Не сега, не днес, може да почака...

Не сега, не днес, може да почака...

Не сега, не днес, може да почака...

Ако често ви се случва да оставяте нещата за последната минута, може да сте сигурни, че не сте единствени. Експертът по продуктивност Дариъс Форо е провел проучване за отлагането на работното място, в което са участвали повече от 2000 служители. Анкетираните били попитани по колко часа на ден смятат, че губят заради отлагане. Около 81% от респондентите са отговорили, че губят поне по час от работното си време, докато цели 9% са заявили, че отлагането им струва почти половината от времето, което прекарват в офиса.

Най-лошото в случая е, че отлагането не вреди само на вашата продуктивност в работата, но и на здравето ви. То често допринася за чувства на стрес, тревожност, депресия и дори до хронични заболявания, като хипертония и сърдечно-съдови проблеми, твърди „Ню Йорк Таймс“

Защо тогава отлагаме?

Проблемът може да произтича, както от нашата човешка природа, така и от нещата, които правим. Ето пет от най-често срещаните причини:

1. Такъв ви е характерът

За някои от нас, отлагането може да бъде неразделна част от нашата идентичност, казва Марк Ефрон, автор на 8 Steps to High Performance.

„Когато става въпрос за човешкия характер и идентичност, един от петте му основни аспекта е добросъвестността. При някои хора нейното равнище е изключително високо. Това са хората, които стават сутрин с мисълта „Днес ще постигна това и това“. При останалите нещата стоят по напълно противоположен начин. Те дори не могат да намерят списъка си със задачи, камо ли да се ангажират с постигането на някакъв реален резултат“‘, добавя Ефрон.

Макар че тук става въпрос за биология и гени, това не трябва да бъде извинение за отлагането. Според Ефрон човек може да се противопоставя на естествените си пориви.

„Мотивирайте себе си като си поставяте амбициозни цели и строги крайни срокове. Когато имате ясна цел и срок, шансът да постигнете нещо е много по-голям“, добавя той.

Например, ако имате проект, който трябва да бъде завършен в рамките на 45 дни, а вие знаете, че ще започнете да работите усърдно по него едва на 43-тия ден, то трябва да дръпнете малко по-напред крайния срок. Заложете си някаква цел, която да постигнете до ден 30, и измислете някаква награда, с която да отбележите успеха си, ако се справите навреме. Ефрон казва, че освен награда, залогът може да бъде и някакво наказание. „Ако не се справя с задачата в рамките на 30 дни, няма да ходя на боулинг през следващия месец“, дава пример той.

2. Задачата е неприятна

Друга често срещана причина за отлагането е работата по задачи, които не са ви приятни или интересни. „Случва ли ни се често да отлагаме вечерята или секса? Не, ние целенасочено търсим неща, които ни носят удоволствие. Отлагаме плащането на сметки или прегледа при лекар - неща, които не обичаме да правим.“, казва Ефрон.

Ако мислите, че отлагате работата си, защото не харесвате задачата, която ви е била възложена, помислете за последствията от вашето бездействие, съветва Ефрон.

„Прегледа при урулога може да не звучи много приятно, но здравословните проблеми, които може да си навлечете, ако пропуснете срещата, са още по-неприятни“, добавя той.

3. Задачата няма смисъл

Друга причина хората да отлагат работата си е това, че те не намират смисъл в нея. „В работата си може да имате чувството, че нещата, които правите, нямат смисъл, защото вие не виждате конкретните резултати от тях“, казва Пьотр Лудвиг, автор на „The End of Procrastination.“

В тези случаи трябва да потърсите „външна“ или „вътрешна“ мотивация. Първата представлява външна сила, която ви принуждава да направите нещо(в повечето случаи друг човек), докато втората произтича от личното ви желание, казва Лудвиг.

Външната мотивация може да ви свърши работа в краткосрочен план, но тя също така създава напрежение и може да бъде контрапродуктивна в бъдеще, действайки като допълнителен фактор, подклаждащ отлагането. Вътрешната мотивация обаче има безграничен потенциал. „Нейната основна съставка е автономията, или иначе казано, възможността да поемем пълна отговорност за собствения си живот.“, казва Лудвиг.

4. Липсва ви фокус

Когато човек няма достатъчно силна воля и концентрация, за да изпълни задачата си, той започва да я отлага, казва Лудвиг. Както се казва в японската поговорка: „Визията без действие е мечата. Действието без визия е кошмар.“

„Визията без действие“ е резултат от опитите да промените някакъв навик или начин на поведение без обаче да имате нужната воля, за да предприемете необходимите за това действия. „Действието без визия е още по-лошо“, коментира Лудвиг. „В този случай вие сте затрупани с толкова много приоритети, че не знаете с какво да се захванете първо. По тази причина вие се спирате на най-лесното нещо, което в повечето случаи е и най-непродуктивно – социалните мрежи, youtube, Netflix и тн.“

„Ние имаме нужда от визия, която да ни помогне да се фокусираме върху силните си страни. Когато имаме такава, за нас е много по-лесно да казваме „не“ на безполезните дейности и да се съсредоточим върху наистина важните неща. Освен това ние имаме нужда от воля, за да променим поведението си. Ако разполагаме и с двете, отлагането губи силата си върху нас“, добавя Лудвиг.

5. Страхувате се от провала

Отлагането е свързано и с нашите емоции. „Важните задачи обикновено са по-трудни и неясни. Те носят със себе си несигурност“, казва Лудвиг. „Когато инструкциите са точни и конкретни и ние знаем какво може да очакваме, започването на работа по нов проект става значително по-лесно. Когато нещата са неясни и емоциите бушуват, вероятността за отлагане става по-голяма“, добавя той.

Ако правите нещо за първи път, то най-вероятно ще се сблъскате с редица негативни емоции и по специално със страха от провала „В този случай е много по-лесно да отложите задачата за неопределен бъдещ момент и да се захванете с нещо друго“, казва Лудвиг.

Когато бъдете изкушени от възможността да отложите тази нова и непозната за вас задача, трябва да си припомните, че винаги е по-добре да се провалите, отколкото не опитате изобщо.

„В края на живота си хората не съжаляват за нещата, които са направили, а за онези, които не са. Не се фокусирайте върху крайния резултат, а върху възможността да научите нещо ново – така ще ограничите негативните емоции около риска от провал.“, казва Лудвиг.

.................................

Стефани Воза за FastCompany.com

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ