на устойчиви вериги на дистрибуция и реализация. Разбира се, от това правило има изключения. Имаме примери за успешни български марки, но те също внасят сериозен дял от продаваните стоки от трети страни.

Процедурата за внасянето на работна ръка е много сложна и тромава, но въпреки това все повече компании се насочват към този вариант.

Междувременно по линия на Европейската стратегия за текстил от началото на 2024 г. влязоха в действие сериозен брой допълнителни изисквания относно разширената отговорност на производителите, устойчивостта и живота на продуктите, минималните прагове на влаганите рециклирани материали в производството. Това още повече усложнява работата на компаниите за намаляване на себестойността и респективно конкурентоспособността им. За въвеждането на новите стандарти и процедури обичайно нашите фирми не срещат никаква подкрепа от страна на държавните институции и са оставени на доизживяване. Липсата на възможности за обновяване на работната ръка и слабата подкрепа на фирмите в бранша въпреки европейските средства, които се разпределят от българската държава чрез оперативните програми, са пречка за привличането на чуждестранни инвеститори у нас.

Какви са нагласите ви за 2024 г.?

За жалост, перспективите за 2024 г. не са обнадеждаващи, още повече че разходите за производство на единица изделия у нас се повишиха във всичките си аспекти и общата ситуация на пазара не ни позволява да договорим справедливо повишение на продажните цени.

„2024 г. ще бъде годината на оцеляването, което автоматично означава спад на инвестициите в нови технологии и развитие на нови пазарни ниши“,

още повече че за място на пазара се конкурираме с държави от Далечния изток, които ни изтласкват благодарение на по-ниските си цени.

Очакванията ни за 2024 г. са предпазливи. Наясно сме, че едва ли ще успеем да увеличим обема на произведената и изнесената продукция в натурално изражение. Надеждите ни са за запазване на нивото на износа във валутно изражение, което в крайна сметка да покрие инфлационното увеличение на разходите.

Настоящето е драматично, бъдещето – розово

Пламен Цонев, директор на „Пролет“ ЕООД 

Какво е състоянието на текстилната индустрия?

Състоянието на текстилната индустрия е драматично от гледна точка на пазара на труда. Липсват кадри на всички нива. До три години ще чуем за фирми, които фалират поради липса на работна ръка. Кодексът на труда в България е от 1956 г. и има сериозна нужда от обновяване. Има редица неуредени проблеми. Например аз не мога да обучавам хората си, защото нямам лиценз на специалист за обучаване на кадри в кожената индустрия. Трябва да използвам услугите на човек, който има такъв документ. Пробвах да кандидатствам по програми на социалното министерство. Ако на човек, когото обучаваш, се отпускат 700 лв., обучаващите фирми искат 600 лв. Дотук добре, но целият курс за шивачки е 250 часа. 200 часа от тях преминават по интернет. Ние работим в Димитровград. Над 80% от всички работодатели в региона плащат на служителите си минимални заплати и осигуровки за четири часа. Това сериозно подкопава фирми като нашата, защото разходът ни за работник така е по-висок с 450–550 лв.

Какви са начините за преодоляване на проблемите в бранша?

Единственият вариант е да се разреши проблемът с недостига на работна ръка и се улесни вносът на служители от чужбина. В момента нашият HR директор преговаря с непалци, етиопци. Трябва да се осъвремени Кодексът на труда. Например нашата корпоративна система струва над 1,5 млн. лв. В нея HR-ът е залегнал на 30%. Имаме изградена система за оценка на квалификацията на персонала, в която се следят редица параметри. И профсъюзи, и работодатели, и правителство обаче твърдят, че трябва да оценяваме квалификацията на работниците по техния трудов стаж. В това няма смисъл, не сме в 35-а година на миналия век. Това отблъсква младите хора. За стаж служителите получават по 165 лв. повече. Ще дам пример – при нас работят една до друга момиче на 20 години (което на третия месец може да придобие много висока квалификация) и жена на 60 години. Защо да платя на момичето 165 лв. по-малко, ако то е два пъти по-производително и два пъти по-адаптивно? Ние изплащаме минимална заплата на служителите си, докато се обучават. На десетия ден обаче те влизат в производството и минават на оценка съгласно нашата корпоративна система. Така те още от десетия ден могат да вземат и най-високата заплата. Обичайно добра шивачка получава по 1580 лв. Ако трябва да постигнем истинската си производителност – което не значи служителите да излизат по-уморени, защото трябва да движат ръцете си по-бързо, а чрез по-добра организация, ще можем да увеличим оборота си с 40%. Това съответно ще повиши и възнагражденията с 40%. Моята амбиция е заплатите да станат 2000 лв. в рамките на една-две години. Засега не мога да го направя.

Как виждате бъдещето на индустрията?

Бъдещето на индустрията е розово, но не с тези правила и с тези регулации. В момента тя се крепи на нездрави основи, на някаква конюнктура. Фирмите, които работят на българския пазар, са принудени да работят в конюнктурна среда. Тук държа да отбележа нещо – аз не се оплаквам от държавата. Спечелил съм пет финансирания от тази държава и ѝ благодаря. Благодарение на нея ние превърнахме „Пролет“ ЕООД в едно от най-модерните предприятия. Тази година планираме да инвестираме между 3 и 3,5 млн. лв. за ново оборудване, нова фабрика и др. В бизнеса не трябва да обвиняваш другите – в бизнеса всичко зависи от теб.