Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

По-добре компетентен гадняр, отколкото чаровен глупак

2395

Снимка: Shutterstock

В онлайн пространството може да намерите безброй материали за лидерството, в които се изброяват най-важните качества на ръководителите. Обикновено акцентът във всички тези статии се поставя върху това, че шефовете трябва да бъдат харизматични, искренни, грижовни и скромни.

Истината обаче е, че според повечето хора това далеч не са най-полезните качества, които един лидер може да има. Скорошно проучване показва, че когато хората трябва да изберат с какъв шеф да работят, знаейки че техният успех зависи до голяма степен и от неговото представяне, те поставят на първо място компетентността на своя ръководител, докато харизмата остава далеч на заден план.

С други думи, когато кариерата им е заложена на карта, повечето хора биха предпочели да работят с компетентен гадняр, отколкото с добродушен и услужлив шеф или колега, които не е толкова знаещ и можещ.

„Би трябва този факт да е очевиден, но в действителност нещата се представят по по-различен начин“, казва станфордския професор по организационно поведени Джефри Пфефър, които е съавтор на изследването заедно с Питър Белми от Вирджинския университет.

„Ако се зачетете в материалите по темата, ще останете с впечатлението, че лидерите трябва да бъдат на първо място честни, скромни и автентични. Ако обаче се вгледате в лидерите, които в действителност управляват най-големите компании в света и заемат най-високите постове в политиката, ще видите, че това не са най-подходящите думи, с които можете да ги опишете. Това определено не са качествата, които ви идват на ум, когато говорим за Джак Уелч, Лари Елисън, Стив Джобс и най-малко за Доналд Тръмп“, казва Пфефър.

Това обаче не означава, че Пфефър твърди, че компаниите трябва да наемат арогантни нарциси, които са безмилостни към своята конкуренция и са готови на всичко, за да постигнат целите си. В действителност проучването акцентира върху факта, че пренебрегването на т. нар. „меки умения“ може да навреди на екипната работа и да струва скъпо на компанията в дългосрочен план.

Това, което Пфефър иска да каже, е, че повечето хората са учудващо здравомислещи и практични, когато става въпрос за техните предпочитания в работата. В рамките на три проучвания Пфафър и Белmи разкриват, че това важи в особена сила, когато личното благосъстояние на човека зависи от представянето на неговият колега или ръководител.

„Ако изграждате отбор по бейзбол, не ви интересува дали вашите играчи са добри хора в личния си живот, вие искате да знаете, дали те могат да ударят достатъчно силно топката. Ако търсите хирург, не питате какъв човек е той извън операционната, а искате да знаете, дали той е се справя добре с работата си“, казва Пфефър.

В една от основните тези на своето прочуване, Пфефър и Белми се фокусират върху това как така наречената от тях „взаимозависимост на възнаграждението“ влияе върху предпочитанията на хората по оста компетентност – харизма.

В един от техните експерименти, изследователите са анкетирали 443 служители на краудсорсинг платформа на Amazon - Mechanical Turk. Участниците в изследването са били помолени да си представят, че са инвестиционни банкери, които трябва да изберат между четири кандидата за работа.

Цели 77% от запитаните са заявили, че биха предпочели да назначат на работа кандидата, който е бил описан като „много компетентен, но не особено общителен и социален“. Само 23% от анкетираните са предпочели кандидата, които е „много общителен, но не толкова компетентен“.

Предпочитанието за компетентния кандидат е било още по-високо(83% от хората), когато на участниците в експеримента им е било казано, че тяхното заплащане ще бъде директно свързано с представянето на целя екип. Когато са били изправен пред обратната ситуация - заплащането им е напълно независимо от представянето на кандидата, 71% от запитаните са предпочели компетентността пред харизмата.

В друго прочуване, студенти от Станфордския университет са изправени пред хипотетична ситуация, която обаче техните преподаватели са представили като реална. На студентите е било казано, че те ще получат заплащане, за да участват в серия от лабораторни експерименти, които ще изискват от тях да „прекарат доста време“, заедно с група от други изследователи в рамките на 5 седмици. След това те са били накарани да изберат партньор, с които биха предпочели да работят.

Както и при първия експеримент, студентите са били разделени на две групи - една, в която заплащането, което ще получат, зависи от представянето на екипа им, и втора, в която се оценява единствено индивидуалното им представяне. Това изследване е разкрило още по-голям контраст между двата избора. Цели 72% от първата група са избрали компетентен партньор, вместо общителен, докато 59% от втората група са дали предимство на по-социалния кандидат, вместо на по-знаещия.

Пфафър казва, че резултатите са били точно такива, каквито са очаквали от изследователския екип.

„Ако изборът ви няма директни негативни последствия за вас, напълно нормално е да предпочетете да работите с хора, които са общителни и приятелски настроени. Ако успехът ви обаче зависи от представянето на тези хора, какъвто е и случаят в повечето организационни структури, то е много по-вероятно да предпочетете високата компетентност“, казва Пфафър.

 Едмънд Л. Андрюс за FastCompany.com

още по темата
още от Управление
17
Понеделник
Декември