нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Защо постоянно закъснявам?

Снимка: Shutterstock

Искам да направя едно признание. Понякога закъснявам… но само когато става въпрос за определени събития. Например, никога не закъснявам за интервю или със срока за изпълнение на някаква задача. В тези случаи аз съм винаги точна до минутата! Когато обаче става въпрос за някакво парти или среща, то почти винаги закъснявам.

Тъй като често говоря за продуктивност, управление на времето и организираност, аз се чувствам ужасно всеки път, когато закъснея за нещо. След като обаче прочетох книгата на Грейс Пейси „Late! A Timebender’s Guide to Why We Are Late and How We Can Change“ осъзнах, че не съм мързелива или несериозна. Аз съм от онзи тип хора, които Пейси нарича „времеизкривители“.

„Проучванията показват, че около 20% от населението изпитва затруднения със следването на времеви срокове“, казва тя, определяйки себе си като „времеизкривател“. „Времето изглежда тече по различен начин за нас. Ние го изкривяваме - понякога то се разтяга, а друг път се свива“,  добавя тя.

Кои хора са „времеизкривители“

Изкривяването на времето е комбинация от няколко компонента, които карат хората да закъсняват. Според Пейси „времеизкривители“ могат да бъдат описани по следния начин:

Те имат проблем с измерването на времето и обикновено подценяват колко ще им бъде нужно за опредена дейност с 20% до 30%.

Те опитват да вмъкнат допълнителни задачи в графика си преди изтичането на краен срок по даден проект, защото се страхуват от приключването му

Подсъзнателно не си позволяват  да тръгнат за срещата преди последната възможна минута, ограничавайки времето, което имат, за да стигнат в точния час

Не си оставят време за неочаквани (или дори предвидими) забавяния.

„Това са факторите, които правят начина ни на мислене нелогичен и ни карат да закъсняваме“, казва Пейси.

Проблемът не е във възпитанието, а в човешката природа 

Хората често си задават въпроса защо не могат да променят поведението си, но не могат да си дадат отговор, защото това не е нещо, което са придобили с времето, а нещо, което е вродено. Отговор на този въпрос може да даде тестът на Майерс-Бригс за определяне на личностния тип.

Въпросникът, познат още като MBTI (Myers-Briggs Type Indicator), включва в себе си четири двойки противоположни предпочитания: Е (екстраверсия) — I (интроверсия); S (сетивност) — N (интуиция); T (мислене) — F (чувстване); J (съждение) — P (възприятие). Тези двойки формират 16 типа личност, като например ENFJ –„ екстровертен, интуитивен, чувствителен и разсъдлив”. По думите на Пейски при „времеизкриватели“ е най-силно изразено „възприятието“.

„P-тата (Percievers), или иначе казано възприемащите личности, имат дълбоко вродено предпочитание да оставят вариантите си отворени – да разполагат с няколко алтернативи, да могат да реагират спонтанно и да правят гъвкави планове“, казва Пейси.

Тъй като сме родени по този начин, ние трудно можем да победим навика си да закъсняваме. „Не мисля, че можем да се отървем напълно от този си начин на мислене, но можем да се адаптираме към външните условия подобно на начина, по който интровертите възприемат начини на поведение, характерни за екстровертите“, обяснява тя.

По думите и да си „времеизкривател“ не е толкова лошо. „Всички ни критикуват, че закъсняваме, но позитивните ни качества рядко биват оценени.“, казва Пейси, като подчертава, че този тип хора обикновено са изключително гъвкави и приспособими. Те не се изнервят, когато това, което правят, е прекъснато от нещо интересно. Те могат да работят на по-високи обороти, да се концентрират под напрежение и обикновено да вършат работата си в срок, стига да я считат за наистина важна.

В личния ни живот обаче е по-трудно позитивните страни на този тип личност да бъдат оценени. „Нашите близки могат да бъдат доста огорчени от факта, че ние пристигаме навреме, когато нещо е важно за нас, а същевременно с това закъсняваме за срещите с тях. В този случаи те биха си помислили, че го правим нарочно.“, казва тя.

Отърваването от навика

Ако искате да се „излекувате от хроничното закъсняване“, има няколко неща, които Пейси съветва да направите. Добра първа стъпка е винаги да питате за краен срок.

„Крайният срок трябва да бъде действителен и да носи със себе си реални последствия. В противен случай той няма да има никакъв ефект“, казва тя, като добавя, че крайните срокове подтикват „времеизкривателите“ към действие. „Ние работим най-ефективно точно преди края на срока“.

Тя обаче съветва този тип хора да не се захващат с някакви задачи твърде рано, защото просто ще си изгубят времето. Дългото разстояние между началната точка и крайния срок гарантира, че те ще работят дълго време при ниска продуктивност, разкривайки пълния си потенциал едва в края на проекта.

Отърваването от този навик може да е трудно, но в много случаи си струва.

„Времеизкривателите често отричат да закъсняват и не гледат на себе си като хора, които имат такъв проблем, тъй като това се случва изключително често. Това може да разруши вашите връзки или да нарани близките ви. Би било полезно да им обясните, че макар за тях да е лесно да идват навреме, за около 20% от населението това е сложна задача. Те трябва да знаят, че вашият тип личност има и позитивни черти и че заедно правите добър екип.“, казва Пейси.

................

Стефани Воза за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев

още по темата
още от Техники за успех