Неизвестно за известните: Ханс Ригел от Бон опаса Земята 10 пъти с гумени мечета от първите букви на името и града си

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Снимка: Getty Images
Снимка: Getty Images

Семейства с деца, а може би и не само те, навсякъде по света знаят какво е удоволствието да дъвчат сладките и нежни на вкус гумени мечета Haribo. Марката принадлежи на германската група компании Haribo-Holding GmbH & Co вече повече от 100 години. Но кога и при какви обстоятелства се появява тя?

Всичко започва благодарение на сладкаря Ханс Ригел. Той е роден на 3 април 1893 г. -  син на Питър и Агнес Ригел. По това време семейството живее в предградията на неголемия тогава германски град Бон. На 6 години Ханс е изпратен да учи в частна градска католическа гимназия. След дипломирането си, той се обучава 5 години като сладкар във фирмата Kleutgen&Meier, която по-късно е купена от семейство Ригел.

Име и силен старт

През Първата световна война, бъдещият бизнесменът отива на фронта, а след завръщането си започва работа като сладкар във фабриката Heinen. В това си наинание, той се доказва толкова добре, че след няколко години става съдружник на собственика, а фирмата става известна като Heinen & Riegel.

Когато Ханс навършил 27 години през 1920 г., той решил да стане независим и отворил собствена фабрика в Бон, която нарекъл Haribo. Това всъщност е акроним, състоящ се от първите две букви на собственото му име, фамилията и името на родния му град Бон - ХАанс РИигел БОон.

Първата работилница на Ригел се помещава в къща на „Бергщрасе“ в квартал Кесених, а първият служител на Ханс е неговата съпруга Гертруд. Той се жени за нея година след като започва самостоятелен бизнес.

Две години по-късно след като станал самостоятелен сладкар и предприемач, на Ригел му хрумва страхотна идея - да се произвеждат фигурки на танцуващи мечета от плодов мармалад. Това обаче не били харибовските мечета, с които сме свинали днес. Тези танцуващи мечета, освен че били по-големи, били и по-меки, защото Ханс използвал вместо желатин прозрачна смола. Тя била направена от изсушен акациев сок. Мечетата бонбони се понравили на клиентите в град Бон, така че печалбите от продажбата позволили на Ригел да купи първата кола за доставка на продуктите от магазините. Съпругата  Гертруд вече не трябвало да разнася стоката насам-натам с велосипеда си.

Добре вървял не само семейният бизнес. През 1923 г. двойката се сдобила с първото си дете, което нарекли Ханс-младши, а през 1924 г. се ражда Анита Ригел. След още две години се появява и третото им дете, Паул.  

Новият вид сладкиш – лакрицовите пръчки Haribo започва да произвежда през 1925 г. Тяхното търсене също надминава и най-смелите очаквания. Така че продуктовата гама е допълнена и с охлювчета и мечета от лакриц. Лакрицовите бонбони са вид сладкарско изделие от брашно, подправено с екстракт от корените на билката женско биле (Glycyrrhiza glabra), а обикновено и с анасоново масло. Лакрицовите бонбони се срещат по цял свят в различни разновидности. Особено популярни са в Скандинавия и други страни от Северна Европа.

Ако Ригелови били доволни от това как върви бизнесът им през 20-те години на миналия век, то през 30-те бизнесът на компанията процъфтява до такава степен, че семейството построява нова фабрика в Бон и пуска първата си механизирана производствена линия. Но най-важното е, че фамилия Ригел започва да се разширява към външния пазар.

Haribo отваря първото си представителство в Копенхаген. Всичко това става благодарение на факта, че Ханс Ригел умело установява бизнес връзки с видни сладкари от Дания. Преди избухването на Втората световна война в компанията работят над 400 служители, а Ригел изнася своята продукция в Чехия, Полша, Австрия, Швейцария и Белгия.

Обемите на производството спадат рязко по време на войната,  главно поради непрекъснато нарастващия недостиг на суровини. Краят на 40-те години се оказва труден за Haribo. Основният удар е неочакваната смърт на Ханс Ригел-старши. Той умира в Бон на 31 март 1945 г. на 52-годишна възраст и е погребан там в гробището Зюдфридхоф. Отначало управлението на компанията поема съпругата му Гертруд, но само до завръщането на синовете им от фронта. Ханс Ригел-младши поел поста като отговорник за търговската страна на бизнеса, маркетинга и продажбите, докато Паул ръководи изследванията и разработването на продукти и почти никога не се е появявал публично.

Братският тандем

Братята стават отличен тандем. Под тяхното умело управление Haribo расте и се развива. До 1950 г. производството се разширява толкова много, че във фабриката вече работели над 1000 души. След 7 години Ханс решава да купи компанията Kleutgen & Meier в Гьодсберг, където баща му някога получил първата си работа.

Така легендарните съвременни мечета Haribo, се появяват благодарение на решение на Паул през 1960 г.  Той ги нарича „Златни мечки“ и те наистина „позлатили“ компанията като впоследствие са заменени с танцуващите мечета. Освен това веднага след появата си те стават толкова  популярни в Германия, че братята Ригелс бързо ги патентоват. Ханс-младши като добър бизнесмен, не искал да се задоволи с възникналото търсене, така че започнал рекламна кампания. Първата телевизионна реклама с известния слоган „И на възрастни, и на деца им провървя – на тях им носи радост Haribo!“ е пусната през 1962 г. След това има още няколко, с различни сюжети и герои, но мотото остава същото.

По същото време компанията продължава да разширява присъствието си в чужбина. Ако преди войната доставя мечетата си само в Белгия и някои други страни, след края на световния конфликт, тя отваря клонове в Холандия, Франция, Испания, Великобритания и САЩ. И нещо много важно - Ханс не е използвал никакви банкови заеми за това, нито е взимал пари назаем от приятели. Той си извлякъл полезен урок от една ситуация, когато заради забавено плащане германска банка блокирала продукцията им.

Времето за сливания и придобивания на Haribo настъпило през 1960-1970 г. През 1961 г. Haribo купува Bonera Industrie en Handelsmaatschappij NV в Бреда и го преименува на Haribo Nederland BV, през 1967 г. - придобива акции на френската сладкарска фабрика Lorette от Марсел, наричайки го Haribo-France SA, през 1968 г. - купува акции на компанията Dr. Hillers, през 1971 г. - придобива контролен дял в Bären-Schmidt, през 1972 г. година - дял в английската компания Dunhills, която е напълно погълната през 1994 г.

В допълнение, през 70-те години марката придобива търговски представителства в Австрия и Швеция. Но да се ​​върнем към любимото произведение на компанията – мечетата. Адаптирайки се към нуждите на родителите, компанията променя своето любимо произведение. Мечешкият сиует загубил ясните си очертания, а цветовете избледнели,  защото компанията спряла добавянето на изкуствени оцветители. Те били заменени от натурални плодови и зеленчукови концентрати.

Филми, шоу и градско уважение

Интересно е, че и филмовата индустрия изиграла роля в полза на компанията. Популярността на гумените мечета скочила до върховете след излизането на анимационния сериал на Дисни „Gummi Bears“ през 1981 г. Между другото, марката дори влиза в Книгата на рекордите на Гинес. Факт е, че през 1991 г. нейн посланик стана шоуменът Томас Готшалк. Сътрудничеството му с компанията продължило 24 години и се превърнало в най-дългото PR партньорство в света.

Град Бон, в който Ригел-старши построил първата си фабрика за производство на мечета, не забравил своя почетен съгражданин. През 2006 г. синът Ригел-младши е записан в „Златната книга“ на града като знак уважение към изключителния принос на семейството за икономическото благополучие на Бон. През 2009 г. на пазара се появил нов вид гумени мечета - те съдържали 25% плодов сок, което ги прави най-сочните мечки в историята. Новата линия мигновено се превърнала в хит, получила редица престижни индустриални награди и е обявена за най-популярният хранителен продукт на годината.

През същата година д-р Ханс Ригел е приет във Френския почетен легион и е удостоен със званието „кавалер“, което малцина получават. Марката Haribo присъства на френския пазар от 1967 г.

Уви, през 2009 г. настъпват и тъжни събития - Паул Ригел, един от съсобствениците на компанията, умира. Той е изобретателят на машината за валцуване на охлювчета от лакриц, а е и известен филантроп.

Първите десет години на XXI в. са белязани от редица интересни сътрудничества за Haribo, а сред най-запомнящите се бе участие на автомобили със символи на марката в редица престижни германски състезания като дори показаха много добри резултати.

Най-старият директор в Германия

През 2013 г. Ханс Ригел-млаши починал на 90 години. По това време той е най-старият действащ  главен изпълнителен директор в Германия и дори в тази преклонна възраст редовно посещавал родната си фабрика. Следващата година приключила и  една ера в историята на марката – шоуменът Томас Готшалк предал ролята на лице на компанията на актьора Майкъл Хербиг. През 2018 г.седалището на компанията се мести от Бон в град Графшафт, където е построена голяма модерна фабрика.

А през декември 2020 г. Haribo празнува своята стогодишнина. Сега под марката Haribo произвежда шест вида гумени мечета: ягодови, ябълкови, с вкус на портокал, малина, лимон и ананас. Произведените ца година мечета са толкова много, че могат да обиколят земното кълбо 10 пъти по екватора. Качеството на всички компоненти се проверява в специална лаборатория. След това производственият процес протича директно, което отговаря на най-много строги европейски стандарти.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ