Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Първите машини са внесени тайно

90

Добри Желязков, основателят на българската индустрия

Добри Желязков създава първата българска фабрика, въвежда и фирмено облекло. Работниците му скоро достигат 500 души, а чистата му печалба за година - над 100 000 гроша

Историята на българската индустрия е на 183 години. Както и в добрата стара Англия, първите машини са за производство на платове. На Острова до това време заради производството на вълна хората са се превърнали в придатък на овцете и по-късни анализатори на този процес ще твърдят, че "овцете изяли хората". Появил се и Нед Луд, който изпочупил машините, та да не се развива промишленото производство. В историята на първата българска фабрика също има доста драми, те обаче са си роден патент - произтичат от завистта и желанието да се сложи ръка на вече развит и печеливш бизнес. Всичките тези задкулисни борби водят до първата стачка у нас, а докато се отнеме бизнесът от основателя му, се плетат доста интриги.

Най-странното е, че дълго време никой не признава първенството на индустриалната фабрика, създадена от Добри Желязков. Близо 35 години след пускането є французинът Викенел минава по българските земи, стига до Турция и разказва впечатленията си в книга, издадена през 1868 г. в Париж. Там пише, че фабриката в Сливен била по-стара от тия в Измит (в областта Никодимия в Турция), Смирна (днешен Измир) и в цариградския квартал Еюб. На тия сведения обаче никой не обръща внимание. По това време Добри Желязков, наричан от съвременниците си Фабрикаджията, вече е починал, а делото му е напът да бъде забравено. У нас за първи път в списание "Светлина" през 1891 г. се споменава, че той е основал фабрика в Сливен, но нищо повече. Едва по случай 100-годишнината на фабриката във вестниците от 1934 г. се изразява мнение, че тя е първият опит за създаване на индустрия у нас. Другото е история.

А тя започва така.

Добри Желязков е роден в Сливен през 1799 г. Остава от малък без баща, учи в гръцкото училище в града. Завършва го и се захваща със сладкарство. На 30 август 1829 г. руският генерал Дибич, наречен у нас Забалкански, влиза в Сливен със своя отряд. Това става по време на една от многобройните войни между Русия и Турция кой да владее Черно море и Западна Азия. На следващата година през април обаче е сключен Одринският мир и руските войски трябва да напуснат града. Мало и голямо, наплашено до смърт, очаквайки турските зверства, тръгва с руснаците и се заселва във Влашко, Бесарабия и Южна Русия, където и до днес има селища с български имена. Тъй и Добри Желязков се озовава в Севастопол. Тук не се и опитва да поднови сладкарството, а в пристанищния град на Кримския полуостров подхваща търговия. Делата му потръгват с различни колониални стоки - предимно на шивашката и текстилната индустрия, кафе и подправки. Добри странства постоянно - ходи чак до Измит в Турция. Жени се за Мария, също сливенска преселница, и на следващата година се ражда синът им Иван. Скоро след това Добри Желязков започва да търгува с България. При многобройните си странствания той попада в Екатеринослав - град, основан от Екатерина Велика и кръстен на нейно име. В него посещава фабрика за платове, интересува се от производството, от продажбите и, естествено, какви печалби има. Връща се в Севастопол само за да обяви, че изоставя колониалната търговия, а жена му събира багажа и семейството се прибира в Сливен. Добри вече е запален от идеята да прави текстилна фабрика. Купува от Русия фабрични станове, чакръци и дараци, задвижвани с вода, и тръгва към България. Разглобява машините, напъхва ги в чували с вълна и през Черно море и Бургас ги докарва в Сливен. Там ги натрупва в плевнята и мазето на родната си къща. По това време в Русия има нещо като ембарго - строго е забранен износът на машини и фабрични инструменти за неприятелски ней държави.

Най-напред в родния си град Добри започва да оглежда подходящи места. Купува парцел със съборена къща, но първата си работилница прави в къщата на тъща си и наема работници. След няколко месеца премества фабриката на купеното място. Най-напред монтира дарак за влачене на вълна, който се движи от кон. Работилницата разделя на две отделения - едно за чакръците и друго - за предачните станове. В градината зад този цех засажда храсти, от които извлича багрилни вещества и боядисва преждите. Година след откриването на новата фабрика започва да тъче сукна (бел. авт. - вълнен плат с мъх) и малки килимчета. Този му търговски ход попада право в целта, защото турците се втурват да ги купуват, за да коленичат върху тях по време на молитвите. А за Добри Желязков остават добрите печалби. В ония години на липса на каквато и да било реклама клиентите му започват да хвалят, че купили тъканите от един българин в Сливен. Вестта стига и до турското правителство, което пък търси евтини платове за войнишко облекло. Лично султан Махмуд заповядва Добри да изпрати мостри в Цариград. За посредник търси първия си съветник Стефанаки бей. Той е внук на Софроний Врачански и баща на първия източнорумелийски губернатор Алеко Богориди. Стефан привиква Добри Желязков с мострите в Цариград. Той натоварва на коня си червено и синьо сукно и една сутрин се озовава в двореца. А Махмуд Първи е изненадан от качеството на плата. Тогава султанът разпорежда да се издаде ферман до сливенския градоначалник, бирника и всички първенци на града. В него нарежда Добри Желязков да се освободи от данъци, защото платовете му вече ще служат за облекло на турската войска. За това е сключен тригодишен договор между турското правителство и сливналията, в който се упоменава, че турската държава ще построи нова фабрика и ще набави машините. А Добри ще є продава по 22 гроша за аршин (бел. авт. - един лакът) плат, ще купува вълната и ще плаща на работниците. В заповедта султанът на два пъти обръща внимание "да гледат да не искат от него данък" и завършва: "Гледайте да се съобразите съгласно със заповедта ми и да не направите обратното".

Държавата плаща за отчуждаване на имотите, върху които ще се строи, и скоро дядо Добри Фабрикаджията, както вече започват да го наричат в Сливен, купува 16 декара и наема двама майстори от Австрия. Той пръв въвежда и фирменото облекло, на което има и значка, и освен производствените цехове строи и жилища за майсторите. Самият собственик надява френски дрехи - панталони, ботуши, сетре и, разбира се, задължителния за времето фес. Работниците му скоро достигат 500 души, а чистата му печалба за година - над 100 хил. гроша. Заради всичко това султанът го закичва с орден и му подарява златни ножици и аршин. Фабрикаджията е спомоществовател на девическото училище в града и подпомага издаването на първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов. То излиза в Смирна от 1844 до 1846 г. Тъй като твърде обича растенията, донася у нас от Турция семена на бяла акация, кестен и кипарис.

Султан Махмуд Първи обаче е убит през 1853 г. И до днес, както става в подобни случаи при смяна на властта, се сменят и началниците по места. Новият султан Меджид сменя аянина (бел. авт. - управителя) на Сливен с някой си Мустафа, чиято жена била дойка на новия султан. Тогава се надигат местните сливенски първенци, между които и някои българи, и започват да пишат до новия султан клевети срещу Добри Желязков. Турците не могат да се примирят с мисълта, че един българин ръководи близо 500 души. Намекват за някакъв подкуп, взет от дядо Добри. А пък българите протестират, че "човек от никакъв джинс (бел. авт. - без потекло) ще се ползва с такава слава". Като следствие от клюките и интригите турското правителство решава да отнеме фабриката от Добри Желязков, за което го уведомява писмено. Той обаче не отстъпва правата си. Когато един ден управителят на града със заптиета отива със заповед да превземе фабриката, Добри му удря звучна плесница. За да си отмъсти, управителят издебва, когато Фабрикаджията отсъства от града, потрошава портите и превзема фабриката. И издава заповед: понеже един българин не може да управлява толкова работници, той трябва да се потурчи. След това започва да се разпорежда във фабриката. Дядо Добри си урежда среща с великия везир и му казва болката си. Той отвръща, че не му е изгодно българинът да има 400-500 души "под ръката си". Добри Желязков завежда дело. Процесът продължава три години, в които зиме и лете той пътува до Цариград. Съдебните разноски го разоряват и за да плаща таксите, му се налага да залага имуществото си. На всичкото отгоре настива и заболява от ревматизъм. Скоро внезапно умира турският управител на Сливен, заграбил фабриката на Добри Желязков. Тогава работниците му вдигат стачка и искат Фабрикаджията да се върне като управител. Никой не ги чува - за управител е назначен турчин. Разорен, а от напрежение получил и мозъчен удар, Добри Желязков Фабрикаджията прекарва последните 10 години от живота си на легло. Умира през 1865 година.         

Автор: Григор Николов
още от Преди първия милион
22
Вторник
Октомври